Левон Хампарцумян за ФрогНюз: Около поземления фонд говорим за буря в чаша вода. Президентът търси слаби места на правителството

Това заяви пред ФрогНюз финансистът и банкер Левон Хампарцумян.

Ето и цялото интервю:

От вчера се заформя скандал между президента и министъра на финансите относно продажба на 700 хиляди дка от Държавния поземлен фонд, която да се превърне в приход от 340 млн. лева. Асен Василев определи това като фалшива новина. Има ли според Вас поводи за притеснение?

Министърът твърди, че в бюджета няма заложени такива мерки. Много вероятно е това да е някакъв крив телефон - някой на някого казал нещо, то станало, пък не станало. На информационното поле в момента чуваме идеи, които са меко казано парадоксални, така че всичко е възможно.

Всъщност такава информация фигурира само в справката за получените становища по бюджета, в случая е становище от Министерството на земеделието и храните. За да има такъв проход и изобщо да има смисъл да говорим за него, той трябва ли изрично да е заложен в държавния бюджет?

Не трябва само да е заложен, а и да е приет. В момента имаме проект на бюджет - нека не забравяме това. Това е някаква консолидирана идея, направена от министъра на финансите - след разговори с правителство и заинтересовани, в опит да намери компромис с исканията на хората и възможностите на държавата. 

Докато това - а и не само, какъвто и да е текст - не е гласувано и не е станало част от бюджета, нищо не е направено още. Дори и да е част от бюджета, утре може да започнат например протести и да не се изпълни. 

В момента говорим за буря в чаша вода - някой на някого казал, публикувал нещо. Президентът, разбира се, така както работи държавата в момента - търси слаби места на правителството и се изживява като коректив на правителството. Негова работа - така е решил, така прави. Хубаво е обаче преди да каже нещо, да проверява.

Дали с параметрите в този проектобюджет ще успеем да приемем еврото от 1 януари 2025 година според Вас?  

Възможно е. Въпросът е да има синхрон между институциите, да няма някакви драматични шокове в икономиката. Бихме могли да изпълним критериите и да влезем в еврозоната.

Приемането на еврото ще има позитивен ефект и той ще бъде най-силен за хората, които са икономически най-активни. Някой, който е икономически неактивен, пасивен, недоучил, няма хубав занаят или успешна фирма, и с евро, и без евро, трудностите в живота ще бъдат по-големи от тези на хората, които са икономически активни. Не говорим, че еврото ще направи нещо. Еврото е измерител на икономически успех и неуспех. И левът е това - зависи в каква координатна система сме. Координатната система на еврото дава повече възможности на бизнеса, намалява транзакционните разходи в системата - това са близо половин милиард на година, дава по-лесен достъп до кредит и по-висока устойчивост на финансовата система. 

Като казвам лесен достъп по кредит - не бива да мислим, че всеки кредит, който вземе, държавата непременно ще се открадне и ще се разпилее. Евентуално разчитаме, че тези пари ще се използват и по-ефективно. Не бива още преди да се е случило нещо, ние вече да го стигматизираме.

От другата страна, продължителен период от няколко години - 3-5-6 г., с дефицити не е добра идея. И пак зависи за какво се харчат тези дефицити - дали да се създават условия да се създаде ново богатство и икономиката да расте, да бъде устойчива. В момента светът е в ремонт, светът се пренарежда политически, но и икономически. Много е важно къде ще се позиционираме. Ако на някакъв етап от това позициониране, трябва да се правят инвестиции, реформи - това е положителен разход, който се връща през следващите години. 

Да разбираме, че дори и да вземем кредит, държавен дълг, това не е краят на света?

България, като държава, сме с относително добри показатели по отношение на задълженията. Бихме могли да си позволим кредит. Ключовият въпрос е не колко ще вземем, а за какво ще ги използваме. Кръщават финансовия министър, че бил левичар, но България е най-бедната страна в Европейския съюз с най-големите икономически неравенства. Социални плащания, пенсии - това не непременно е лоша идея, това са и пари, които се въртят бързо. Разбира се, много е важно да се повиши качеството на базите данни, с които държавата разполага, за да може парите, които отиват за социални разходи, да отиват при хора, които наистина имат нужда, а не до тарикати, които са си взели ТЕЛК-ове, за да изсмукват без нужда ресурса на системата. Това би трябвало да бъде във вниманието на администрацията на държавата.

Преди няколко дни "Стандард енд Пуърс" повиши кредитния рейтинг на България - успех ли е това, какво означава?

Когато ти повишат рейтинга, със сигурност е положително. Това означава, че независимо от нашите страсти, показателите на българската икономика се подобряват. Ефектите от COVID и войната в Украйна се оказаха по-малко негативни, отколкото предполагаме. Естествено е в първоначалния шок от непредвидени събития, да не знаеш какво точно се случва. Оказа се, че българската икономика е доста устойчива на такъв тип шокове, дори намира възможности - оръжия, горива и т.н.

Отделно, пренастройването на българските фирми в новите скъсени вериги за производство и доставка, които частично заместват вноса на стоки от Азия - това също има влияние. Има го и селското стопанство, в което има много какво да се направи, но се държи добре на фона на случващото се около нас. Спомняме си, че олиото беше станало 6 лева, сега се намира и на 2,50 лева и има големи количества. Има обаче и едни хора със запаси, които ще гранасят, защото олиото няма безкраен срок на съхранение. Казвам това, защото не бива да се паникьосваме, а да мислим за устойчиви модели на икономическо развитие. 

Трябва да разделим политическата част от бюджета от технологичната част. Бюджетът е опит - на базата на историческите показатели на българската икономика, да се погледне една година напред. Важно е и какво ще се гласува от депутатите - в последния момент сме виждали да се правят промени, дописва се, намалява се, увеличава се.

Интервю на Илияна Маринкова