Само във Фрог: Кои са посланиците на доброто и трябва ли да даряваме добро само по Коледа?

Между нас и други невидими хора! Те всеки ден се сблъскват с тежките съдби на отчаяните души, за да ги дарят с топлина и обич, за да им подадат ръка и да запалят пламъчето им за живот. Правят го не за да получат признание или материална облага, а защото вярват, че с общи усилия можем да направим светът, в който живеем по-добро място. Тези хора, с които всеки ден се разминаваме, но не виждаме, се наричат “посланици на доброто”. 

Днес ще Ви срещнем точно с такъв човек- Радостин Георгиев, основател на благотворителната организация Подай ръка\ Заедно за по - добро бъдеще.

Ето как протече разговора ни с него:

Г-н Георгиев, как възникна идеята за  Подай ръка\ Заедно за по - добро бъдеще?

Много случайно, не сме имали в главата си намерението, че ще се случи нещо толкова голямо. Първоначалната ни идея беше да раздаваме хранителни продукти на възрастни хора и такива, които са загубили работата си при COVID пандемията, когато държавата беше затворена.

Това беше основната идея, да помагаме на хората с хранителни продукти, основни варива, готова храна за част от хората, които не могат да си готвят. По това време работех в заведение, в което се съгласиха всеки ден да сервираме безплатен обяд на нуждаещите се. Цялото това нещо започна да се развива.

Посещавайки хората по домовете им виждахме, че тези хора се нуждаят от много други неща освен от храната, която им носиш. Случвало се да им носим хранителни продукти, пък те да не могат да си сготвят храната, която им доставяш. Усетихме, че това което правим не е достатъчно и започнахме да разгръщаме каузата.

Много ли хора се нуждаят от помощ в днешно време, от това някой да им подаде ръка?

Да, определено са много. Аз си мислех, че когато пандемията започна да отшумява нещата леко ще се подобрят, че хората чисто финансово ще започнат да се чувстват по-добре и животът им ще се стабилизира, но това не се случи. Напротив, миналия месец получихме толкова много сигнали за помощ, колкото не сме получавали досега. 

Каква е причината, нарастваща инфлация, непрестанното покачване на цените на хранителните продукти?

При нас специално причината може би е свързана и с това, че придобихме по-голяма популярност в последно време. През последната година и половина посетихме повече от 50 населени места в цялата страна и успяхме да помогнем на повече от 3 000 семейства. По този начин много хора научиха за нас, включително и такива, които нямат интернет. От друга страна и ние разбрахме, че има още толкова много хора, които се нуждаят от помощ, дори и в големите градове, не само в малките населени места. 

Успявате ли да откликнете на всички тези молби за помощ, които достигат до вас?

Стараем се максимално на всеки да обърнем внимание, да се отзовем на всеки, но просто не е възможно да откликнем на всички. Не става въпрос дали ти стигат средствата или не, тук става въпрос и за организация, време, труд, който трябва вложиш. Ние сме получавали по 80 молби за един ден и не сме могли да се отзовем на всички. Приоритет са ни възрастните хора, майки с деца, самотни родители. Разделяме ги на групи, защото иначе няма как, разделяме ги на крайно нуждаещи се. 

Кои са крайно нуждаещите се, най-тежките случаи, с които сте се сблъсквали? 

Имали сме случаи със сляп баща, който гледа децата си сам, хора които са навън и се нуждаят от помощ. Имаше една баба, която беше изхвърлена на улицата в един часа през нощта. Хазяинът й я изхвърлил, тя живее сама, на нея се наложи да й търсим ново жилище.

Друга баба пък, беше зарязана от децата си, те не са се грижили за нея от цели 20 години. Наскоро имахме случай с една сляпа баба, която беше и неподвижна. Ние успяхме да им върнем зрението и вече води втори живот.

Имахме и едно детенце, което беше бито, хапано ,скубано, само защото жената, която му е майка си е хванала нов мъж и той е ревнувал от детето, понеже е с чужд баща.Този мъж си изкарваше целия гняв на това дете.

Ние успяхме да настаним майката и детенцето в защитено жилище, сменихме им местоживеенето, намерихме им нова квартира, нова работа, за да може да избягат от този ужас, в който се намираха. 

Всички тези усилия, които полагате, цялата тази енергия и време , които влагате за да помагате на хората и да им дарявате добро заслужава ли си? 

Разбира се, че си заслужава, удовлетворението е огромно. За мен това си е лична кауза! Аз съм човек, който е изгубил родителите си като много малък и ми се е налагало всичко да си постигам сам и с много усилия.

Знам много добре какво е да няма кой да ти подаде ръка и за мен наистина това си е лична кауза.

Виждам хората, запознал съм се с толкова много лица и наистина си заслужава. За Коледа успяхме да нахраним над 90 човека, осигурихме им трапезата, платихме им сметките за ток. Това обсъждах и с мой приятел, че чувството да знаеш, че си помогнал на толкова много семейства да има какво да сложат на масата си, да са на светло и топло за празника е невероятно. 

В днешно време повече от всякога имаме нужда да бъдем заразявани с такива примери за добро. Заразяват ли се хората от примерите, които им давате чрез  Подай ръка\ Заедно за по - добро бъдещ или както винаги се сещаме да правим добро само покрай Коледа?

Все повече хора се включват в подобни каузи. Ние имаме практика всяко нещо, което се праща да се снима и да се публикува, за да са прозрачни нещата. Дори и всяко чорапче се снима и лицата, които даряват им изпращаме снимки на хората, които са получили даренията.

Нашият портал е много прозрачен и доверието, което организацията създава е огромно, благодарение на което в нашите каузи непрекъснато се включват все повече хора. Ние работим и върху нови програми, които да стигат до повече хора, разширяваме и спектъра на това на кой и как да помагаме.

Да, желанието на хората да помагат покрай коледните празници се засилва и това е нормално, защото хората чисто емоционално стават по-загрижени за света, стоплят се и собствените им сърца. Това е семеен празник, емоционален и хората са по-склонни да стоплят сърцата и на други хора, дори и такива, каквито не познават.

Станахме ли по-задружни след пандемията или по-скоро се отчуждихме?

Аз за съжаление забелязвам една доста тъжна тенденция. Хората се затварят повече в това отношение да имат очи за света. Прекалено многото проблеми, постоянните кризи, в които изпада целия свят, не говорим само за нашата държава. Било то икономическа криза, COVID пандемии, войни.

Тези фактори повлияха негативно на хората, те се отчаяха, започнаха да са по-предпазливи дори и в отношение на това какво предстои на другия ден, какво се крие зад ъгъла. Тази неяснота малко свива хората в една черупка.

Но пък я има и другата страна, светът е доста широко строен, има хора, които успяват да помагат дори и на животни и на хора, които имат нужда. Ние се стараем да правим именно това, да свързваме тези две неща, хората които имат нужда с тези, които са готови да отворят врата си, особено в това време на годината.

Имате ли надежда, че някой ден светът ще стане по-добро и по-хубаво място за живеене?

Да, аз съм страшен оптимист, даже прекален понякога. Някои хора даже казват, че гледам сляпо с очите си за тези неща. Вярвам, че с времето нещата ще се променят, хората ще започнат да израстват духовно и ще живеем по-добре всички. 

Как всеки от нас може да се включи към вашата кауза?

Абсолютно достъпни сме, нашата организация дарява абсолютно всичко, от което има нужда едно семейство. Строго индивидуално работим с абсолютно всяко едно семейство, хранителни продукти, играчки, дрехи, обувки, техника, мебели.

Всяко нещо, което ние търсим публикуваме и в нашата страница във Facebook, в сайта ни може да се получи информация, така че по всякакъв начин може да се свържат с нас. Даренията не са само финансови, имаме нужда и от доброволчески труд, хора които да ни съдействат чисто организационно, с транспорт.

Всеки един човек, който има желание може да помогне по някакъв начин.

Какво пожелавате на хората за празниците?

Най-вече здраве желая на всички, защото това е най-важното. Нека бъдат обичани, да обичат и да не забравят, че животът е кратък и трябва да се живее максимално!

Интервю на Констанца Илиева