Започна извънредното заседание на НС заради кризата с Украйна /на живо/

На изслушване в пленарна зала са  министър-председателя Кирил Петков, министъра на отбраната Стефан Янев, министъра на външните работи Теодора Генчовска, ръководителя на ДАНС Пламен Тончев, ръководителя на ДАР - Антоан Гечев и Военното разузнаване - Венелин Венев, както и Емил Ефтимов, Началник на отбраната.

От ГЕРБ предложиха заседанието да се закрие след експозето на изслушваните лица, за да може депутатите по-добре да се запознаят с доклалдите на институциите.

“Настояхме за свикването на извънредно заседание, за да може в момент на нарастваща конфронтация да установим доколко изпълнителната власт си дава сметка за ситуацията и готова ли е да посрещне различни сценарии. Не всяваме паника. Искаме да осъзнаете колко е важно България да има ясна позиция и национален консенсус. НАТО, освен отбранителен, е и политически съюз, основан на ценности”, заяви Даниел Митов в началото на заседанието.

Митов наблюдава тежки институционални парадокси в управлението. Декларациите от представителите на правителството говорят за НАТО като отделена структура. Възприемат съюзническите усилия като чуждо присъствие.

Реална е ескалацията между Украйна и Русия, заяви от трибуната на парламента премиера Кирил Петко в началото на заседанието. Той е бил информиран от службите по време на вчерашното заседание на Съвета за сигурност.

"Ясно искам да заявя, че позицията на правителството е ясна и изчистена със следните послания - заявихме от началото, че ще сме конструктивен съюзник в НАТО, конструктивен член на ЕС. България е и ще бъде отговорен съюзник с предвидима позиция и никой не би трябвало да се упражнява по тази тема. Първата важна позиция е, че трябва да работим с всички възможни дипломатически средства за деескалация на напрежението. Използването на невоенни средства е най-висок приоритет. МС вчера свика Съвета за сигурност и аз бях информиран от службите така, както и вие ще бъдете информирани днес. Ескалацията е реална. Следим на ежедневна база всички развития в този конфликт", посочи Петков.

Янев призова да се развиват военните способности, които са били неглижирани през последните 12 г. от ГЕРБ. 

“Трябва да обърнем словореда и да кажем - да, съгласни сме да направим военна група, но тя ще бъде българска. Един български батальон ще бъде определен за изпълнението на тази задача и неговото командване и управление ще става през национални комуникационни канали. На практика това значи, че този батальон, който ние посочим, ще бъде в постоянната си местостоянка, но ще увеличи темповете си на обучение и подготовка”, обясни от трибуната Стефан Янев.

Военния министър заяви, че не се предвижда ескалация или планове контингентът да излезе от територията на България и да изпълнява други задачи.

Външният министър Теодора Генчовска заяви, че Русия се стреми да всее разделение сред съюзниците в НАТО.

"Към Русия отправяме предложение за подновяване на дискусиите. Руските предложения, които нарушават международния ред, няма да бъдат обект на обсъждане. Предстои да видим доколко Русия има намерение да се ангажира с конструктивен диалог", посочи Генчовска.

Не вярваме и не подкрепяме “зони на влияние”. Вярваме, че всяка държава има право да вземе собствено решение за собствената си отбранителна стратегия и не приемаме реторика, която противоречи на това, посочи от трибуната премиера Кирил Петков в отговор на въпрос от страна на Даниел Митов от ГЕРБ.

Депутатът попита как България оценява геополитическия сблъсък между НАТО и Русия и каквив цели преследва Москва според изпълнителната власт. Митов поиска да разбере какви са рисковете пред България в този контекст и как България би отговорила на тях.

"Геополитиката на България е точно в конструктивната стратегия на НАТО. За да имаме по-добър ефект, трябва да говорим с един глас. Когато решавате бюджета другата седмица, трябва да констатираме, че пари, инвестирани в отбраната, са добре инвестирани пари", посочи още Петков и повтори, че е важно да се инвестира в модернизацията на армията и гарантиране на собствената сигурност.

Кристиан Вигенин попита премиера какви мерки обмисля изпълнителната власт за деескалация на напрежението и какво може да направи Народното събрание, за да подкрепи МС в тези усилия. Отговорът обаче бе без конкретика - Министерския съвет е приел да се използват всички дипломатически способи, а основен приоритет е деескалацията на напрежението. Повече подробности Петков помоли да даде в закритата част на заседанието.

Има ли разработени сценарии за ефектите върху икономиката на България и по-специално сектор “Енергетика” попита Виктория Василева от “Има такъв народ”. 

По думите на Кирил Петков с енергийния министър се работи по стратегии. Премиерът даде уверение, че има ясен план как при тези условия да се предприемат конкретни мерки. Въпросът може да бъде допълнен в закритата част на заседанието. Увери обаче, че българските домакинства и бизнес ще имат гаранции.

В какво кадрово състояние се намира Съвета по сигурността и има ли способност в рамките на 24 часа да събира, анализира и подава адекватна информация към изпълнителната власт попита ген. Атанас Атанасов от “Демократична България”. 

“Съветът за сигурност е наистина правилният институционален подход за вземане на решения. Във вчерашния ден близо 3 часа със всички служби обсъждахме темата. Радвам се да обявя, че имаме и нов секретар, който ще координира и ще прави протоколите и крайните решения на всички съвети. Радвам се още, че имаме възможност да имаме различна и обобщаваща информация, за да имаме възможност да взимаме решения, а не просто къси препоръки”, обясни Петков и посочи, че вече няма да се вземат еднолични решения без аргументи, а всичко ще се случва на база анализ.

Кирил Петков ще свиква редовно Съвета по сигурността, за да може да се решават такива деликатни международни въпроси.

Според Костадинов обаче има ескалация на истерията, особено у нас. Затова лидерът на “Възраждане” попита изпълнителната власт смята ли, че Русия представлява заплаха за националната сигурност на България. 

“Ние сме суверенна нация и единствените овластени да решат съдбата на България са правителството и институциите у нас. Никой друг не може да мисли, че това е различно. Зоните на влияние нямат значение. Ние сме конструктивни партньори в съюзите, в които вече сме. Но не е нормално да кажем, че не ни интересува международното право. Като държава трябва да се грижим то да се спазва. Изведнъж това може да се случи и някъде близо. Когато имате 100 хил. души на нечия граница, не може да няма стратегическо измерение. Може да се каже много ясно, че напрежението и ескалацията са факт и не можем да ги игнорираме”, отсече Петков.

Защо не е била привикана от МВнР посланичката на Русия у нас Елеонора Митрофанова, попита външният министър Теодора Генчовска Екатерина Захариева от ГЕРБ. От трибуната на Народното събрание тя заяви - подобен ход би бил много по-силно послание от прессъобщението на външното ведомство.

“Изказването на външния министър на руската федерация е в резултат на негова двустранна среща. Считаме, че на този етап и в контекста на съюзните действия не беше удачно да бъде викана посланичката на Москва на този етап”, посочи Генчовска.

Очаквайте подробности.