Критерият, по който се сравняват държавите, е броят на загиналите при катастрофи на 1 милион жители, а данните за 2025 г. показват, че в България показателят е 71. За сравнение – средното ниво за Европейския съюз е около 42 жертви.

Румъния, която дълго време беше сред най-засегнатите страни, отчете сериозен спад – от 78 загинали на милион през 2024 г. до около 68 през 2025 г. Така северната ни съседка успя да подобри показателите си, а България стана „лидер“.

Разликата спрямо най-безопасните държави в Европа също е значителна. В Швеция, която традиционно е сред лидерите по пътна безопасност, загиналите са под 20 души на милион жители. Това означава, че рискът от фатална катастрофа в България е близо 3,5 пъти по-висок.

В името на фактите трябва да се отчете, че статистиката регистрира спад в абсолютния брой на жертвите по българските пътища. Но какво означава тази статистика, когато две деца бъдат убити от тир, който мина през мантинелите на автомагистрала „Тракия“ като нагорещен нож през масло? Или когато лампа падне в тунел на „Хемус“ и убие жена, както се случи преди няколко години?

И докато подобни абсурдни трагедии са ежедневие от новинарския поток, стотици милиони евро, събрани именно за подобряване на пътната безопасност, остават неизползвани. Близо 523 млн. лева са натрупани във Фонда за безопасност на движението към МВР, но средствата не се управляват ефективно, обяви Сметната палата преди дни. Проверка, обхващаща периода от началото на 2021 г. до средата на 2025 г., показва, че само за последните четири години и половина във фонда са постъпили над 428 млн. лева от глоби, наложени чрез камерите за контрол на движението. Въпреки това значителна част от тези средства не са стигнали до реални мерки за безопасност.

От наличния ресурс са използвани около 125 млн. лева, като едва част от тях са вложени в дейности с пряко значение за пътната сигурност – закупуване на камери, системи за контрол на скоростта и устройства за установяване на употреба на алкохол и наркотици. Друга част са отишли за дейности, които нямат пряка връзка с безопасността на движението – ремонти на сгради на МВР, закупуване на оборудване, служебно облекло, материали и други разходи.

Всичко това показва само едно – войната по пътищата в България не е следствие от липсата на пари, а от липсата на отношение. И уважение към живота. Ако имаше, във Фонда за безопасност на движението към МВР на държавата с най-много жертви при катастрофи в ЕС нямаше да има нито една стотинка. А мантинелите щяха да вършат функциите, за които са поставени.