А.Е.: Унизиха ни брутално, защото казахме мнението си за Странджа!

В ареста на Първо районно се оказахме 7 момичета и над 20 момчета. Бях толкова уплашена и шокирана, че в първите минути не знаех какво точно се случва с мен и хората около мен. Не вярвах на очите си! Аз в ареста! И за какво? Нищо не бях направила. Минавах случайно през Орлов мост. Попаднах на протестите в защита на Странжда и против строителството в този природен феномен. Не ми е безразлична темата, но не знаех, че ще има такова мероприятие. Без много-много да се замислям, се включих в групата на протестиращите. Не съм броила колко души скандираха и носеха плакати, но не са били повече от 250-300. Всичко беше много цивилизовано. Хората, които отиваха към спирките на градския транспорт, се спираха и спонтанно подкрепяха митингуващите.

В един момент екозащитниците наистина застанаха в средата на кръстовището и движението спря. Скандираха „Странджа”, „Мафия”, „Всеки ден ще е така, до победата!” Имаше момчета със свирки и тъпани, които огласиха района. Приличаше на агитка от футболен мач, но нямаше крясъци и псувни. Чувам сега, че някои „очевидци” и униформени казват как е нарушен редът, как природозащитниците създали хаос и останалите хора негодували. Нямаше такова нещо! Всичко се случваше пред очите ми, бях част от протестиращата група, макар и неканена. Просто изразявах моето мнение. Какво толкова, нали живеем в демократична държава. И през ум не ми е минало да питам някой от организаторите имат ли разрешение от кметството, от МВР. Всичко беше толкова спонтанно, толкова искрено ...  Чак по-късно разбрах, че е имало ученици, студенти. Включваха се обикновени хора, които излизаха от подлеза. Те се радваха, че някой се опълчва на безумното решение Странджа да се застрои и да се превърне във вилна зона за богати и чужденци. Израснала съм в този район, познавам планината, чукарите, дърветата, това е част от живота ми. Студентка съм последна година, гласувала съм на избори. Досега обаче никой никога не ни е питал нас, младите, как си представяме България, след една година, след пет ... Много мои съученици и приятели заминаха в чужбина. На мен тук ми харесва. Не че ми е лесно, но така съм възпитана, така чувствам нещата. Имам  мнeние по не малко въпроси, които засягат моето поколение, имам си мнение и по въпроса за Странджа. Къде да го кажа, кой ще ме чуе, кой ще ми обърне внимание. Аз, и всички, които бяха на протеста, а след това в ареста на Първо районно, искаме думата ни да не е просто сбор от звуци. Ние сме мислещи живи същества, обичаме си родината не по-малко от министър Петков и подчинените му. Защо точно те имат парво да определят кой какво трябва да прави.

Имаше, видях го лично, на протеста някакъв началник, който получаваше нареждания по телефон ли беше, радиостанция ли беше, не знам ... Щом му кажеха нещо в слушалката и той веднага посочваше произволно хора, които полицаите със сила издърпваха, влачеха и качваха на колите. Те са тези, които създадоха хаоса. Никой друг не е налитал да се бие или да прави нещо нередно. Поначало, когато дойдоха униформените, вече никой не запушваше кръстовището. Защо трябваше да се упражни насилие?! Всичко преживяно още се върти в съзнанието ми като някакъв кошмарен сън. Никога не съм имала вземане-даване с органите на властта по какъвто и да е повод. За мен зачитането на законите е над всичко, така са ме учили вкъщи, в училище. На другия ден след ужасните няколко часа в полицията от телевизиите разбрах, че сме нарушители на реда, че МВР няма да допусне да пречим на обществото и да погазваме закона. Боже Господи! Не вярвах на очите и ушите си! Точно полицаите бяха тези, които се държаха грубо и заплашваха. Признавам, че към нас, момичетата, те бяха малко по-меки, но чувахме как заплашват момчетата, как им цитират някакви точки и алинеи и повтаряха постоянно колко затвор се полага, какви санкции, колко лошо може да стане. Заради плакати „Искаме Странджа да живее”, „Елате да спасим Странджа”, „Мафията заличава Странджа”. Заради една безобидна младежка акция ...В ареста се озовахме протестиращи, случайни минувачи и незнам още какви хора. Никой не ни показа заповед за арест. Никой не обясни каква е вината ни. Никой не отвори дума за адвокати, за нашите права ... Имаше хора, които просто минавали оттам, а се оказаха зад решетките. Направо не е истина! Страхът ме беше обзел, не можех да мисля, не знаех как да се защитя, не знаех какво да правя въобще. Четири часа от моя живот, които ми се сториха четири месеца ... Защото минавах през Орлов мост и спонтанно подкрепих защитниците на Странджа. Защото самата аз искам този парк да остане чист, да е автентичен и истински. Някои от полицаите ни се смееха ... В полунощ, когато вече бях изгубила надежда какво ме очаква, дойде заповед „отгоре” да ни пуснат. Преди да успеем да се зарадваме, почнаха да ни привикват и да ни пишат актове за нарушаване на обществения ред и някакви подобни неща. Знам, че ще ме глобят, може и 300 лева. Не казаха защо, просто съм нарушител. Някакъв лош, вреден, асоциален тип.

Прибрах се в Студентски град в малките часове. Бях изморена, огорчена, унизена. На 21 години съм и получих първия си урок по истина. Най-горчивият урок, какъвто и в най-големите си кошмари не съм допускала. Разбрах, че силните определят кое е правилно и кое – не. Страх ме е, признавам, и още не съм сигурна дали втори път ще подкрепя подобна акция. Ще мисля няколко дни, ще поговоря с колеги и приятели, ще потърся съвет от по-възрастни хора. Объркана съм, защото вече нямам представа кое е правилно: да защитаваш истината или да си мълчиш, каквато и лъжа да ти кажат. Затвориха ни устата брутално. Срам ме е, че това се случи с мен, с още много други хора. За да възтържествува силата ... "ФН"

"Фрогнюз" ви казва: пратете ни своето мнение по този проблем или за полицейщината въобще. Гарантираме ви анонимност, ако държите на това. Имате думата. Ще се радваме да ни пишат и полицаи, защото знаем, че много от тях не са съгласни с вижданията на шефовете си за тотален контрол на обществените прояви.