Българинът, германецът и унгарецът

Преждевременната смяна на държавен глава е събитие, което обикновено привлича значителен обществен и медиен интерес, още повече, след като причината са скандални обстоятелства. Когато подобни обстоятелства започнат да изникват след приключване на даден мандат, тогава интересът към тях се разширява и често стига до прокуратурата, макар със закъснение.

Наказаният преписвач

Макар до последния момент да уверяваше, че не възнамерява да подава оставка, унгарският президент Пал Шмит все пак обяви, че сам се оттегля от поста си. Държавният глава, избран през 2010-та с личната подкрепа на премиера Виктор Орбан, но не и на цялата управляваща партия ФИДЕС, в продължение на две години лоялно парафира без възражения повече от 360 законопроекта на управляващото мнозинство, сред които и предизвикалия силно вътрешно и международно неодобрение медиен закон.

Въпреки външната си незабележимост и вътрешнополитическа незначителност (функциите на унгарския държавен глава са основно церемониални) Пал Шмит попадна в скандал, при това със задна дата. Оказа се, че докторската му дисертация от 1992 г. на спортна тема (самият той е двукратен олимпийски шампион по фехтовка) е преписана почти дословно от изследване на негов български колега, който в края на 80-те години работи като дипломат в Швейцария. Плагиатството, довело през миналата година до скоропостижната оставка на германския военен министър Карл-Теодор цу Гутенберг, за броени дни успя да помете научната титла и политическата кариера и на унгарския държавен глава.

Да си ритнеш кариерата

Месец преди това и германският президент Кристиян Вулф беше принуден да напусне резиденцията си в берлинския дворец Белвю след мощен обществен скандал за нарушения също със задна дата. Като премиер на провинция Долна Саксония той си уредил изгоден жилищен кредит в размер на половин милион евро. След което, вече като президент, си позволи да заплаши вестник „Билд” заради евентуалните разкрития около неправомерно получената сума.

Лавината от критики срещу 52-годишния държавен глава оголи и редица други скандални случаи, но окончателното решение за оставка дойде, след като прокуратурата на Долна Саксония поиска сваляне на неговия имунитет, за да започне разследване за злоупотреба със служебно положение. Така, опитвайки се да прикрие някогашни прегрешения, бившият вече германски президент Вулф загуби общественото доверие и също сам постави точка на политическата си кариера.

Тайни, скандали и разправии

За разлика от колегите си в Германия и Унгария, българският държавен глава Георги Първанов успя да приключи втория си мандат, макар и трудно. През ноември 2001 г. някогашният научен сътрудник в Института по история на БКП, а след това депутат и председател на нейната наследничка БСП, изненадващо победи на втория кръг от президентските избори смятания за фаворит на десницата тогавашен президент Петър Стоянов. Заедно с Първанов на „Дондуков” 2 влезе обаче и една старателно прикривана дотогава тайна – сътрудничеството му с ДС.

Непосредствено след официалното му осветяване през 2007 г. като агент на ПГУ с псевдоним „Гоце”, опозиционната десница внесе първото си искане за неговото отстраняване от длъжност. На следващата година отново се повдигна въпросът за импийчмънт – този път по повод източените 32 милиона евро по програмата САПАРД, но намесата на Бойко Борисов, тогава все още само лидер на ГЕРБ, предотврати и тази процедура. Броени месеци след влизането на ГЕРБ във властта през 2009 управляващите, сините, Атака и РЗС отново поискаха свалянето на Първанов заради отказа му да отзове посланиците в Турция и САЩ, но напразно. Натискът продължи и през 2010-та, когато избухна разправията с публикуваната стенограма на разговор между държавния глава и вицепремиера Дянков.

Изкупление на греховете?

В края на януари, независимо от всичко това, Първанов предаде ключовете от президентството на новоизбрания президент Росен Плевнелиев със самочувствието на успешен държавен глава, който имал шанса да ръководи държавата в един „успешен и градивен за България период”. Днес обаче става известно, че за същия този „успешен” и „градивен” период единственият европейски президент с псевдоним от комунистическите тайни служби и неговият вицепрезидент, генерал от резерва, са успели да помилват над 500 тежки престъпници, повечето убийци и доказани рецидивисти, както и да дадат българско гражданство на над 80 хиляди души, сред които лица с твърде спорно минало. Разбира се, формално това е тяхно правомощие, но биографиите на част от хората в двата списъка пораждат съмнение за нечисти сделки. Засега създадената по проблема временна парламентарна анкетна комисия все още разследва фактите, но твърде вероятно е те да намерят пътя към прокуратурата. Също със задна дата, но… по български модел.