10% по-малко азотен диоксид в София, еколози искат целогодишни нискоемисионни зони

Според организацията ефектът от зимното въвеждане на зоната доказва, че подобни ограничения работят, но за да се постигне реална и трайна промяна в качеството на въздуха, София трябва да прилага режима постоянно.

„Зоната трябва да стане целогодишна“, категоричен е Ивайло Попов от екип „Въздух“ на „За Земята“, един от авторите на анализа.

Данни и измервания

От 2021 г. природозащитниците измерват концентрацията на азотен диоксид в столицата. Първоначално те са разположили станции в 27 точки, а през 2023 г. броят им вече достига 36. „Голяма част от пунктовете не сме премествали, за да можем да сравняваме данните и да проследим тенденциите“, обясни Попов пред БНР.

Той уточнява, че пунктовете са разположени близо до улици и места с интензивен трафик – основен източник на NO₂. Законодателството изисква транспортните пунктове за мониторинг да са до 10 метра от бордюра в зони, където се очаква най-високо замърсяване.

Новите изисквания на ЕС

Според новата Директива за чист въздух на ЕС, нормите за азотен диоксид ще станат още по-строги. Средногодишната норма ще се намали от 40 µg/m³ на 20 µg/m³, което поставя допълнителен натиск върху градовете с натоварен автомобилен трафик като София.

„Имаме точки, които са по ръба на Малкия ринг и такива извън него. Това ни позволява да проверим има ли реална разлика между двете зони. За разлика от нашите измервания, официалните станции на Изпълнителната агенция по околна среда са далеч извън центъра“, обяснява Попов.

Ограниченията не стигат

Според природозащитниците обхватът на зоната остава твърде малък. Забраната за движение в момента важи само за леки автомобили, докато микробусите и камионите – които са значителен източник на замърсяване – не подлежат на никакъв контрол.

„Ако искаме реален резултат, зоните трябва да се разширят и да действат целогодишно“, подчерта Попов.