Кой спъва българската икономика?

Икономисти вече нададоха глас, че докато не спрем да кътаме всеки лев и вътрешното потребление не се оживи, не можем да очакваме да се измъкнем от хроничната криза. Не става въпрос за това населението да се хвърли да купува черна техника и най-новите модели мобилни телефони. Финансовата култура у нас е на плачевно ниво, и малцина са хората, престрашили се да инвестират. Ако манталитетът ни поне малко наподобяваше този на Запада, не само бихме могли да увеличим спестяванията си чрез внимателно подбрани вложения, но и да дадем тласък на родни компании, набиращи капитал, и да допринесем за развитието на редица сектори, от информационни технологии, до промишленост и търговия.

 

Подобна теза би се приела от мнозинството със скептично повдигнати вежди. Нямаме доверие на борсата, на институциите, на политиците. Дали тази така дълбоко вкоренена предпазливост се дължи на тъжните страници от историята, или има основания и в наши дни?

 

Разбира се, всеки е наясно с болезнената истина, че корупцията и беззаконието се ширят, а дребни чиновници решават съдбините на страната ни, повличайки я към безнадежна улица без изход.

 

За съжаление, финансовият сектор не може да се похвали, че е изключение, нито пък пример за чистота и прозрачност. Пирамидите от края на миналия век съвсем основателно уплашиха българина, и мнозина въздъхнаха с облекчение, когато бе приета съвременна нормативна рамка и бе основана регулаторът на пазара – Комисията за финансов надор. Радостта на инвестиционните посредници, кандидат-емитентите и инвеститорите обаче се оказа преждевременна. Все по-болезнено изпъква въпроса – дали ведомството, което трябваше да следи играта да е честна, наистина изпълнява функциите си?

 

За съжаление, трупат се основания да смятаме, че това не е така. И още по-тревожно, засегнати от своеволието на чиновниците засегнати лица не смеят да нададат глас, уплашени, че срещу „предателите” ще бъдат предприети сталински мерки да бъдат върнати „в правия път”.

 

Сред служителите на институцията, чието име инвестиционните посредници

произнасят със съвсем не радостен трепет, е директора на

дирекция „Инвестиционни посредници”.

 

Той наследи поста от предшественика си Евгени Недев, прочул се с кадрови чистки, и споменаван по съмнения в корупционни практики, злоупотреба с власт и задкулисни игри.

 

Разбира се, наивно е да смятаме, че обвиненията срещу него бяха взети насериозно от компетентните органи. Всички сме наясно с поговорката, че „гарван гарвану око не вади”.

 

Следвайки вярно примера на предшественика си, директора на

дирекция „Инвестиционни посредници” не се плаши, че уж дългата ръка на закона някога ще го достигне. Под това ръководство, дирекция „Инвестиционни посредници” практически не функционира, поне не от гледна точка на общото благо на финансовия пазар у нас.

 

Вместо това, служителите са заети да смазват поднадзорните си лица чрез вълни от

актове, повечето от които неоснователни. Тъжна истина е, че още докато заемаше длъжността страши експерт от 2011 г. до 2013 г., г-жа Димитрова стоеше зад стотици издадени актове.

 

Не е нужно да си гений, за да се усетиш какво стои зад тази активна наказателна

дейност.  Тъй като Комисията за финансов надзор вече доказа, че далеч не е склонна да измете собствения си двор и да предприеме действия относно трупащите се обвинения и недоволство, чиновниците безнаказано търсят вратички да се облагодетелстват.

 

Тормозът, на който са подложени инвестиционните посредници далеч няма за цел

да защити ползвателите на небанкови финансови услуги. Идеята е да се създаде

атмосфера на страх и параноя. Всеки се спасява поединично, чрез щедри рушвети.

 

Разбира се, никой не изключва възможността оплакванията на засегнатите фирми

да са неоснователни. Вероятно е директора на дирекция „Инвестиционни посредници” да е чист като ангел, и да се труди неуморно за благото на обществото. Ако е така обаче, не е ли време Комисията за финансов надзор веднъж завинаги да сложи край на предявяваните към служителите й обвинения, да проведе вътрешни проверки, и да изчисти репутацията си?

 

Нежеланието на ведмоството да предприеме подобни действия има един пагубен

резултат – и без това скептично настроеният към финансовия пазар българин стиска спестяванията си.

 

И от това губи най-вече той, докато икономиката продължава да тъпче на място.

 

Светлината в края на тунела е засенчена от заплашителните фигури на дребни  чиновници, които разчистват лични сметки на гърба на всички ни.