Закриват КАТ! За 20 г. загиналите на пътя са колкото за 6 войни в Афганистан

Младежи, облечени в бяло, изпращат загиналите си приятели при зверската катастрофа в Яхиново. Мъртвите деца са положени в бели ковчези . В него са с бели дрехи, купени за абитуриентския бал, на който така или иначе няма да отидат. Върху тях са пръснати бели цветя. Почернените им родители вървят зад тях и искат смърт за виновните. Загиналите гранични полицаи оставят жени и деца-сирачета. От тук насетне сами ще се борят с живата и беднотията, пишат журналистите. Много често описаните трагични картини са по-тежки дори от това да си направи човек харакири. Така е всеки път. Често се случва. Да не казваме голяма дума, но смъртта ни хваща на пътя всеки Божи ден. Войната на „Ислямската държава”, май ряпа да яде пред нашата на пътя.

Повече от очевидно е, че звеното, призвано да следи за реда по пътищата и да ни пази от тежки инциденти, е порочно изградено и управлявано. То е прогизнало от шуробаджанащина, страх и подлизурковщина. Тресе се от корупционни схеми, афери и каквото се сетите още. Мястото зад храста продължава да се счита за запазена марка на катаджиите. Цялата мисъл на униформените и в момента е насочена към това, как да намерят начин да вземат парсата, без да ги гепят. Големият им ужас са камерите, които им сложиха наскоро от ръководството на МВР и разбира се ентусиастите, които снимат и пускат инфарктни клипчета в нета. Млад оперативен работник написал на шефовете: Моля, поради тежко финансово положение, да бъда преместен на робата в КАТ. Звучи като виц, но не е.

Първата и основна задача на пътните полицаи е превенцията и профилактиката. На прост език това означава да седят не зад храста, както правят сега, а пред него. Да не стоят след опасен завой, а преди това. Хората не им плащат, за да маркират само участъците, в които се случват най-тежките инциденти, а да стоят точно там. КАТ не би трябвало да взима пари, за да води черната хроника на загиналите, защото това не върши кой знае колко работа на живите. КАТ се превърна в плашило, от което всички бягат.

През 2014 г. при катастрофи са загинали 658 души, от които 33 са деца. Ранените са 8 500, като 1056 са под 18 години. През тази година картината изглежда още по-зловеща. Животът си са загубили 711 души, а 7 206 са ранени. За 20 години от 1990 г. до 2009 г. на пътя завинаги са останали 21 773-ма човека, а 168 007 едва са оцелели, но с различни травми. Статистиката сочи, че 1/3 от тях са инвалиди до края на живота си. Всеки четвърти от загиналите е дете. За сравнение във войната в Афганистан са загинали 3 393-ма войници от САЩ и други държави.

И на всичко това органите на реда се правят на ощипани. Нищо, че знаят кои неграмотници си карат без книжка или пък с купено от ДАИ тескере. И какво от това! В малките населени места дори реагират с разбиране на този факт и дори не си правят труда да спират нарушителите. Нали утре ще им се наложи да седнат на една маса със същите тези нарушители. Европейските страни, обаче са скочили като ужилени от този факт, защото са наясно, че утре тези неграмотни шофьори ще излязат от селото, ще минат през града, ще напуснат България и ще стигнат до тях. А там ще убиват техните деца, бащи и майки.

Полицаите в малките населени места могат съвсем точно да кажат имената на шофьорите, които първо пият, а после натискат педала на газта. Но какво от това, нали и те самите го правят. Като онзи граничен полицай, който с малко дрога и още повече алкохол в кръвта прегази 11- месечната Красимира в с. Крушовец. Спомняте ли ли си с какво разбиране колегите му приеха новината за зверската катастрофа? В най-тежкият миг подадоха ръка, но не на близките на невръстното момиченце, а на полицая-убиец. Между 1000 и 3000 лв. струва да си купиш шофьорската книжка у нас. И сега е така. Това е цената на онези деца в бяло, върху които сега има само пръст и бели цветя. Но на кого му пука?