Чистачката виновна за бягството от затвора

Ясно е, че всички шефове сега са се насрали от страх, че топлите местенца може да им изстинат заради някакви си нагли кримки. Може и да са прави, особено като се има предвид, че в такива моменти умишлено се търси изкупителна жертва за пред хората.  Проблемите обаче  се замитат и най-много  след три дни всичко ще си тръгне по старому.  Наясно сме, че с подобни тежки инциденти се налива вода единствено в мелницата на политиците-да се подърлят малко в парламента и толкоз. А  вероятността  да се стигне до оставки на служители, да се търси отговорност и  да се променят правила клони към нула.

 Добре познатият в обществото като шофьор на подземния бос Мето Илиенски-Младен Маринов, се изтъпани сутринта по медиите, опитвайки се хладнокръвно да ни хвърли на джанката: "За сигурността в затворите отговаря служба, подчинена в министерството на правосъдието. До този момент нямаме информация в МВР да е сигнализирано за такъв случай”. Час по-късно дори собственият му шеф Валентин Радев го опроверга, признавайки , че преди година в МВР е постъпила информация за Владимир Пелов и готвеното бягство. „Но за жалост се случи така”, възкликна безпомощно вътрешният министър. Напоследък Младен Маринов ни научи да бъдем много бдителни и да не приемаме думите му за чиста монета. Спомняте си, че при  ареста на групата на Зратомир Иванов-Баретата за отвличането на Адриан,  Маринов съобщи, че няма такова нещо. Медиите, които го цитираха на сляпо, бяха принудини да се самоопровергаят след няколко часа, като  излязат със заглавия: „Пълен обрат”.

Плахият опит на главния секретар на МВР да хвърли горещия картоф за бягството на пандизчиите в двора на правосъдното министерство показва, че той не се чувства по мъжки уверен. Когато, обаче за това използваш неистини,  показва, че си изпаднал в паника, защото събитията са ти се изплъзнали.  Младен Маринов би трябвало отлично да знае, че за всичко  случващо се зад стените на затвора голяма отговорност има и МВР.  В Главна дирекция „Национална полиция” има спецзвено „Оперативно обследване на местата за лишаване от свобода”. Там се събират данни  за опасните затворници, за техните намерения, за контактите им. Търсят се данни и за надзирателите, които им помагат, като ги снабдяват с телефони, наркотици и т. н.  С една дума-знае се всичко. Вижда се обаче  колко ефективно са действали ченгегтата при подобни сигнали като този с Пелов.

Данни за подкупни служители във варненския затвор през 2013 година са станали повод да започне оперативно дело. Имало е информация, че куп надзиратели са ходили на почивка на разноски на членове на бандата „Килърите”.  Срещу това им е бил осирен комфорт в ареста.  Събраните доказателства били предадени на специализираната прокуратура. Оттам обаче отказали да се занивамат с това дело. Нито една институция не си мръдна пръста да провери как лидерът на „Килърите” Петър Стоянов –Сумиста  е излизал от затвора над 30 пъти, за да ходи уж на зъболекар. В същото време няма нито един медицински документ, който да доказва, че  действително е посещавал стоматолог.

От миналата година в МВР  постъпват  куп сигнали, че част от „Килърите” говтят бягство, а други нови убийства. Ако случайно решите да попитате какво се прави по тях, от полицията ще ви залеят с шаблони от рода на „Работи се активно”, „Събира се информация”, „Действаме денонощно”. Няма да липсват и оправдания от рода на: „Прокурорите ни пречат”, „Трудно пробиваме при съдиите за СРС-та”, „Минаваме през иглени уши, за да пробием в затвора”.  Не е тайна, че зад пандизите ври и кипи от престъпления. Казват, че там само подводница нямало, но не защото не може да се внесе, а  защото няма море, в което да се използва.  На фона на това едва ли ще се сетите и за един прегрешил и  осъден надзирател. Трябва да проверите в интернет, за да сте сигурни сто на сто, че няма такъв. Какво по-ярко доказателсдтво от това, че институциите ни са прогнили и не стават за нищо.

В България е правило „Баба Гинка чистачката” да е за всичко виновна. Затова няма да е чудно, ако онази жена с парцала, дето е подгонила двамата пандизчии, го отнесе.  

Невена Миткова