Замърсеният въздух може да e фатален за здравето ни. Каква е ситуацията на Балканите?

Частици, които постепенно проникват дълбоко в белите дробове и дори достигат до кръвообращението. Но как изглежда картата на най-мръсните градове по света?

Гъстият смог се дължи най-вече на интензивния трафик, изгарянето на отпадъци и промишлените дейности, които през последните няколко седмици значително намалиха видимостта рано сутрин по улиците на столицата, съобщава bTV.

„Ние, възрастните хора, го усещаме много силно, особено тези от нас, които страдат от респираторни проблеми, водещи до затруднено дишане“, казва Луу Мин Дък.

Вчера и улиците на Камбоджа се напълниха с граждани, носещи маски за лице, тъй като нивото на качеството на въздуха в столицата Пном Пен спадна до „нездравословни“ нива.

„Нося маска за лице, защото не знам доколко това замърсяване на въздуха влияе на здравето ми. Чувствам, че ми е малко трудно да дишам, а сега имам грип“, казва Рос Контеа, жител на столицата. 

Замърсяването на въздуха в тайландската столица Банкок се влоши още в началото на тази седмица, което принуди властите да затворят повече от 300 училища. В опит да ограничи замърсяването, правителството разрешава безплатен обществен транспорт за следващите десет дни.

За съжаление и в някои части на Европа продължават да не се справят с високите нива на замърсяване.

В сряда стана ясно, че босненската столица – Сараево, е начело на класацията за най-мръсен въздух.

В града почти няма замърсяващи производства, тъй като те са били унищожени по време на войната в Босна през 90-те години на миналия век, но той е разположен в долина, заобиколена от планини и хълмове.

Поради местоположението си той отдавна страда от явлението, известно като температурна инверсия, което притиска по-студения въздух и замърсителите от автомобилите и изкопаемите горива по-близо до земята.

Замърсяването в страните от Западните Балкани остава упорито високо поради битовото отопление, остарелите въглищни централи, старите автомобили и липсата на средства за справяне с проблема.

Косово, една от най-бедните страни в Европа, произвеждат повече от 90 % от електроенергията си от въглища. Световната банка изчислява, че преходът към икономика без въглища ще струва 4,5 млрд. евро.

Междувременно в столицата на Северна Македония Скопие местните жители, носещи маски, често губят от поглед близките заснежени планини в продължение на дни.

В същото време Хърватия отбелязва значителен напредък, като намалява нивата на РМ2,5 с повече от 40% благодарение на увеличеното използване на възобновяеми източници на енергия.

Могат ли и страните от балканския полуостров да достигнат значителни подобрения в качеството на въздуха, следва да разберем от финалните доклади за 2024 година.

Продължителното излагане на замърсен въздух обаче може да се окаже фатално за здравето ни. За това предупреждава д-р Петър Чипев.

„Говорим за процеси на атеросклероза, локално в белия дроб – до разрушаване на тъканите, до бронхит, до емфизем. Тук говорим за години излагане“, уточни той.

И сравни вдишването на въздух с високи нива на фини прахови частици с тютюнопушенето:

„Негативният ефект е сходен с този от тютюнопушенето, може би е по-слаб обаче“.

За хората с хронични заболявания тези токсични съставки във въздуха стимулират възпалението.

„Може да доведе до резки покачвания на нивата на възпаление и влошаване на заболяванията“, обясни д-р Чипев.