Класикът Бранислав Нушич - войник в Сръбско-българската война и ”Разказите на един ефрейтор”

Грехота е да опустошаваш къща… И сърцето ми се сви от някакво чувство за грях, грях, който не бях извършил, но който все пак усещах и като свой, и се озъртах наоколо с поглед, търсещ утеха.“

Нушич следва кървавите следи нса войната. Срещат български войник, убит от куршум. После им докарват пленници. Четирима. Единият от тях разказва историята на убития. Млад човек от село с млада невеста, която го чака; често казвал на шега: „Всички ще изгинете, много свят ще изгине, ала аз ще се върна, сърцето ми подсказва, че ще се върна.“

Войнишката съдба става още потежка, когато сърбите стъпват на българска земя, чужда земя. Вместо агресивни врагове, както са представяни българите от сръбската пропаганда, войниците срещат от другата страна на границата селяните от граничните села, които по нищо не се различават от тях.

„Та исках да ти река, ефрейторе, че тия хора не са виновни нито пред бога, нито пред хората. Виждаш ли, можехме и ние като тях да бъдем пленници, а те да ни карат.“

"...Мигар те не са хора, а, ефрейторе? На, виж ги как, досущ родни братя, не оставят ранения, а всички го носят, туй са истински хора. Аз викам, че не е срамно да им помогна, пък вие какво щете, казвайте, туй е то!“

И сръбският войник хваща носилката с ранения българин и започва да го носи, в продължение на час. Така е било. В онези студени вечери преди главното сражение сърби и българи си говорят човешки и псуват крал Милан, хвърлил във война едни сиромаси срещу други.

Върнал се жив от войната Нушич очевидно е бил настроен зле към двореца начело с крал Милан Обренович – главният виновник за войната. Написва разказите и едно стихотворение, които биват окачествени като „антидинастични“.

Нушич разказва как е починал от раните си един от героите на Сръбско-българската война. А на погребението му, на което се стича цял Белград, не се явява никой от двореца, който по това време е зает с погребението на някаква престаряла дворцова дама. Нушич отправя своя упрек към краля. За тази своя дързост той е осъден на две години затвор за обида и така се озовава в Пожаревацкия затвор, а по-късно е пребивавал за известно време в България като политически емигрант.

На 2 ноември 1885 г. Сърбия обявява война на България. На 16 ноември спират военните действия.