Президентът разговаря с НСО за скандалните разкрития

3 юли 2007 г. - "Дондуков" №2, зала №2, (11,50 часа)

ПРИСЪСТВАТ:
Николай Свинаров - председател на Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред на 40-ото Народно събрание;
ген.-майор Димитър Димитров - началник на Националната служба за охрана;
о.р. ген.-лейт. Румен Миланов - бивш началник на НСО;
о.р. ген.-лейт. Димитър Владимиров - бивш началник на НСО;
подп. Емил Коларов - началник Сектор 01 на НСО;
полк. Кирил Тодоров - началник Сектор 02 на НСО;
полк. Петър Маринчев - началник Сектор 03 на НСО;
полк. Камен Маринов - началник сектор Масови мероприятия, гости и делегации на НСО;
полк. Славейко Данчев - началник на Група за информация и анализи на НСО;
Красимир Стоянов - главен секретар на президента;
Никола Колев - началник на Кабинета на президента;
проф. Румен Марков - секретар по националната сигурност;
к.адм. Николай Николов - съветник на върховния главнокомандващ на Въоръжените сили по военната сигурност;
Цветан Сивков - секретар по юридическите въпроси на президента;
Бойка Башлиева - секретар по връзка с медиите;
Бойко Радоев - парламентарен секретар на президента .


ГЕОРГИ ПЪРВАНОВ:
Уважаеми госпожи и господа,
Благодаря, че се отзовахте на поканата. Това съвещание беше замислено още преди няколко месеца, тогава, когато имахме един по-ранен вариант на проектозакона, визиращ бъдещото развитие на Националната служба за охрана.
Междувременно обаче тогава се прецени, че трябва да бъдат събрани допълнително мнения от различни ведомства и институции, свързани с основните постановки от закона. Такива бележки бяха събрани, те са обобщени в ръководството на НСО и към днешна дата има един - не знам кой по ред, но във всеки случай, възможно най-актуален вариант.
Разбира се, днес не бихме могли да го обсъждаме в детайли, но има няколко възлови въпроса, по които сигурен съм, че ще можем да вземем отношение. Става дума за проблемите свързани с отношението на НСО с основните институции и власти, с военизирания характер на службата и всичко, което произтича от тези основни въпроси.
Аз мисля, че за нас не е сериозно да си представим какво може и трябва да се направи оттук нататък със законопроекта, без да влизаме - пак казвам - в детайли по неговото обсъждане. Затова съм поканил господин Свинаров като ръководител на парламентарната Комисия, поканен е и Петко Сертов - съветник на премиера по проблемите на сигурността, но той е в Брюксел, за съжаление няма да може да вземе участие. Но там ще имаме пълна взаимна информираност, така че разминаване няма да има.
Оттам нататък обаче използвам повода на това събиране, затова съм поканил и бившите ръководители на НСО и ръководители на основни звена в службата, на базата на едно встъпително докладване от генерал Димитров да разменим мисли по някои актуални въпроси на службата. Проблеми, свързани с финансирането на основните дейности, проблеми, свързани с усилията на ръководството за модернизацията на службата, на структурата, на учебния процес, квалификация, и квалификация и преквалификация, разбира се, на базата на оценка за начина, по който се решават актуалните задачи.
И на трето място, не маловажно, но все пак в никакъв случай не бих го извел на преден план, проблемите, свързани с обществения образ на Националната служба за охрана. Една тема, по която сме говорили с генерал Владимиров, след това с генерал Миланов, със сегашното ръководство. Защото, за съжаление, огромните усилия на служителите на НСО, които дават своите позитивни резултати, остават невидими. Може би такава е световната практика. Но и най-малкият проблем, бих добавил, измисленият проблем може да се преекспонира и да поддържа един деформиран образ на службата, което не е от полза нито за НСО, нито за която и да е друга институция в страната. Това е проблем, който - без да преувеличавам неговото значение - смятам, че не бива да се подценява. Този проблем ще бъде разискван във втората половина на нашия разговор. Сега предлагам да дадем думата на генерал Димитров, който да направи встъпителното докладване.

ген. ДИМИТЪР ДИМИТРОВ:
Благодаря, господин Президент.
Уважаеми господин Президент на Република България и върховен главнокомандващ на Въоръжените сили,
Уважаеми господин Председател на Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред на Народното събрание,
Уважаеми дами и господа,
Уважаеми генерали и офицери,
С настоящия доклад искам да ви запозная с моментното състояние и някои проблеми в дейността на Националната служба за охрана.
Личният състав на Националната служба за охрана беше ангажиран с обезпечаване сигурността на президента на Съединените американски щати Джордж Буш при посещението му в България. След приключване на мероприятието беше направен задълбочен анализ, на който бяха направени следните основни изводи.
Първо, предварителната подготовка между НСО и всички служби на МВР и Министерството на отбраната и Сикрет сървис премина на много добро ниво. По време на мероприятието от гледна точка на охраната не бяха допуснати пропуски, с изключение на някои слабости при взаимодействието и синхрона между различните служби и колегите от Сикрет сървис, което доведе до това, че някои задачи трябваше да се решават в последния момент и да се приключват навреме.
Като цяло можем да дадем една много добра оценка за работата на всички служители на НСО. Тази оценка се потвърждава и в благодарственото писмо от Сикрет сървис.
С провеждането на годишния изпит в Националната служба за охрана приключи учебната 2006-2007 г. Със задоволство мога да отбележа, че благодарение на положените усилия от служителите на 01 Отдел, 99% от състава покри изискванията за работа в отдела. Забелязва се положителна тенденция в учебната дейност и постигнатите резултати и в останалите структурни звена.
От началото на 2006 г. стартира и организиран учебен процес в Отдел 02 Охранителен.
Остана неразрешен въпросът със собствеността и ползването на Учебно-тренировъчния център в Божурище. Трябва да се търси алтернативен вариант. Надявам се, че при решаването на този проблем ще получим подкрепата и съдействието от всички институции, свързани с националната сигурност.
Разработен беше и проект на закон за държавната охрана. В продължение на половин година той се обсъждаше във всички структурни звена на службата. След това проектозаконът беше представен на Министерския съвет за съгласуване със съответните ведомства и бе върнат за ново съгласуване в НСО. Към настоящия момент имаме готов законопроект и предстои представянето му в Министерския съвет за внасяне в Народното събрание.
Срещаме проблеми по отношение на кадровото обезпечаване на службата. През изминалата 2006 г. са напуснали 41 служители, а са назначени 59, от които 47 военизирани и 12 граждански лица. Наблюдава се тенденция на все по-голямо текучество на кадри от сержантския състав, основно шофьори и сътрудници по охраната. Това крие големи рискове при изпълнение на непосредствените задачи по транспортното осигуряване на охраняваните лица.
Само за последните няколко години 1/3 от шофьорския състав е изцяло подменен. Влияние за това оказват, от една страна, високите изисквания, които НСО поставя пред водачите, като например диплома над "Добър 4", категория "Д" и "Е", трудов стаж над 5 години, психическа и физическа годност, а от друга страна, ниското заплащане - около 500 лв. стартова заплата.
Ще се спра на някои тенденции във финансовото състояние на бюджета на Националната служба за охрана до края на 2007 г.
Утвърдени със Закона за бюджета и реално разходваните средства за текущата издръжка на НСО през последните години са както следва:
За 2005 г. - при план 3 милиона 524 хиляди, са разходвани 3 милиона 930 хиляди лева.
За 2006 г. - при план 3 милиона 402 хиляди, са разходвани 4 милиона 681 хиляди лв.
За 2007 г. - при план 3 милиона 659 хиляди, са разходвани към 31 май 2 милиона 238 хиляди и 900 лв.
Видно от отчетната информация за нормалното осъществяване на функциите и дейността на НСО, годишно са необходими около 4 милиона лева за текуща издръжка, като превишението над планово определените средства е осигурявано до този момент за сметка на икономии, средства от фонд "Работна заплата" и непопълване на щата.
Наложеното със Закона за бюджет 2007 г. 90-процентно ограничение върху разходите на бюджетните министерства и ведомства създава огромни затруднения и проблеми при материално-техническото обезпечаване и нормалната дейност на Националната служба за охрана. В стойностно изражение ограничението е в размер на 2 милиона и 112 хиляди лева от утвърдения бюджет, или средно месечно 176 хиляди лева. Доколкото 90-процентното ограничение не може да бъде приложено спрямо изплащането на средства за работна заплата, на практика ограничението става за сметка на разхода за текуща издръжка.
Сравнителният анализ на изпълнението на бюджета на НСО към края на май 2007 г. спрямо същия период на миналата година показва, че в натурално изражение се наблюдава намаляване на разхода на горива и енергия, но в стойностно изражение се движим със същите темпове, което очертава годишен размер на потребност от средства за текуща издръжка от порядъка на 4 милиона и 200 хиляди лв. За нормалното осъществяване на дейността си НСО се нуждае от средно месечно 350 хиляди лева за текуща издръжка. А реалният недостиг на средства за текуща издръжка средно месечно е в размер на 250 хиляди лева. Същите могат да бъдат осигурени в рамките на 100-процентния бюджет на службата пред Закона за Държавния бюджет за 2007 г.
В края на доклада - смятам, че е наложително да разгледаме, и както президентът на Република България каза преди малко, някои негативни прояви, които са реализирани от нашите служители и които понякога обективно, понякога субективно се поднасят в общественото пространство. И във връзка с тиражирането в последните дни в средствата за масово осведомяване твърдение от бившия служител на НСО Марков, че службата събира информация за охранявани от нея лица, мога категорично да заявя, че тези твърдения не отговарят на истината и изнесеното от подполковник Марков е откровена лъжа, с което се накърнява авторитетът на една служба, получила признание от водещи охранителни служби.
В заключение искам да кажа, че нашата общественост трябва да бъде наясно, че НСО е чисто охранителна служба и се занимава само с охранителна дейност.
Завърших, господин Президент.

ГЕОРГИ ПЪРВАНОВ:
Благодаря Ви, господин Димитров.
Дискусията е отворена, няма предварителен сценарий, няма предварително записани за участие. Заповядайте.
Генерал Миланов, заповядайте.

ген. РУМЕН МИЛАНОВ:
Благодаря, господин Президент.
Аз лично приемам така предложената схема да водим разговор, защото ако навлизаме много в детайлите, времето няма да ни стигне.
Първият въпрос - по отношение на законопроекта. Мисля, че необходимостта от законов нормативен акт не подлежи на коментар. Тази необходимост съществува.
Доколкото си спомням, къде са възловите моменти по него?
Първият въпрос, който винаги възниква, както и да го правим, това е къде да бъде структурирана службата - дали в изпълнителната власт, или както е сега, към президента на Република България? Личното ми мнение при скромния опит, който имам, е, че тя трябва да бъде към президента на Република България. Това на този етап е най-подходящото. Това го казвам не от куртоазия към президента на републиката, не от куртоазия към сградата, в която съм, не от бившата ми длъжност, а тъй като това е относително най-неутралната и устойчива институция, която е в администрацията и управлението на държавата, и оттук въздействието върху службата ще бъде много по-устойчиво.
Темата, която сигурно накрая ще маркирам, само ще я поставя, винаги е съществувала - дали се събира такава информация за политически опоненти?
Такава, първо, е ясно, че няма, ще го коментирам накрая, когато му дойде времето, този въпрос, но структурирането на службата към президента на Република България й дава много по-голям неутралитет и опит за въздействие от тази гледна точка.
Вторият пункт - дали да бъдат военизирани, да или не? Тази тема тук, в страната, носи, бих казал, едно инерциално отношение от гледна точка на практиката, каквато е в европейските страни - полицейските служби да са девоенизирани структури, т.нар. граждански подход.
Първо, практиката е различна в Европа по отношение на полицейските служби.
Второ, някои държави, например Франция, отново се опитват да си връщат воинските звания. Не искам да влизам в мотивите, те са френски. Хората искат да си спазват някаква традиция. В Италия имаме различни структури, които осигуряват обществения ред - военизирани и граждански. В Англия също има жандармерия и т.н. Тоест тук опитът е доста разнообразен.
На следващо място, какво показва опитът в МВР? Сега отново се чуват гласове - да се връщат звания и да не се връщат. Тоест въпросът за военизирането от тази гледна точка на НСО аз мисля, че е въпрос на конкретна преценка за конкретните особености в нашата държава. Личното ми мнение е, че на този етап тя трябва да е военизирана структура. Защото чрез военизирания й характер може по-гъвкаво, по-бързо и по-ефикасно да се управлява.
Следващият много важен пункт е в тази посока, с която трябва да се съобразим - влизането на закона в сила. Досега службата работи по правилник. Безспорно тя спазва всички законови разпоредби, но при наличието на една законова норма нещата стават още по-строги и трябва да има един адаптивен период, службата да свиква да работи позаконному. Отварям ясно и подчертано скобата - не, че сега е беззаконие, ни най-малко. Но там вече всичко ти е много строго разписано. Докато ние сега може да се прехвърляме - от Закона за отбраната и въоръжените сили, правилник... Всичкото това в движение понякога ти дава по-голяма гъвкавост. Един нормативен акт като закон веднага те ограничава.
Следващият изключително важен въпрос, който стои, това е от гледна точка на подготовката на личния състав. В момента има една тенденция и тази тенденция е световна - не съм открил топлата вода, ни най-малко - това е въпрос за развиване на логистиката по отношение на основната функция. Безспорно тук съществува една опасност, т.нар. логистика или помощни функции да станат по-мощни функции и по-мощни структури. Мисля, че това няма да се допусне.
Но каква е тази тенденция, която се отразява в световен мащаб?
За да се постигне високо качество на основната функция, се вкарва допълнителен значителен ресурс в подготовка, в средства и в много други области, но в цялата област на логистиката да се постигне по-високо качество.
Така че въпросът за подготовката, средствата за подготовка ще стават все по-значими, ако искаме да постигнем качество. И естествено, пак в световен план, се вижда, че особено службите за сигурност и такива структури, които са като охрана - няма да цитирам Сикрет сървис и другите, които съществуват - все повече вкарват ресурси в тази посока.
Тук следващият много важен ресурс е ресурсът за техническото осигуряване. Защото ако ние не постигнем оптимална връзка върху подготовката на личния състав, тоест човека, техническата му обезпеченост и информацията, която накрая ще коментирам, тази триада само ще ни донесе ефективност. Хвърлим ли усилия, било само в техниката, само в човека или само в информацията, смея да твърдя, че ефективността на системата ще бъде по-ниска, и второ, може би по-голям финансов ресурс.
По отношение на информацията. Действително въпросът трябва да бъде разгледан по-комплексно и неслучайно в закона има дейност, която е оперативно-издирвателна, или как е формирана, в момента не съм перфектен в израза й. Значи какво се оказва в момента като практика?
Да, имаме добро или много добро, да не му даваме висока, суперлативна оценка, сътрудничество с МВР, Министерството на отбраната и службите за сигурност и обществен ред, но в крайна сметка тематиката за сигурността на охраняемите лица, които са обект на НСО, стои - не бих казал, да, малко встрани. Това е показал опитът. Ако поискаме информацията от НСБОП, там го подпират други проблеми. Но понякога той може да пропусне тази информация, и то не умишлено, а просто няма адаптивно мислене в тази посока. Подобно е положението в НСС.
Ето защо мисля, че трябва да има една такава структура, която да обобщава и систематизира информацията. Сегашната съществува, но тя е недостатъчна.
И четвъртият пункт от гледна точка на закона и който и генерал Димитров го прочете, това е за финансирането. Безспорно всички тези въпроси, особено от гледна точка на логистиката, техниката и подготовката без средства няма да станат. От друга страна, средствата не са безкрайни, те трябва да бъдат много внимателно ползвани. Но аз лично мисля, че в едно бъдещо планиране на разходите на службата трябва по-внимателно и Министерството на финансите да бъде по-отворено към текущите разходи. Там е най-големият проблем и тук, като виждам, ето, службата продължава и тази година да се бори с текущите разходи.
А вече по някои конюнктурни обстоятелства ще взема по-късно отношение.
Благодаря за вниманието.

ГЕОРГИ ПЪРВАНОВ:
Благодаря, господин Генерал.
Други мнения? Генерал Владимиров, заповядайте.

ген. ДИМИТЪР ВЛАДИМИРОВ:
Уважаеми господин Президент,
Уважаеми дами и господа,
Това, което чух и от генерал Миланов, това са безспорни неща, които са не само световна практика, те са доказани от опита на Националната служба за охрана през годините след 1990-а. Безспорно е това, че службата - показаха го тези 17-18 години - трябва да бъде подчинена на президента на републиката. Казвам го и от собствения опит, при трима президенти съм бил през годините, нито един от тези президенти не е проявявал някакъв политически подход или да ползва службата за политически цели. Докато, за съжаление, в някои правителства това го е имало. Въпреки трудностите, въпреки натиска, службата не е допуснала такова влияние и мисля, че е изключително важно.
През всичките тези години винаги една от целите е била тази служба да премине към изпълнителната власт. Ако се върна към 1999 г., какви ли не комбинации се правиха за дискредитиране на службата..., няма да влизам в подробности. Ето сега и последният случай също говори за едно такова нещо. Пак казвам, това място на службата е към президента на републиката като военизирано въоръжено формирование, това поне по моя лична оценка е задължително.
Куриози. Говорим тук за финанси. Колко пъти съм присъствал на защита на бюджета, все ще се намери някоя политическа сила да постави въпроса защо Националната служба за охрана е към президента на републиката. Според мен с тези неща трябва да се престане да се спекулира, тъй като през годините наистина службата показа, че е служба на съвременно ниво. Това е признание и на американци, и на германци, и на французи, няма какво да ги изброявам.
Аз бих задал и един друг въпрос - в България кой от политиците през всичките тези години може да се оплаче от Националната служба за охрана? Но когато дойде някакъв "хубав" момент, изведнъж се започва да се спекулира с някакъв конкретен случай или се използва някой човек, за да се злепоставя службата. Това според мен е недопустимо и към такива хора трябва да се предприемат по-крути мерки.
По отношение на кадровия подбор - затруднения през годините е имало, да не кажа че в 1993 г. бяха назначени 200 човека в службата, горе-долу и толкова бяха освободени. Но това, което казваме тук, това, което и генерал Димитров прочете, никога по никакъв повод не е прилаган политическият аршин към служителите, не е допускано в службата да се назначават хора, въпреки че такива опити е имало и от депутати, и от министри и т.н. Всичко това е спазвано много стриктно.
Нещо много важно за службата, предполагам, че и в проектозакона тази структура е залегнала. Няма нищо случайно, че службата е разделена на сектори. Основен принцип на организация, това е секторният принцип. Това не е направено случайно, направено е с цел информацията да се затваря в самите сектори и да няма обмяна на информация между секторите, която в края на краищата е конфиденциална, тайна за екипа, който работи.
Така че наложително е този закон да се приеме. Това, което каза и генерал Миланов, и досега службата действа въз основа на правилника за устройство на дейността и на Закона за отбраната и въоръжените сили. Така че на никого не се разрешава, не би трябвало да се позволява да нарушава този закон, да не кажа нещо по-силно, на Закона за политическите партии. Тази служба е била деполитизирана, никакви пристрастия не са проявявани към партии и същевременно, когато ръководството на службата предприеме някакви мерки, включително и уволнение към даден човек, изведнъж това се използва, за да се постави някаква политическа окраска, да не кажа през годините колко хора са били уволнени за различни нарушения, сигурно около 84. Някои от тях, когато са установени нарушенията им, са се опитвали да им дават окраска - говоря за случаите с бензини, с връзки с криминален контингент. Такива хора са били уволнявани незабавно. Някои политици са се опитвали да им дават окраски.
Само един прост пример ще кажа, че за хайдутлука няма никаква окраска - нито синя, нито червена, нито оранжева. Но това, което безпринципно се отправя като нападки и срещу президента Първанов, по никакъв начин не могат да се приемат, защото те нямат нищо общо с истината. И може би когато говорим за тези неща, трябва да се помисли и малко по-смело да се пипнат и по-драстично да се решават някои въпроси. Защото и моя грешка е било, че към някои хора сме проявявали една прекалена търпимост. Но, както казва народът, шило в торба не стои, рано или късно, ще излезе на бял свят, както тук и конкретният случай. Разбира се, без да влизам в някакви детайли, новото ръководство трябва да помисли и знае - аз знам, че има такива виждания - много важно за тази секторна организация на труда е секторните началници, началниците на групи да си изпълняват задълженията. Бих казал, не само недостиг на кадри, но и квалификацията на кадрите. Повече трябва да се използва и Военната академия, и ВИПОНД на МВР тези хора, които заемат началнически пост, да имат и обучение по управление, по основните принципи на управление и работа с хората. Защото в края на краищата, ако не се приемат такива принципи, идва един момент, в който ще получавате такива неприятни моменти.
Засега свърших, да не ставам многословен.
Благодаря.

ГЕОРГИ ПЪРВАНОВ: Благодаря, господин Владимиров.
Полковник Данчев.

полк. СЛАВЕЙКО ДАНЧЕВ:
Господин Президент,
Господин Свинаров,
Уважаеми дами и господа,
Няма да повтарям и не е моя тази цел да правя анализ на това, което казаха преждеговорившите, но напълно подкрепям изказването на генерал Миланов, генерал Димитров, генерал Владимиров, че наистина е дошъл моментът службата наистина да има закон, за да може да обхванем тези законови рамки. Не, че, както каза генерал Миланов, в службата цари беззаконие или че службата нарушава съществуващите нормативни актове, просто това ще даде възможност вече да работи по съвременен начин, на такава нормативна база.
Постановлението, по което работим, е от 1992 г. То е обхванало общо взето всички дейности, които службата извършва, в един много систематизиран вид. Аз тук само ще отворя една скоба и ще говоря повече за информационното осигуряване. Там има един член 22, в който е записано, че службата ползва информация на Министерството на вътрешните работи, Министерството на отбраната, Националната разузнавателна служба, Националната следствена служба и други държавни органи и организации.
Генерал Миланов е напълно прав, че другите ведомства имат достатъчно сериозни задачи за решаване, имам предвид Министерството на вътрешните работи. Ние работим общо взето със сериозните служби в МВР, НСС, ГДБОП (новото наименование от близо година), но те имат свои проблеми по отношение на борбата с престъпността, борбата с корупцията и информационният обмен е малко тежичък, бих казал. Но при решаването на сериозните задачи всички се обединяваме и ги решаваме много успешно, така както беше и с последното мероприятие с посещението на президента Буш.
Групата за информация и анализ е създадена със заповед на генерал Владимиров на базата на указ на президента през 1992 г. Тя има своя инструкция №І/104 от 1993 г. и там са разписани всичките нейни функции и задачи. И мога най-отговорно да заявя, че тези задачи са единствено и по посока на систематизирана обработка на информация, свързано с осигуряване безопасността на охраняваните от службата лица. В това постановление - всички го знаете - са фиксирани тези лица и всички дейности са насочени в тази посока.
Тук мога най-отговорно да кажа, че през годините, в които аз съм началник на това звено, звеното и службата не са си позволили да събират информация за личния живот - нека директно да го наречем - на охраняваните от службата лица.
Мисля, че ще се съгласите с мен, че през годините в средствата за масова информация не се е появила някаква такава информация за личния живот или някаква по-такава информация за охраняваните лица. Всичко, което се появява и тук, и там, е по-скоро плод на медиите. За съжаление тук и последният случай даде възможност на бившия ни колега даде възможност да говори за едни неща, нерегламентирано събиране на информация. За мен този въпрос не е нов. Ако си спомняте, 2004 г. примерно, когато генерал Владимиров си отиваше - да ме извини генерал Владимиров - този въпрос беше поставен от един друг наш бивш служител, той го няма в момента, но от името на Владимир Мантров и той в предаването на Светла Петрова също се опита да говори за това, че колегите от Националната служба за охрана били принуждавани след работа да пишат рапорти за това какво се е случило с охраняваното лице. Тогава той не можал да му отговори на въпроса, защото той не е писал, призна го, разбира се, но не можа и да посочи лица, които са писали.
Тук трябва да разграничим нещата, които господин Марков е писал в изложението до президента, че полк. Маринчев е използвал положението си на ръководител на сектор, привиквал ги е. Полк. Маринчев е един от началниците, известен с твърдата си ръка по отношение на подчинените му служители, той не търпи да има безобразничене или някакви нарушения и т.н. Така че за мен е напълно нормално един ръководител да си слага ред в стопанството, което управлява.
Тук ще се върна малко на проектозакона за отбраната и въоръжените сили. По отношение и на това, което каза и генерал Миланов, е написано, че службата има право на оперативно-издирвателна дейност. Това "има право" е малко пожелателно, но тук е въпросът ние да си отговорим на един въпрос - дали сме в състояние за кратко време да създадем едно такова звено, което да бъде ефективно. Защото една оперативно-издирвателна дейност е нещо много сериозно. Там трябва да се съобразят много неща, точно тези неща, които са свързани пак със сигурността на охраняваните лица и особено на тези, които са с повишена степен на застрашеност. Такива има.
Ние към момента осигуряваме информационен обмен с Министерството на вътрешните работи и другите ведомства на базата на поднормативни актове - беше разработена последно инструкция за взаимодействието с МВР, там бяха решени много от въпросите, които стоят за решаване. Имаше един правилник от 1994 г., беше подписан от Виктор Михайлов и генерал Владимиров, който по мое време си вършеше работа, но Законът за МВР два пъти се промени, а ние този правилник не го бяхме променили.
По другите конкретни въпроси, ако се наложи, бих могъл по-нататък да взема отношение.
Благодаря.

ГЕОРГИ ПЪРВАНОВ: Благодаря.
Господин Свинаров.

НИКОЛАЙ СВИНАРОВ:
Уважаеми господин Президент,
Уважаеми дами и господа,
Аз най-напред искам да кажа, че съм бил обект на охрана, работил съм с петима шофьори и четирима охранители и спокойно искам да потвърдя в личното си качество, че нямам никакви възражения към дейността на служителите на службата. Казвам го, защото според мен разговорът от много специфично професионален, трябва да излезе в малко по-общ план. Аз съм в неблагоприятната позиция, че не познавам последния вариант на закона за държавната охрана и затова ще си позволя да говоря само по някои принципни въпроси.
Искам да заявя ясно, че като председател на комисията нямам предубеждение към нито един от въпросите, които трябва да бъдат регламентирани с този закон. Няма постулати, които предварително поставям като условие, за да бъде този закон добър или лош, в това число не възразявам и службата да ползва авторитета на президентската институция. Не възразявам и на темата за военизирането, която очевидно е болезнена за службата.
Разбира се, на мен ми се ще девоенизацията - тук генерал Колев ще ме подкрепи - да не се изразява в това, че един шеф на Генералния щаб си сваля пагоните и става цивилен министър на отбраната. Имаме примери в много братски държави, които са подходили по този начин, и те го приеха като девоенизиране.
За мен има два принципни въпроса, които този закон трябва да регламентира, и от предишния вариант на закона, който познавам, нямам удовлетворение по тези две теми.
Първата тема е, че в този закон според мен трябва да има едно допустимо ниво на прозрачност на дейността на службата, ако искате, наблегнете на думата "прозрачност", ако искате, наблегнете на думата "допустимост", и едно пълно ниво на контрол. Кой ще реализира този контрол е един от същностните въпроси. Нямаше да има проблеми със случая подп. Марков и предишните, нямаше да ги има и следващите, които ще ги има, ако имаше ниво на прозрачност на контрола в службата.
Аз не мога да приема твърдението, че в службата не се събират лични данни за лицата, според мен това е част от задълженията - вие да събирате лични данни. Защото няма как да ме охранявате, ако примерно отивам при любовницата си... (извинявам се, че се прави протокол). Така че лични данни, разбира се, трябва да се събират, въпросът е за какво се ползват и на кого се предоставят. Това са същностните теми. Имасихас да няма лични данни за охраняваните лица. Впрочем в държавата има неща много нерегламентирани или неправилно регламентирани извън темата на закона за държавната охрана или за Националната служба за охрана, както и там да се казва.
Аз например ще поставя една тема, която едва ли ще намери решение в този закон, но винаги съм се чудил защо има коли със специален режим на движение. И ако моята служебна кола се движи без мен, тя трябва ли да е със специален режим на движение или ако президентът е с частната си кола, той трябва да е с обикновен режим на движение. Тоест колата ли е или обектът, персоната същността на проблема, кой е ВИП-ът - колата или този, който се вози в нея? Аз знам, че това едва ли е проблем само на този закон, но това за мен е принципен въпрос. Защото, сега, не знам президентът дали се движи с частната си кола, но аз се движа с частната си кола.

ГЕОРГИ ПЪРВАНОВ: Аз не мога, нямам право.

НИКОЛАЙ СВИНАРОВ: Ама то е защото така е устроено от службата, господин Президент, но това е друга тема, пак извън протокола.
Не мога да приема, че когато съм в парламентарния автомобил, аз съм с един режим на движение, а когато съм в личната си кола, съм в друг. Разбира се, аз ще спазвам закона и правилника за движение, плюс всичките правила, които един водач трябва да изпълнява, но формата на контрол и на проверка за мен не бива да бъде различна, в зависимост от това в каква кола се движа. Статутът на депутата, хайде, да не давам пример с президента, е един и същ. И не статутът на колата прави статута на депутата, а обратното. И ако ние тези неща не ги разберем, това са за мен важни принципи, които трябва да намерят решение, в това число и в този закон, който обсъждаме и коментираме.
Притеснявам се, че - пак казвам, само с уговорката, че не познавам последния вариант на закона - отиваме до една схема, няма да давам пример с други закони, защото е много специфична аудиторията, за да прехвърлям нещата в други теми, но се притеснявам, че един закон е лесно да се обявява за лош, ако той не се изпълнява. А според мен изпълнението на закона не е в тежест на нормотворците. За това има много примери в нашето законодателство и се притеснявам, че този закон, ако не се изпълнява, вината отново ще бъде прехвърлена на депутатите, а аз, като председател на комисията, ще се стремя това да не се получава. Тоест какъвто и закон да се приеме, аз се надявам действително бързо да се задвижи процедурата, не знам законът кога влиза в Министерския съвет, но според мен до края на годината ние трябва да имаме Закон за държавната охрана. Не виждам никакъв проблем.
Това, разбира се, трябва да мине на обсъждане. Форматът, който, господин Президент, сте избрали, за мен е добър като работен формат, но фактът, че аз като депутат (май няма други действащи депутати на масата), не познавам последния вариант, това е нещо нормално, той не е излязъл от Министерския съвет. Аз няма как да го познавам. На мен лично никога не ми харесва подход, в който един специфичен закон се прави в голяма степен от службата, която трябва да го изпълнява. Аз разчитам на другия подход, който трябва да бъде реализиран - точно с вносител Министерският съвет и след това в парламента, съответно в комисията и в пленарна зала. Така че, пак казвам, без да познавам конкретиката на закона, за мен тези два принципа, ако бъдат въведени, пак казвам, всичко друго търпи коментар, но допустимото ниво на прозрачност и пълното ниво на контрол трябва да го има, за да няма проблеми в службата.
Приключих, благодаря.

ГЕОРГИ ПЪРВАНОВ:
Благодаря. Заповядайте, господин Владимиров.

ген. ДИМИТЪР ВЛАДИМИРОВ:
По първия въпрос - това, което Вие го казвате, за любовници и т.н., сега го чувам от Вас. Но нещо, което трябва да се разбере, говоря за охраняемите лица - президент и министър-председател, министри и т.н., информацията се затваря в хората, които са били с вас, тя не излиза по-нагоре. Има устна заповед, която се спазва и от Дежурната на НСО. Когато отивате на някакво частно мероприятие, където и да отивате, в Дежурната се дава само квартал, без да се дава къде отивате, какво, що. Това е поради други съображения, ако се наложи, да се изпрати група за бързо реагиране.
Така че възможно е. Единствено в НСО, говоря в информационно-аналитичното звено има бланки, които се попълват за чуждестранни гости и делегации. Когато идва чуждестранен гост, с характерни особености и какви мерки за сигурност се прилагат към него. Нищо повече. Ние не може да разработваме и чуждестранни гости.
Така че това, пак казвам, е абсурдно. Просто наистина го няма. Ако някъде, по някакъв повод, на някакво ниско ниво - говорим, когато не стига и до преки началници, някаква клюкарска информация, коридорна, чута, недочута, разбрана, недоразбрана и е отнякъде, това не означава информация. Ако говоря за такава информация, ето го примера, възможно е да е точно Марков, знаем кои хора е охранявал и с какви хора контактува. Значи на тези хора просто не им прави чест. Защото такова нещо в службата няма. Неслучайно е направена цялата организация така.
По втория въпрос - и аз не съм го чел проектозакона. Вие сте прав в това, че и по мое време с полицейски функции, с лампи, със специални... могат да бъдат само тези коли на НСО, които имат охранителни функции. Не и колите, откъде-накъде дойдоха депутати с лампи, министри с лампи? Ами като застанат... - господин Симеон Сакскобургготски ме е питал, ако застанат на кръстовището на Цар Освободител и Раковски четири автомобила с лампи, коя ще мине първа?
Така че някои неща трябва да ги помислите и по-принципно и мъжки да застанете в Комисията по вътрешна сигурност и ред за решаване на тези въпроси.
Това е. Иначе във времето ние сме се стремили, били са наказвани хора, които са ползвали коли с лампи неправомерно, прибирани са им лампите. По някакъв начин все някой се снабдява с лампа, като че ли лампата ти дава някакво самочувствие или по-бързо придвижване. Нищо. При този трафик и т.н.

ГЕОРГИ ПЪРВАНОВ: Благодаря.
Генерал Миланов.

ген. РУМЕН МИЛАНОВ:
От коментираното напълно приемам поставените въпроси от господин Свинаров, прескачам проблема "специален режим". Действително поставя съмнение или как да кажа, подготовката на проекта от службата. Да, така е. Но нашата идея да подготвим проект от службата беше да кажем "а", а как ще завърши, в крайна сметка това е финалната фаза. Нали някой трябва нещо да постави на масата, да не е бял лист, без да имаме претенции за последното, че е най-издържаният проект.
По отношение на нивото за контрол, безспорно абсолютно правилно. И там е залегнала форма на парламентарен и граждански контрол. Има текстове по този повод. Освен контрола, който може да упражни президентът.
Другото, по отношение достъпността и прозрачността, сме се придържали в проекта към Закона за класифицираната информация и това, което не е класифицирана информация и достъп до нея по съответен начин, е достъпно навсякъде.
Завърших.

ГЕОРГИ ПЪРВАНОВ:
Благодаря.
Генерал Колев има думата и да финализираме първата част.

НИКОЛА КОЛЕВ: Благодаря.
Уважаеми господин Президент,
Дами и господа,
Въпросът, който обсъждаме, е важен затова, защото всичко се реформира в държавата, НСО също е в процес на реформиране, но сега вероятно трябва да навлезе в период на малко по-ускорено реформиране, за да отговори на тези непрекъснато растящи потребности.
Считам, че първото, което бързо трябва да се направи, е да се осъвремени нормативната уредба и то чрез приемането на нов закон, така както е записано още преди, ако не се лъжа, 12 години, с приемането на първия вариант на Закона за отбраната и въоръжените сили, където беше поставена задачата в рамките на две - три години да се приеме този закон, а вече повече от 10 години няма такъв.
В този закон според мен - аз също не съм видял последния вариант, но трябва точно да бъде изписан статутът, функциите и задачите на службата за осигуряването.
И въпросът за контрола. Тук тръгна дискусия в една посока, която отново интерпретира неправилно английската дума "контрол". Същността на гражданския демократичен контрол е гражданско демократично управление на тази структура. И то е гарантирано по няколко начина. Първото е, че президентът, който е цивилен човек, е принципал на тази служба. Той е най-висшият субект на граждански контрол в нашата страна. Второто е, че парламентът, който приема закона, чрез нормативната уредба осъществява този контрол, тази форма на ръководство - парламентът определя правилата и функционирането на тази служба. Вторият стълб на гражданския демократичен контрол е, че именно парламентът определя бюджета на тази структура. Това е концентрираният израз на гражданския контрол. Толкова средства даваме, вие с тези пари не можете нито да направите 5000 души службата, нито да купите самолети и танкове, че да направите преврат или някаква революция.
Така че това е смисълът на гражданския демократичен контрол, а не ежедневното ровичкане - кой кого наказал и кой какво сбъркал дисциплинарно, което си е чисто професионална дейност на професионалните ръководители на службата. Това е смисълът на гражданския демократичен контрол. Съжалявам, че в България все още не се учи както трябва, но в напредналите демокрации това е част от обучението и на цивилни, и на военни, и на всякакви други. Така че тук за мен няма никакво притеснение как се осъществява контролът, защото той е записан в конституцията, ще бъде записан и в закона и ще се осъществява чрез демократично избраните институции на властта, на които народът е делегирал тези правомощия. И то по тези направления - правилата, бюджета и ресурсите, които се отделят, и решението кога и как да се използват съответно.
За мен не стои въпросът къде да бъде службата в българските условия, ама въобще не стои. Най-деполитизираната служба в България - това е президентът. Защото независимо как е избран - от партийна сила издигнат или по друг начин, след това той става президент на всички българи и той е равно отдалечен от всички политически сили и по никакъв начин - и практиката го доказа, и така ще бъде и в бъдеще, аз съм сигурен, - президентът няма да допусне партийно влияние, не говоря политическо влияние по отношение на държавната политика, а партийно влияние. А Министерският съвет и парламентът винаги са партийно доминирани и по никакъв начин не може да бъде опазена една служба от такова влияние. Дори в чисто персонален план, кариерен, бих казал, ако службата е подчинена на Министерския съвет, доминирана от една политическа сила, много хора ще търсят чрез непосредствените обекти, които охраняват, възможност за кариерна реализация. И случаят, който дори даде повод и за днешното събиране, според мен е един много ясен израз за това, ако разровим цялата му биография на този юнак.
Безспорно службата трябва да продължи ускорено да се реформира в няколко направления.
Първото нещо е да се прегледа много добре структурата. Структурата не е променяна от 1990 или 1992 г. Животът много се промени, функциите, задачите, динамиката на живота е много голяма и трябва да се актуализира структурата.
Второто, което е, задължително трябва да се промени системата на подбор, обучение и развитие на кадрите. Съжалявам, но една такава структура няма ясен модел на кариерно развитие на служителите, няма значение дали са сержанти, дали са офицери. Всеки, влизайки в тази структура, трябва да има възможност да вижда перспектива за своето развитие чрез непрекъснато повишаване на своята квалификация, чрез личните си качества, чрез резултатите от своята работа.
Другото, което е много важно, според мен, е, че наистина трябва да се обърне внимание - тук някои от колегите повдигнаха въпроса за съвременна логистика и достатъчно адекватно ресурсно осигуряване. За една такава служба, съжалявам, но два или три милиона лева е крайно недостатъчно, за да може тя да функционира нормално, при тези функции и задачи, които са й възложени. Или трябва да й се намалят задачите, за да стане по-адекватно осигуряването и да могат да се справят със задачите в рамките на този ресурс, или ако не се променят, тя трябва да бъде съответно осигурена.
Другото, което тук се засегна от полк. Данчев донякъде, според мен НСО нито е, нито трябва да се развива като информационно-разузнавателна, контраразузнавателна или правоохранителна структура. За това има други структури в нашата държава. Трябва обаче нов регламент на взаимодействие и координация и приоритети на НСО със службите, които осигуряват информацията, или които пък трябва и имат ресурса да действат правоохранително и да предотвратят нещо. Не дай Боже, един по-голям терористичен акт се готви срещу охраняемо лице, НСО невинаги има този ресурс. Просто функциите са други. И не е необходимо да се харчи ресурс да се развиват тези дейности, след като ги има развити другаде. Просто трябва да се изпишат готови взаимодействия и функции.
Аз съм готов, на базата на моя скромен опит, макар и в друга структура, да работя с колегите. Армията все пак не трябва да се забравя, че е била и е една държава в държавата, която има всичко друго, което има в държавата, плюс специфична организация, въоръжение и техника. И не е от голямо значение, също чуждестранният опит показва, дали структурата ще бъде военизирана или не, след като е ясно изписан статутът на службата, статутът на служителите, кариерното развитие, субординацията. Значи военизирането - дали е военизирана, не е от голямо значение. След като хората са подбирани, след като се обучават, дисциплинират, ръководят разумно, статутът може да бъде изписан, да се ползват някои преференции, които са сега в Закона за отбраната и въоръжените сили по отношение на пенсионното осигуряване, развитие и т.н., категорията труд, което понякога е най-болезнено.
Господин Президент, докладвах.

ГЕОРГИ ПЪРВАНОВ: Благодаря.
Има ли други? Ако няма, да обобщим етапно.
Първо, предлагам да ускорим работата по законопроекта, вече на друго равнище. Необходимостта от ново законодателно уреждане на проблемите на специализираните служби и в частност на НСО аз отстоявам от 2002 г. Имам няколко инициативи в тази посока. И сега също ще се опитам като държавен глава и върховен главнокомандващ да катализирам работата по проекта.
Разбира се, смятам за необходимо провеждането на едно предварително обсъждане, което бих препоръчал на министър-председателя по линия на Съвета за сигурност или във формат, който той избере, защото в крайна сметка вносител на законопроекта ще бъде Министерският съвет, ако прецени, че този вариант доближава онова, което те имат като задание и като представа.
Във всеки случай смятам, и аз в един публичен дебат ще отстоявам позицията, не защото в момента съм действащ държавен глава, че НСО трябва да е при президента на републиката, без да има пренавиване в законодателните текстове по този въпрос.
Второто, което ще настоявам - отварям една скоба, смятам, че и досега службата подлежи на парламентарен контрол и такъв нееднократно е бил упражняван по различни поводи, но предлагам изрично - не знам, господин Свинаров, юристите най-добре ще кажат какъв да е точно записът, но понеже тук има един специален член за това кой упражнява контрол, нека изрично запишем, че контролът се осъществява и от Народното събрание. Няма от какво да се притеснява НСО, ръководството и служителите от такава постановка. Нека именно от средите на НСО да дойдат сигналите за повече прозрачност, за видимост в действията на службата, една модерна служба. И даже смятам, че не президентът трябва да информира за дейността на службата, а службата да се отчете по надлежния ред пред Народното събрание. Не си спомням каква е точно практиката, ще се заимства от други сродни служби.
На следващо място, по военизирания характер. Аз предлагам да подготвим или една цялостна, или две експертизи, два анализа, които да отчетат всички "за" и "против". Виждам, че има добронамереност и в единия, и в другия подход. Това, което ще допринесе за по-голяма ефективност в работата на службата. Ако то е запазване на военизирания характер, ако аргументите натежат в тази посока, ще отстояваме тази позиция. Ако се предложат други, модерни виждания, които не накърняват правата на служителите, поддържат и дори засилват мотивацията, няма проблем да приемем и това. Аз също, както господин Свинаров, нямам някакви предубеждения, нямам предварително формирана позиция, внимателно ще прочета аргументите и на едното, и на другото виждане.
По-нататък, нека внимателно се прецени в каква степен да се разпишат нещата. Да не се влиза в прекомерни детайли, които биха могли да олекотят проекта в очите на общественото мнение и на медиите. Имаше един по-ранен етап преди няколко месеца по повод на предишен вариант подобни реплики. От друга страна пък, аз си давам сметка и вярвам, че законодателите внимателно ще откроят този проблем, че в служителите на НСО има очакване за едно максимално разписване на тяхната дейност, защото те изпадат в ситуации, в които по-късно може да им се търси отговорност по повод на едно или друго действие.
Изказвам се предпазливо, още повече че нямам правната подготовка в това отношение, но вярвам, че онези, които ще готвят закона, знаят за какво става дума. За да дадем максимална сигурност на служителите в изпълнението на техните ангажименти.
Пак казвам, президентството ще участва със своите експерти, юристи, специалисти по проблемите на сигурността във вътрешните обсъждания на този законопроект.
По поставените въпроси.
Аз предлагам ръководството на НСО да подготви няколко документа.
Първо, едно виждане, един план за структурната реформа на службата, който да ми бъде предоставен на мен, при поискване - в Народното събрание; програма за квалификация и преквалификация на личния състав - за това кариерно развитие, за което говори генерал Колев, което се опитваме да приложим в армията, което е по-скоро перспектива. Трудно ще се реализира на деня, но трябва да заложим възможностите сега.
Искам ясно да кажа, че - и тук са предишните ръководители на службата - през цялото време съм настоявал за откриване и реализиране на нови възможности за обучението и преквалификацията на служителите на НСО. Една малка част от тези възможности ние използваме. И външни, имам предвид по линия на партньорските служби, и вътрешни, в тези звена. Искам да си представим нещата като визия. Тук сме готови да помогнем - и генерал Колев, и другите мои съветници ще се включат активно.
Бих искал да видя обобщено виждането на ръководството на НСО по техническата осигуреност - моментното състояние, онова, което трябва да се направи. И ще настоявам и пред правителството, и пред парламента много внимателно да погледнем на този въпрос. Тук не става дума за прищявки. Аз съм се убедил, около мен..., аз съм един от хората - не знам дали съм най-охраняваното лице, но съм един от хората, около които има най-много служители на НСО, виждам колко трудно и мъчително се осъществява преоборудването, промяната в най-елементарните технически средства, с които се борави. И сме го обсъждали десетки пъти с предишните ръководства, със сегашното, правили сме някои опити. Искам да срещна разбиране и подкрепа в другите институции.
По информацията. Аз съм за максималната допустима - веднага добавям понятието, формулирано от господин Свинаров - съобразно изискванията на Закона за класифицираната информация прозрачност в действията на службата. Знам, че трябва да има собствено информационно звено. След като всяко мероприятие - дали е свързано с гост отвън или е вътрешно - предполага анализ на обстановката. Дайте да не се оплакваме само. Ако трябва, ще направим специална среща с МВР, с ръководителите на другите служби, да си подобрим ефективността. Някак си да не бързаме предварително да отписваме възможностите в това отношение. Знам, че става малко по-трудно, малко по-мудно, понякога е въпрос на минути дори.
И второ, по отношение на това наше информационно-аналитично звено аз предлагам да се помисли за някакво публично представяне на вашата дейност, полк. Данчев, защото трябва да им се обясни на медиите. Аз знам за какво става дума, или поне си мисля, че знам. Не допускам, че може да има нещо по-различно. Поканете ги и им обяснете как се осъществява самият процес, в името на какви цели, с какви средства и какви са обикновено резултатите. С конкретни примери, естествено без да цитирате имена. Но нека да е ясно, че тук няма нищо скрито, за да избегнем и да опровергаем всякакви внушения, които вървят, и ще си вървят, бъдете сигурни в това - недоброжелатели на службата винаги ще има - в публичното пространство.
По тези пет - шест пункта ще чакам отговор в рамките на близките седмици. Допълнително ще определим съобразно възможностите сроковете за изпълнение. Сега не искам априори, наизуст да ги формулираме. Държа на непрекъснатото взаимодействие по всички тези въпроси с парламента и с изпълнителната власт, защото мисля, че повече отвсякога имаме, и ще се надявам да имаме и за в бъдеще разбиране по тези въпроси.
И съвсем накрая, по този прословут въпрос - за публичния образ на службата. Предлагам все пак да поканим инициатора за този публичен дебат - осигурен е, струва ми се, подп. Марков, който провокира обществения дебат. Да чуем допълнителните му аргументи, след това ще разменим мисли. Поканете го.

(Влиза Николай Марков.)

Продължаваме нашата работа по следващата тема така, както я формулирах - Проблемът за публичния образ на Националната служба за охрана. Една тема, която е предизвикала интерес в определени периоди и, както вече казах, коментирана е по-скоро недоброжелателно, но причината не може да се търси извън нас, причината е общо взето у хората около тази маса.
Подп. Марков, поканих Ви на това обсъждане, което има други цели и задачи, но което съдържа като точка Разни и въпросът за публичния образ, доколкото в последните няколко дни Вие поставихте въпроси и отстояхте няколко тези, които предизвикват доста остри коментари в медиите, и които засягат начина на дейността, авторитета на Националната служба за охрана.
Рапорта Ви до мен беше публикуван в печата. Държа да подчертая, че това не е вариантът на президента, не е изтекъл от президентската институция, но това е друга тема. Сега имате възможността да конкретизирате своите претенции, като ще помоля да сложите акцент на фактологията на доказателствата, свързани с основното, предизвикало тревога в обществото обвинение, за това, че в Националната служба за охрана се събира, обработва информация, че едва ли не се вербуват служители, които да могат да събират такава информация за политици. Имате думата.

НИКОЛАЙ МАРКОВ:
Добър ден, господин Президент.
Поради това, че служебната карта и оръжие ми са отнети, тук съм в качеството си на гражданско лице, защото считам, че с този акт трудово-правните отношения с Националната служба за охрана са ми прекратени.
В качеството на гражданско лице, виждайки формата, в който сме се събрали, нямам основание да изнасям обективни доказателства, които се искат от мен, поради това, че този формат не представлява обществено представителство. Аз не го разбирам този формат. Всички тези, които са поканени тук, по един или друг начин служебно са ангажирани с този казус. На този етап към Вас мога да кажа само и единствено, че стои моята дума не за твърдението, което Вие представихте - за събиране на доказателства само за политици, а за целия доклад, който съм Ви написал, състоящ се от 28 точки.
Оставам твърдо зад доклада си, зад написаното в него по всичките точки. И единственото, което призовах и сега призовавам, е за здрав разум при решаването на този толкова деликатен казус, който произлиза от целия ми доклад. Единственото, което оставям за този формат на среща, е думата ми, офицерската дума и чест, която не е кредитирана от Вас с доверие, срещу думата на всички хора в този формат, които по един или друг начин имат Вашия кредит на доверие.
Благодаря Ви засега.

ГЕОРГИ ПЪРВАНОВ:
Господин Марков, когато говорим за чест, не знам дали си давате сметка за тежестта на обвиненията, които отправяте. Форматът го определям аз. Това е форматът, който има професионално и морално отношение към темата. Аз искам да ми кажете на мен в очите по какъв начин е събирана тази информация. Вие имате различни варианти. На едно място твърдите, че това е информация, събирана за президента. На друго място твърдите, че не сте сигурен, че тази информация стига до президента. Внимателно следя Вашите медийни изяви и така досега този формат не Ви е представителен, но медиите би трябвало да Ви дават достатъчно представителност. Вие не сте дал отговор на въпроса за това какъв е механизмът, каква е схемата, по която се събира и реализира тази информация.
Това не е шега работа, господин Марков. Аз съм в политиката от 17 години. Много обвинения съм чувал по мой адрес. Искам да Ви го кажа като на офицер. Не искам да коментирам правните аспекти. По-чудовищно обвинение към президентската институция и към моята личност аз не съм чувал! И Ви го казвам тук и за стенограмата, защото аз имам чувство за историята и за националната отговорност.
Погледнете тези хора в очите и ако имате нещо да им кажете, кажете го. Ето, сега Ви казвам и намерете начин да ме опровергаете. Полк. Маринчев е на най-близкото разстояние в момента за тези шест години. Предишния път, когато е бил в зала с мен, беше на обсъждането горе през 2004 г., не си спомням, малко по-далеч. Това са ми двете срещи, без да се броят парадите. Вие го набедихте за сив кардинал, който докладва на президента.
Никога не съм имал пряк контакт с полковник Славейко Данчев. Тук, в първия вариант на доклада, тази служба е визирана. Вие много по-добре от мен като служител знаете с какво се занимава това звено от службата. Ако има нещо, кажете ми го. Ако има връзка между Маринчев и Данчев, дайте да видим, да разкрием схемата. Ние дължим на обществото тези отговори.
Впрочем, като казвате, че сте писал сам доклада, кой от двамата генерал Вазов визирате? Това е поне по-лесен въпрос.

НИКОЛАЙ МАРКОВ:
Господин Президент, въпросът както е поставен така от Вас, не представлява написаното в доклада ми. По никакъв начин господин Данчев, тук присъстващият, не е свързан с господин Маринчев и твърденията, които давам, и не разбирам защо точно по този начин трябва да бъдат поставени нещата.

ГЕОРГИ ПЪРВАНОВ:
Защото, господин Марков, Вие сте записали в т. 28 "Събирали противозаконна информация за охраняваните лица извън кръга на служителите от група "Анализи и информация". Кой я съхранява и за какво се ползва тя?

НИКОЛАЙ МАРКОВ:
Да, има в тази точка извън служителите от група "Информация и анализ". Мисля, че това е термин, който ясно изразява, че...

ГЕОРГИ ПЪРВАНОВ:
Внимателно прочетете текста, господин Марков. Внушението тук е, че противозаконната информация се събира от службата "Информация и анализи". Вероятно е въпрос на редакция.

НИКОЛАЙ МАРКОВ:
Нека приемем, че е така.
Що се отнася до втория въпрос, който поставихте, господин Президент, това за генерал Вазов, аз се опитах да поставя една рамка за Националната служба за охрана, която е извлечение от моя доклад от 28 точки, чрез това, което Вие визирате, за изясняване на този казус. В момента, в който тези 28 точки получат отговори, аз считам, че ще имаме повече основания, при ясна картина какво се случва там, да извлечем това, което е необходимо.
Длъжен съм да бъда предпазлив, не от страх, обучаван съм да бъда предпазлив. Още един път ще повторя, че този формат на среща, в който аз познавам всички хора, седнали тук на масата, естествено че това е Ваш прерогатив да определяте формата, аз не съм имал забележки и нямам право да имам такива към държавния глава, но това не е представителна извадка на свободното българско обществено мнение.

ГЕОРГИ ПЪРВАНОВ:
Да Ви попитам, господин Марков.
В доклада до мен Вие задавате 28 въпроса, на които ръководството на службата има своите отговори. Един въпрос, който вече коментирахме, единствен въпрос, поставя проблема, без да съдържа внушението. На другия ден Вие излизате и не просто правите внушение, Вие декларирате, че в НСО се събира противозаконна информация. Какво се случи между доклада до мен и появата Ви в публичното пространство? Какво Ви мотивира? И ако все пак поискате да отговорите на този въпрос, той е действително доста личен, дължите отговор на въпроса - кой, как и защо събира информация? Тази информация на кого се предава? Посочете едно име или няколко имена. Посочете примери.
Дължите незабавно този отговор, не на мен, дължите го на колегите си, на тези 1000 души. Дължите го на една служба, която 17 години не е позволила да се хвърли петно върху нея. Разберете го, пределно сериозен е въпросът. Нищо лично няма в това.

НИКОЛАЙ МАРКОВ:
Господин Президент, отказвам да коментирам неща и да бъда въвличан в неща, които касаят отношенията ми с колеги. Уверявам Ви, с риск да ми бъде направена забележка, че нямам право да говоря от името на всички. Но поради военизираната структура на службата, аз бях длъжен да сложа моето име отдолу и да поставя моя подпис под това.
Що се отнася до мотивацията, която търсите, категорично отхвърлям това, което Вие наричате лично, че съм въвлечен в някакви политически манипулации, интриги, факти и т.н., декларирам, че няма такива.

ГЕОРГИ ПЪРВАНОВ: Такова нещо не съм твърдял.

НИКОЛАЙ МАРКОВ:
Да, не съм мотивиран нито от пари, нито ангажименти политически. Нека това бъде вербалната ми декларация. Няма такова нещо. Но начинът, по който се случи всичко с моето дисциплинарно уволнение, Вие носите отговорност за това какво се случва в Националната служба за охрана и как се случва, за мен беше ясен знак, че трябва да стана още по-предпазлив, отколкото бях. Днешната среща не знам какъв институционален характер има тя, защото тук се намират хора, чиито имена пряко са свързани с 28-те точки по моя доклад. В Националната служба за охрана са се случвали всички тези неща, не само визирам това, което искате да изречете сега, авторитетът на службата, много съм далеч от това аз да имам някакво желание, дори воден от някакви лични амбиции да го сривам, аз обичам тази служба. И апелирам към Вас по някакъв начин да го приемете, че този доклад може да бъде разглеждан и като предпазливост за бъдещи много по-големи и сериозни ситуации, които може да възникнат, неконтролируеми.

ГЕОРГИ ПЪРВАНОВ: В смисъл?

НИКОЛАЙ МАРКОВ: Уверявам Ви, че този казус трябва да се реши с разум. Останалото може да предизвика много по-сериозни неща от формата, в който сме се събрали. Искрено Ви уверявам в това.

ГЕОРГИ ПЪРВАНОВ: Кое е останалото и кои са сериозните неща?

НИКОЛАЙ МАРКОВ: Това, което в момента аз не мога да контролирам, поставен в тази ситуация, не мисля, че трябва да го взривявам. Аз съм обучен на това да предпазвам, а не да вредя.

НИКОЛА КОЛЕВ: Може ли?

ГЕОРГИ ПЪРВАНОВ: Заповядайте, господин Генерал.

НИКОЛА КОЛЕВ:
Благодаря, господин Президент.
Господин Марков, вероятно ме познавате от предишното ми битие. Имам няколко въпроса към Вас, които възникнаха от Вашия т.нар. доклад "28 точки", които един средно грамотен офицер от Българската армия би ги формулирал в 3-4, а Вие имате претенции за офицер с чест и офицер от Българската армия. Имам няколко въпроса.
Колко години служба имате в Българската армия като офицер?

НИКОЛАЙ МАРКОВ: С Военното училище около 20.

НИКОЛА КОЛЕВ: Във Военното училище не сте били офицер. А в Българската армия като офицер нямате нито един ден служба. След завършването на Военното училище с производството Вие сте даден в разпореждане на Националната служба за охрана. Така че Вие нямате правото да претендирате, че сте офицер от Българската армия, след като нямате нито един ден служба в Българската армия.
И аз като бивш началник на Генералния щаб тук, в този състав, се възмущавам от това, че Вие спекулирате с честта на офицер от Българската армия! Първо.
Второ, Вие сте изпратили писмо направо на президента при положение, че 17 години Вие сте търпели несгодите, мачкането, неправдата, унижението в Националната служба за охрана. Колко пъти досега Вие сте изпратили свой рапорт, както имате претенции да казвате, че познавате уставите, законите и всичко, което е свързано със службата, до Вашите непосредствени или преки началници? Аз вчера се постарах да се запозная с Вашето битие и не намерих нито един такъв документ. Вие нито веднъж досега - ето, тук има хора, които са Ви били по ред трима началници, преди това сигурно е имало още един, който отсъства. Нито веднъж Вие не сте сигнализирали, както изискват правилата на службата и законите за това, че има някакви нередности или че имате някакви предложения да се подобри службата.
Освен това офицерската чест не предполага, още повече на офицер от служба, която е деполитизирана, да тръгва и да търси политически протекции такива, каквито Вие получихте само няколко минути след като направихте своите публични изявления, което е в голям разрез с твърденията, които сте написали тук.
Освен това един човек, който работи в една система, която не му пасва на неговото амплоа, не му осигурява кариерно развитие, той се чувства ощетен, най-простичкият начин е да си подаде рапорт и да си намери друга реализация в живота. Вие 17 години това не сте го направили. И, честно казано, армията много е спечелила от това, че Вие не сте били офицер в армията, а службата дълго време Ви е търпяла с всичките Ваши качества да стигнете до това положение да срамите - точно Вие срамите честта на офицера и срамите една служба, в която хората, добри или лоши, в по-голямата част работят всеотдайно да си изпълняват добре задълженията и за това получават и оценки не само от хората, които са охранявани, но и от другите служби.
Много е лесно да се търсят кусури, но имам чувството, че Вие сте загубили чувство за всякаква самокритичност и търсите вините в другите, а тя вината си е само във Вас. Сигурно живеете в някакъв свят на фантазии, тъй като реалността не се е покрила с Вашите очаквания, а сега търсите виновен. Но в никакъв случай за това не е виновна нито службата, нито президентът, а сте си виновен Вие, че сте се пооткъснали от реалния живот и реалните възможности. Да не говорим, че един човек, който има претенции за офицер и за чест, първото изискване е, работейки в такава система, да бъде дисциплиниран. А Вие, както се запознавам с документите от Вашето служебно битие, не сте били един от най-дисциплинираните.
И другото, което е, никой не Ви дава право, президентът Ви постави няколко въпроса, на които Вие не отговаряте и тук, но вероятно ще имате доказателства пред прокурора, тъй като аз смятам, че едно такова деяние, което го оприличавам като клевета, не бива да остане без действия от съответните органи. Надявам се, че ако тук не можете да дадете тези доказателства, при прокурора сте ги подготвили. Жалко, че толкова години сте служили в тази служба и сте получавали хляб от тази служба!
Завърших.

ГЕОРГИ ПЪРВАНОВ:
Благодаря Ви, господин Генерал. Аз предлагам обаче да не разводняваме дискусията.
Както и медиите го казаха, и аз ще кажа - има един голям въпрос. Това е въпросът събирана ли е информация и дали тя е използвана противозаконно срещу политически опоненти, срещу хора, които мислят и действат различно. Този въпрос е въпрос за авторитета на службата и на всички ангажирани институции. Допускам, че този въпрос няма да получи отговор, както не го получава и днес.
Помислете, господин Марков, как да изтриете петното от службата и от Вашите колеги.
Аз си извадих и онзи материал от 2002 г., където Вие правите подобни внушения. Впрочем там завършвате с искрената убеденост в моята честност. Тоест тогава вероятно информацията и вербовката се е осъществявала за друг. Това е логичен извод. Но тук в последно време логиката се губи. Както и да е.
Могат да се правят всякакви политически атаки, може да се правят всякакви персонални коментари. Авторитетът на институцията трябва да е над всичко, защото всички ние минаваме и заминаваме, ние всички сме преходни, през тези институции. Казвам Ви го и като държавен глава, казвам Ви го и човешки, както искате го разберете. Но Ви уверявам, че президентската институция ще прави всичко необходимо, за да защити честта и достойнството на службата и на всички други институции в рамките на закона.
Това е, което имам да кажа.
Благодаря на всички за участието в този разговор, който далеч нямаше за цел само Вас да Ви изслуша. Той визира всички други въпроси, които и Вие сте поставил.
Впрочем, да Ви кажа по повод на образованието и на служителите от времето на УБО. Когато същите тези хора - и младшите офицери, и старшите, и генералите охраняват Клинтън и Буш, папата, европейските лидери и когато получаваме след това възторжени оценки, никой не ги пита дали са служили в УБО. Вярно е, има нужда, и аз го казах преди Вие да влезете в тази зала, от преобучение, преквалификация. Това се отнася за армията, това се отнася за всички служби, но никъде по света не се започва на чисто. За да има държавност, трябва да има приемственост. Приемствеността се осъществява от хора.
Вие казвате, че сте няколко поколения офицер. Значи Вие се гордеете със своя баща, със своя дядо, които са служили в друго време, нали така?

НИКОЛАЙ МАРКОВ: Но в друго време и възпитано по същия начин, господин Президент.

ГЕОРГИ ПЪРВАНОВ: Какво значи по същия начин?

НИКОЛАЙ МАРКОВ: Вие добре познавате историята.

ГЕОРГИ ПЪРВАНОВ: Очевидно да. Но Вие не бива да се позовавате много на историята, защото откривам бели петна във Вашата подготовка, това е обаче друга тема.
Приключваме. Задачите, които поставих, ще искам да бъдат изпълнени, в съответствие със сроковете, които допълнително ще уточним.
Благодаря за участието.

(12,35 часа)

Стенограф:
(Р. Никова)