Малката Софи обича животните, да рисува, да пише разкази дори и училището

Спомня си нещо и сама почва да ни разказва: „Като бях в Китай, се чудех защо другите деца не ме разбират. Питах мама, а тя ми казва да им говоря на китайски".

Така малко объркано започва нашият разговор с четвъртокласничката София Нин. Преди години можеше да се каже, че отраканото момиченце е плод на българо-китайската дружба. Нещата обаче са по-прости, както всичко в живота. Известният иглотерапевт д-р Дзен Фън Нин идва преди 14 години в България, за да направи кабиет за традиционна китайска медицина в София. Кани го наш дипломат, работил в българското посолство в Пекин. Нещата обаче не се случват, както са планирани предварително и д-р Нин е принуден да се справя сам. Учи денонощно български, опитва се да наеме малък офис, бори се бюрократичните правила в България и Китай, за да легализира дипломите и уменията си. Тогава среща Петя Мулевска, пламва любов, следва брак и се ражда малката София. Кръстена е на българската столица, както пожелал бащата.

Днес всички, които познават Софи са категорични, че това е дете-чудо, вундеркинд, нестандартно дете и пр. и пр. Тя е ученичка в 18-то училище „Уилям Гладстон”. Още от 1-ви клас българо-китайчето изненадва всички с невероятните си разкази за животни, които не само разказва, но и пише. „Обичам да си измислям много за животните, а разказите ми са за хората, затова освен тях и животните ми са главни герои”, разказва малката София пред Frofgnews.bg. Писането е нейна страст, но тя проявява уникални умения и талант и в рисуването. В училище се стреми винаги с боички в ръка да обясни дадена тема. Понякога не приема дори поставените от учителката задачи. Веднъж седмично посещава ателието „Приказен свят” на художничката-магистър по изобразително изкуство Татяна Антонова. Хем се учи, хем провокира преподавателката със странните си и причудливи хрумвания. Над всичко тя поставя любовта си към животните. Не знае защо, но просто много ги обича. От известната поетеса и майсторка на пейзажи Мая Дочева, се научава как да изобразява света на животните с акварелни и маслени бои. Рисунките й пътуват по света и вече е получила признание под формата на награди от Китай, Япония, Словения, Гърция, Германия и др. Увлича се и от глината, опитва се да вае керамика. Амбициите й са да напише няколко разказа, да ги илюстрира със свои рисунки и да ги издаде в книжка. Сама събира парички за реализация на голямата цел. Не приема обаче „помощи” от възрастните. Това е нейна идея, нейно дело и ще го довърши сама.

Родителите й разказват, че когато била само на 3 годинки, вече спокойно яздела кон сама. От малка обича и да се гмурка под вода. Искаме да разговаряме със Софи за първия учебен ден, за приятелите й, но почваме малко отдалеч:

– Софи, можеш ли да говориш на китайски?

– Него го знам малко. Уча го, но е труден за запомняне, ако не го говоря.

– Готова ли си за новата учебна година? Искаш ли да започва вече?

– Преди не исках, но сега – да. Първо обаче ще ходим на зелено училище до края на месеца, тъй като има много ремонти и навсякъде е прашно в училище... Ще почнем учене чак на 1 октомври.

– Българският ли ти е любимият предмет?

– Да. Знам също и английски и мразя математиката! Не обичам домашните, дават ни по 5 страници. Обичам да пиша по български и да измислям приказки. В клас, когато съм написла нещо, учителката все го чете и после някои мои съученици викат: „Я дай да видя, я дай!”

– Защо според теб стачкуват учителите?

– Защото мразят децата да си купуват чипсове и сладоледи, понеже разваляло зъбите, стомаха и здравето. Те искат да ядем банички и кифли в училището и да се храним само на стола. Без никакви чипсове!...макар децата да ги обожават. Надявам се, заради тези стачки, да не ни карат да ходим в униформи. Много тъпо ще е – няма да носим някакви „Булдозери”, а само италиански токчета и гайдарски полички.

– От какво се интересуват твоите съученици?

– Момичетата харесват списанието “Winx”, както и сериала, а момчетата предимно нагъват снакс. Те често дразнят момичетата, но не знам защо.

Малко смутена, майката на Софи – Петя се опитва да ни обясни: Малко е странна, струва ми се че е надрасла връстниците си в някои отношения. Често се вглъбява и не обръща внимание на никой край себе си. Съученичките й говорят за мода, а тя нехае. Ние обаче се стараем да й създадем условия да живее пълноценно детството си. Майката си спомня и за разходките в огромния пекински парк „Сафари”. Цялата територия на парка била разделена на континтални зони, всяка от които показва характерните за даден континент растителни или животински видове. Магнит за децата и възрастните обаче бил районът на динозаврите. Били направени в естествени размери и направо били като истински. „Децата хем се забавляват, хем научават много за света и за страната си Китай. Тук дори нещо да се направи, то е все за пари, преследват се комерсиални цели. А децата са любознателни и искат да знаят всичко”, разказва майката на Софи.

Бяхме се разбрали Софи да ни даде някои от своите разкази, които да публикуваме. На края на разговора ни обаче тя се притесни и каза, че не е готова още за това. Даде ни обаче свои картини и керамични изделия, които обясни, че идват от детския свят...

Йочка Димитрова