”Дейли Телеграф”: Как Западът разби дълбоко прикритите шпионски мрежи на Русия

Когато агенция с такъв капацитет за контраразузнаване като MI5 идентифицира заподозрени шпиони под прикритие, тя тайно следи тях и техните контакти и рядко имената им се разкриват на пресата.

Така че, когато 40-годишен технологичен предприемач и двойка на средна възраст, живеещи в незабележим апартамент в Хароу, бяха обвинени в шпионаж в полза на Русия, повече от няколко вежди бяха повдигнати, пише „Дейли телеграф“.

Съобщава се, че Орлин Русев, Бисер Джамбазов и Катрин Иванова са притежавали три дузини документи за самоличност от няколко европейски страни и са прекарали години в привидно безобидно съществуване в предградията на Лондон. Техният арест обаче можеше и да не се случи през изминалите години, но откакто започна войната в Украйна, Западът беше пределно ясен с усилията си да залови обвинените в шпионаж в полза на Кремъл, отбелязва изданието.

Подновените усилия за залавяне на шпиони в Обединеното кралство са половината от двойния удар върху руските разузнавателни мрежи, който принуди шпионските служби на Владимир Путин да се обърнат към по-рискови форми на шпионаж: като агенти под прикритие и дори така наречените „нелегални“, които прекарват десетилетия в култивиране на фалшиви самоличности за изключително чувствителни операции, отбелязва „Дейли телеграф“.

Най-малко 705 дипломати, заподозрени в шпионаж, са били експулсирани от руските посолства по света от 2022 година насам – почти два пъти повече от всички предходни 20 години. Някои от руските дипломатически мисии са напълно „изкормени“, както пише изданието. България изгони зашеметяващия брой 83 руски дипломати, а Полша изгони 45. Изправена пред недостиг на дипломатически корпус, Русия беше принудена да затвори консулства в няколко страни.

Въпреки че липсваше драмата на публичното разкриване на дръзка шпионска операция, дипломатическата чистка нанесе тежък удар върху всекидневните операции на руската шпионска мрежа в Европа, заключава „Дейли телеграф“.