Топим се зловещо, като във война. До 2050 г. ще сме с 24% по малко. А как е по време на война?

Другите държави са Украйна, Латвия, Литва и Сърбия. При това по този показател ние сме на първия ред в тази петорка. Според последните данни на сектор „Население ” от департамента на ООН за икономиката и социалните проблеми, българското население ще се стопи с 24,7%, Украйна с 24,5%, Латвия с 23,5 на сто. При Литва и Сърбия показателите също са с над една пета демографски срив.

Намаляване на населението се прогнозира и в Гърция и Португалия, но на по-ниски нива: съответно с 12 и 10 процента.

Латвия е загубила почти една трета от населението си след разпадането на СССР.

Според официалния статистически портал на републиката в началото на 2022 г. населението на страната е приблизително 1 875 000 души. През 1990 г. преди съветския разпад в страната са живеели малко над 2 669 000 души. Така за 32 години населението на Латвия е намаляло с почти 800 000 души.

В България пък приблизително всеки десети българин – 11,9%, не само има намерение да емигрира в чужбина, но дори е взел вече такова решение и е много вероятно да го направи съвсем скоро.

Това показаха резултатите от допълнителната анкета за нагласите за емигриране при последното преброяване на населението през септември 2021 г.

12 906 българи на възраст между 15 и 74 г. са изразили мнението си чрез тези анкети. Ако обаче резултатите се отнесат към цялото население, сметката показва, че около 773 500 българи имат нагласата да напуснат България. 

Това е най-голямата абсолютна бройка и процент от населението, които споделят такава нагласа, откакто се попълват подобни анкети. 

Как стоят нещата с Европейския съюз?

Европейският съюз също е на прага на голяма демографска криза, като новите прогнози сочат значително намаляване на населението до края на века.

Оценките на Евростат сочат, че до 2100 г. населението на блока може да намалее с 6 %, или 27,3 милиона души.

След две години на спад, дължащ се на пандемията COVID-19, населението на ЕС започна да се възстановява през 2022 г. и се оценява, че в началото на тази година е достигнало 451 млн. души. Този ръст до голяма степен се дължи на масовия приток на украински бежанци, последвал нахлуването на Русия в страната.

Сега последният доклад на статистическата служба на ЕС прогнозира, че населението на блока ще продължи да нараства, като достигне своя връх от 453 млн. души през 2026 г., преди да намалее до 420 млн. души през 2100 г.

Прогнозата е изготвена въз основа на моделите на раждаемост, смъртност и миграция на континента.

Европа през 2100 г.: какво е бъдещето?

Пирамидата на населението през 2100 г. предвижда намаляване на броя на населението и застаряване на обществото. Делът на децата, младежите под 20 години и хората в трудоспособна възраст ще намалее, докато този на хората на 65 и повече години ще нарасне.

През 2100 г. хората на възраст 65 и повече години ще представляват 32% от населението в сравнение с 21% през 2022 г.

В резултат на това прогнозираната пирамида на населението ще изглежда много по-тежка на върха от днешната: ще има повече хора на възраст над 80 години, отколкото хора под 20 години.

Прогнозите идват, след като по-рано тази година Китай влезе в заглавията на вестниците, когато отбеляза първия си спад на населението от шест десетилетия насам.

Според данните, публикувани от Националното статистическо бюро, в края на 2022 г. страната ще има 1,41175 млрд. души, което представлява спад с 850 000 души, тъй като смъртните случаи са повече от ражданията.

Раждаемостта в Китай не само намалява, но и населението застарява, а експертите предупреждават, че това ще доведе до мрачен демографски коктейл, който ще намали работната сила на страната, ще изтощи пенсионната ѝ система и може да има сериозни икономически последици далеч отвъд границите ѝ.

Какъв е коефициентът на плодовитост в Европа?

Коефициентът на плодовитост в Китай е спаднал до 1,15 деца на жена през 2021 г., което е далеч под нивото на заместване от около 2,1 живородени деца на жена, необходимо за осигуряване на стабилно население при липса на миграция.

Струва си да се отбележи, че нито една държава от ЕС няма коефициент на плодовитост над този праг.

Средният коефициент на плодовитост в ЕС - 1,53 живородени деца на жена през 2021 г., малко по-висок от този през 2020 г. - 1,50, но е по-нисък от 1,57 през 2016 г.

Най-ниските общи коефициенти на плодовитост през 2021 г. са регистрирани в Малта (1,13 раждания на жена), Испания (1,19) и Италия (1,25).

На първо място се нарежда Франция със среден коефициент на плодовитост от 1,84, следвана от Чешката република (1,83), Румъния (1,81) и Ирландия (1,78).

В България коефициентът е 1,58.

Въпреки това в някои страни от ЕС, в които раждаемостта е под нивото на заместване, населението продължава да нараства.

Във Франция, например, населението нараства през последните 20 години. Статистическата служба на страната INSEE обяснява това с няколко фактора, по-специално миграционните движения и увеличаването на продължителността на живота.

Раждания, смъртни случаи и миграция

Естественото изменение на населението в ЕС е отрицателно от 2012 г. насам, което означава, че в продължение на повече от десетилетие смъртните случаи са повече от ражданията.

От 2011 г. насам нарастването на населението на ЕС се дължи на нетната миграция и статистическите корекции.

През 2020 г. и 2021 г. обаче нетната миграция не компенсира отрицателното естествено изменение на населението в ЕС и в резултат на това общото население на ЕС се сви.

Когато броят на имигрантите е по-голям от броя на емигрантите, се наблюдава положителен нетен миграционен коефициент.

ЕС и Китай имат различна миграционна динамика. През 1960 г. нетните миграционни коефициенти на Китай и ЕС са били приблизително сравними и са очертавали сходна картина: по това време повече хора са емигрирали, отколкото са се придвижвали.

Данните на Световната банка обаче показват драстично различна траектория през следващите десетилетия. През 2021 г. коефициентът на нетна миграция в ЕС е +910 755 души, докато в Китай той е -200 194 души.

Ще намалее ли населението на всички държави от ЕС?

Въпреки прогнозираното намаляване на населението на ЕС до 2100 г., в някои държави-членки се очаква населението да нарасне, отчасти поради миграцията.

Това са Белгия, Чехия, Дания, Дания, Ирландия, Франция, Кипър, Люксембург, Малта, Нидерландия, Австрия, Швеция и Исландия.

Какво се случва с Русия?

Към 2021 г. според ООН населението на Русия е било 145 милиона души (без да се брои окупирания Крим). Според прогнозите след половин век, ако се запазят сегашните закони, то може да падне до 120 милиона, което ще направи Русия 15-та по население страна в света (през 1995 г. беше 6-та бел.ред).

През последните 3 години Руската федерация е загубила около 2 милиона души повече от обикновено в резултат на войни и болести.

Ако добавим смъртността от пандемията към жертвите на войната и бягството от мобилизация, Русия е загубила от 1,9 до 2,8 милиона души през 2020-2023 г., в допълнение към обичайния демографски спад. Това е дори по-лошо, отколкото в катастрофалната 2000 г., когато населението намалява с около половин милион годишно.

На фона на COVID-19 и разпространението на алкохолната зависимост, продължителността на живота на руските мъже е намаляла от почти 68,8 на 64,2 години, като войната срещу Украйна само изостря проблема с мъжката смъртност.

Загубите на руснаците във войната, според различни оценки, могат да достигнат 200 хиляди убити и ранени. Други 0,5 милиона до 1 милион души (предимно млади образовани мъже) напускат страната по време на мобилизация. По-специално, според оценките, през 2022 г. 10% от ИТ работниците са напуснали страната.

Още сега, тъй като много мъже в бойна възраст са мъртви или в чужбина, в страната има поне 10 милиона повече жени, отколкото мъже. През 2021 г. на всеки 100 мъже се падат 121 жени над 18 години, а сега дисбалансът е още по-силно изразен.

Интересното е, че най-бързо намалява броят на етническите руснаци (с 5,4 милиона за 11 години - от 2010 до 2021 г.). Прогнозира се, че настоящата ситуация ще затрудни военните да извършат нова пролетна служба и ще увеличи тежестта върху регионите с неруско население, като Дагестан.

Повечето страни, преживели демографски спад, успяха да избегнат големи социални катаклизми. Но в Русия може да е различно: страната ще се промени драматично към по-лошо.

Военните загуби нанасят тежки жертви на намаляващото, болно население. Русия може да навлезе в смъртоносна верига на демографски спад. Демографската смъртоносна верига не е намалила желанието на Путин за завоевание, но е направила Русия по-малко образована и бедна страна, от която млади хора бягат и мъже умират на 60 години“, посочва The Economist.

По данни на Генералния щаб на въоръжените сили на Украйна към 5 март в Русия са ликвидирани 153 120 руски войници.

Западните политици и медии често изразяват оценка, че Русия е загубила около 200 000 души убити и ранени.

Интересното е, че средната продължителност на живота на руски окупатор във войната в Украйна е около 60 дни.

Констанца Илиева