Адв. Елена Гунчева: Вместо икономически план - цунами от алчност и глупост

Още повече, че санирането има доста недостатъци, които с напредване на времето, излизат наяве.

Още си спомням, как току-що сложените изолиращи плоскости на един блок в Пловдив, направо отлетяха при по-силния вятър. Или срутената мазилка на санирано училище в Пловдив, при което на косъм се разминахме с огромна трагедия. Течащи покриви, плесен и т.н., са чести оплаквания след „безплатния“ обяд.
Пръскане против хлебарки

Защо не се инвестира в производството? Във фирми, които произвеждат продукт, в земеделието? Защо не се инвестира в построяване например на жилищни блокове за социално слаби граждани, както проклетият социализъм го правеше? А сега общините продават ударно това, което тогава е изградено за жилища за хората, които не могат да си позволят собствено.

Въпросът ми е риторичен. Защото трудно ще се краде оттам. Докато санирането вече е проиграна схема за усвояване на едни пари. Стотиците еднодневни фирми обикновено гравитират около някой мастит бизнесмен или политик. И парите се усвояват по план.

Толкова ли не можете поне по време на кризата да спрете алчността си? И да помислите преди поредната вселенска глупост?

Какви са приоритетите на икономиката ни? Заводи за автомобили, 250 броя заводи за автомобилни части! Признавам, че аз общо не мога да се сетя за 250 завода в цялата държава. Но пък кризата показа колко силно сме зависими от външни фактори. И дали изходът не е да имаме икономика, която да позволява оцеляването ни дори при затваряне на граници и световни кризи? Поне за селското стопанство съм убедена, че трябва да е така. Не ни трябват ябълки от Аржентина. Имаме си български. И е време държавата да си определи приоритетите и да развива българската икономика, а не да работим на ишлиме за чужди капиталисти и да внасяме цялата си храна отвън.

За съжаление, вместо икономически план, виждаме цунами от алчност и глупост!

Елена Гунчева