САМО във ФРОГ! Терористични групировки изграждат „спящи“ клетки в България

Кървавата вакханалия в Париж, организирана от главорезите на т. нар. „Ислямска държава“ , смути съня на изпадналите в самодоволна летаргия късогледи лидери на водещи европейски държави. Години наред гласовете на видни учени и анализатори, че светът е изправен пред тежка битка между цивилизации и ценностни системи потъваха във водовъртежа на регионални и геополитически интереси и стратегии.

Височайши персони в ЕС, видимо поразени от амнезия, не осъзнаха, че ислямската инвазия и терористичните удари в Европа не са  изолирано явление, породено от стечение на определени обстоятелства. И че симптомите на зараждащият се глобален конфликт ставаха все по-ясни още в края  на миналия век. Тогава книгата на английския писател Салман Рушди – „Сатанински строфи“, взриви мюсюлманския свят, болезнено чувствителен към всеки опит да се поставят под съмнение постулатите на Корана. Или да се принизят личността и действията на Пророка Мохамед - дори когато зад нелицеприятната истина за него стоят обективни исторически факти. Крайното фетишизиране в исляма е норма и всеки, който се обяви срещу нея е „гяур“, а физическото му ликвидиране не е престъпление, то е задължение на „правоверните“. Такъв бе и смисълът на Фетвата /смъртната присъда/, издадена от иранските аятоласи срещу Салман Рушди.

По- късно Европа бе разтърсена от мюсюлмански бунтове, Франция и Белгия пламнаха. В някои правителствени коридори обаче така и не осмислиха тенденциите в зараждащите се опасни процеси за християнската цивилизация и обясниха нещата като социален конфликт. Но не видяха кой стои зад кулисите на бунтовете, нито отчетоха факта, че начело на вандалите не бяха по-възрастните, „традиционните“ ислямисти, а фанатизирани младежи. Които са възпитани и образовани не в медресетата на фундаменталистите в Саудитска Арабия, Ливан, Йордания или Иран, а в люлката на демокрацията – Франция.

 

Преди време  нова ислямска вълна заля света – от Западна Европа и Близкия изток до Азия и Латинска Америка. Поводът – карикатурите срещу Мохамед, отпечатани в датско списание и тиражирани в повечето европейски вестници. Стотици хиляди „правоверни“ излязоха по улиците на градовете, горяха коли,  посолства и офиси на държавите, позволили си да отпечатат карикатурите. Фанатизирани тълпи извършваха по площадите кървави ритуали -  намек към „кръстоносците“ какво ги очаква утре. И смисълът му пролича не само в неотдавнашните екзекуции на толкова невинни хора в Париж, но и в ликвидирането на цели християнски общности в Сирия през последните няколко години. В разрушаването на стотици църкви и манастири и безценни паметници на световното културно-историческо наследство от ордите на „Ислямска държава“.

 

Междувременно броят на джамиите в нашия континент  нараства стремително, на мюсюлманите също, а заедно със сегашната имигрантска катастрофа заплашват самата идентичност на християнска Европа. Пак заради нечии трагично погрешни геополитически ходове в Близкия изток и Северна Африка. И заради патологичното късогледство на повечето държавници, затънали в схоластични прения за т. нар. човешки права, толерантност и криворазбрана демокрация. Последното се отнася и до всички български правителства , управлявали страната след криминалния преход  , които ни натрапваха до втръсване инфантилния рефрен за „успешен етнически модел“ в разнебитеното ни  Отечество, което било „оазис на мира и стабилността“. И това - по същото време, когато турската многопосочна инвазия прониква като метастази в държавния ни организъм и улеснена от политическия инструмент на неоосманистите в Анкара – ДПС, турцизира методично циганите и българите- мюсюлмани в Родопите... Когато ислямът маркира все повече територии в нашия разграден двор, а джамиите никнат една след друга, често превърнати в законспирирани свърталища за проповядване на радикални идеологии... Когато емисарите на една дузина фундаменталистки групировки вече над двадесет години шетат неспирно и безнаказано по цялата територия на страната, промиват мозъци и създават т. нар. спящи клетки в очакване на бъдещия джихад срещу „неверниците“... Когато България все по-отчетливо се изправя пред опасността да бъде федерирана на  мюсюлмански анклави и автономни области по етно-религиозен признак...

 

Първите по-сериозни набези на ислямските фундаменталисти у нас започнаха през 1994 г. – главно сред българите мюсюлмани в Родопите. Срещу 2000 долара, храни и лекарства пратеници на терористичната групировка „Мюсюлмански братя“ предлагаха на бедни семейства да „откупят“ непълнолетните им момчета с обещанието да ги издържат и образоват. По-късно някои от най-будните сред тях попадаха в ислямския университет „Ал аз хар“ в Кайро, другите преминаваха специална бойна подготовка в тренировъчни лагери като „войни на Аллаха“. С парите на същата групировка нейни фондации за прикритие,  с благословията на Главното мюфтийство / и под безучастния поглед на безхаберните български правителства / за около 15 години само в Западните Родопи построиха над 40 джамии. Повечето от тях са превърнати в тайни мюсюлмански училища, чиито „лектори“ не рядко са представители на едно от най-ретроградните течения в исляма –уахабизмът. Той е официално вероизповедание в Саудитска Арабия, а днес се прицелва в Балканите и масирано прониква в България, Македония, Черна гора, Сърбия, Албания, Косово, Босна и Херцеговина. Сред въпросните фондации  „блести“ „Държавата е халифат“-  емисарите й, пак с протекцията на Главното мюфтийство,  намериха уютен пристан и в Пазарджишкия цигански квартал „Изгрев“, а по-късно отвориха вратите на гетото пред салафитите, които срещу заплащане побързаха да нахлузят бурки на местните жени.

 

Паралелно с всичко това през 90-те години Анкара организира една фамозна разузнавателна експедиция, маскирана като изследване на турско- ислямското наследство в България, Гърция, Македония, Румъния, Албания. Начело на екипа стоеше тогавашният шеф на Дирекцията по религиозните въпроси Мехмед Нури Йълмаз, чието име по-късно бе замесено в шумен дипломатически скандал между Германия и Турция. Според разработки на немските специални служби задграничните филиали на въпросната дирекция работели в тясна връзка с екстремистката Федерация на европейските дружества на турските идеалисти със седалище в Кьолн, в която членува и терористичната организация „Сивите вълци“. Към нашата страна делегацията от югоизток, посрещната с раболепни метани от лидерите на ДПС, постави ултимативно един куп искания – включително създаването и финансирането на ислямски училища.  Резултатът от експедицията излезе в  сборник на външното министерство в Анкара със заглавие „Ако Дунав можеше да говори“, пълен с полуистини и откровени лъжи В него има такива редове: „ На Балканите и сега живеят възрастни хора / мюсюлмани и християни/, които си спомнят с носталгия за османското присъствие. Има обаче и други, които са враждебни към турско-ислямската цивилизация в региона, но идва ден за голямо разчистване на сметките“...

 

А докато имунната система на държавата ни агонизираше под ударите на  несекващи до днес политически противоборства за достъп до лостовете на властта, потокът от ислямски  фундаменталисти у нас ставаше все по пълноводен. От общо 30 особено опасни радикални организации в света, над една трета от тях, маскирайки дейността си зад редица фондации,  шетат свободно по цялата  територия на България, създават структури, организират конспиративни сборища за проповядване на радикален ислям, финансират нелегални училища и дори различни форуми в София под егидата на Главното мюфтийство. Освен „Мюсюлмански братя“, по различно време гостоприемен уют у нас намериха „Ал Вакъф ал Ислями“, „Джидде Феляте ал Ислями“, „Ал Дала“, „Ехия Етурасел Ислями“, „Иршад“, „Тайба“, т. нар. Световна асамблея на младите мюсюлмани, „Ал Уакф ал Ислями“, дълбоко засекретеният Фронт на бойците на Великия ислямски Изток /ИБДА – Ц , с централа в Турция/, „Джамаа Ислями“ /автор на кървавите атентати преди време в Момбай и остров Бали/. Тук е и Ал Каида, която отдавна формира свои „спящи клетки“ у нас в готовност за бъдещ джихад и прави не безуспешни опити за създаване на тренировъчни лагери  в Западните Родопи. Няколко пъти в последните 20 години страната ни е удостоена с „високото“ присъствие на Айман Зауахири,  дясна ръка на Осама бин Ладен, а след смъртта му – лидер на терористичната мрежа. Един от поводите за визитата му у нас бе конспиративна среща на ислямистки босове и откриването на  център на Ал Каида  в София... Прочее, не много отдавна Турция направи същото – създаде в нашата столица офис на подривната панислямистка и пантюркистка организация „Туран“, обявен пред любопитната публика  като  Център за стратегически анализи. Бляновете  на туранистите са реанимиране на Османската империя и обединяване на турско-ислямският свят / към който причисляват и България/ под скиптъра на Анкара.

Сред цялата тази компания от  фундаменталисти, българофоби и врагове на християнството у нас действа и т. нар. Алианс за международна ислямска помощ, контролиран от създадената в югоизточната ни съседка тайна структура с името „Морски фар“. Тя, заедно с  т. нар. Фондация за приятелство и солидарност, оглавявана от бившия външен министър, идеологът на турската неоосманска доктрина, а сега министър председател - Ахмет Давутоглу, създаде в България филиали с благовидни названия : „Вяра“, „Милосърдие“, „Надежда“. Те също финансират  тайни мюсюлмански училища и строителството на джамии у нас. Ето какво пише  в доклад на ДАНС: „Чрез фондацията  „Вяра“ сред мюсюлманската общност се проповядва идеология, близка до течението „салафизъм“. Един от стълбовете му е джихадизмът, възприет от почти всички мюсюлмански теористични групировки. Проникването на тази  идеология сред българските мюсюлмани може да доведе до възникването на радикални нагласи, заплашващи етно-религиозния мир в страната“...

 

 Разработката на експертите получи потвърждение и  в дълго продължилата съдебна сага срещу 13-те имами в Пазарджик, която  ДПС и контролираното от него / и от Анкара/ Главно мюфтийство побързаха да обявят за репресия спрямо мюсюлманите. Въпреки купищата доказателства, събрани в 31 тома...  Делото се протака години наред с разни процедурни хватки на защитата и не без външен и вътрешен политически натиск, съпроводен от публичните импровизации на набедени правозащитници и българофоби от скандално известният Хелзински комитет. Към тях се присъедини и президентът Плевнелиев, който след унизителните си, васални излияния при едно свое посещение в Турция, после отиде на крака в Главното мюфтийство, за да демонстрира подкрепата си за исляма. И за изграждането на лелеяния от фундаменталистите голям мюсюлмански център в София – замислен като координационен пункт за прокарването на ислямската  дъга срещу православието на Балканите. Което е отдавнашна мечта и на мюфтийството, чийто шефове, от Фикри Сали до Селим Мехмед и сегашният йордано-турски възпитаник Мустафа Хаджи  не се свенят да подкрепят салафитската агентура у нас, или да поддържат контакти с представители и на други фундаменталистки групировки. Селим Мехмед дори поиска да се разреши носенето на ислямски забрадки от жените навсякъде, включително в държавни и обществени учреждения, вузове, училища.  Пак той инициира провеждането на една международна мюсюлманска конференция в София под егидата на Световната ислямска лига, ощастливена с височайшето присъствие на съветника на саудитския крал Фейсал – Абдула  Турки, който се оказа финансов спонсор на Ал Каида...

 

Колкото до делото в Пазарджик, освен лидерът на домораслите салафити -  Ахмед Муса, сред обвиняемите личат и други одиозни фигури. Един от тях е Саид Мутлу, имамът на Сърница, която още от 90-те години се превърна в инкубатор на фундаменталисти и в скривалище на преследвани от закона.  Какъвто е  мюсюлманинът с българско гражданство Т. Рашид , арестуван преди това от испанската полиция по подозрение, че е  участвал в кървавия атентат в Мадрид през 2004 г., при който загинаха близо 200 невинни хора. Нашият поклонник на Аллаха живял в един апартамент с ислямските терористи, начело със Серхад Фахед с прякор Тунизиеца, които взривиха три влакови композиции в Испания. При ареста на Рашид, полицаите открили у него тетрадка на Серхад с подробни инструкции как се приготвят взривни устройства... А в залата на Пазарджишкия съд хрисимо се мъдри още една „забелжителна“ персона –скандално известният бивш Софийски районен мюфтия Али Хайраддин. Преди няколко години бе арестуван от нашите специални служби заради организирането на нелегална група за проповядване на радикален ислям и джихад срещу християните. На нейно разположение бил офис в столицата и съответни технически средства като използвала сайтове на „Мюсюлмански братя“ и  панислямистката Федерация на европейските дружества  на турските идеалисти /АМГТ/.

 

Към кохортата фундаменталисти у нас се присъединиха и няколко ислямски секти, чийто команден център обикновено е в Турция или в отделни близкоизточни държави. Сред тях са „Ъшъкчалар“, „Ислямска защита“, „Ахмадия“, „Сюлейманджълар“, „Нурджу“. Последната заслужава особено внимание, създадена е от турчина Фехтхуллах Гюлен, известен с прозвищата Ислямският барон и Религиозният султан. Той притежава огромна финансова и образователна империя – банки, фондации, университети, поддържа явни и тайни ислямски училища, включително в България. Под маската на т. нар. умерен ислям прокарва целите си за създаване на Световен халифат. Последователите му се обучават в специални лагери-комуни под названието „ТАЛЕБЕ“ / подобно на „Талибан“/. Името на Гюлен се среща често в секретните доклади на МИТ /Националната разузнавателна служба на Турция/ с разследвания на тайната „Паралелна държава“, мафията,  наркотрафика, групировката“Сивите вълци“, които за благовидност се превъплатиха в Движение за  съюз и единодействие на патриотичните сили /ВКГБ/.

 

Новоизлюпеният „халиф“ е автор и на книгите „В сянката на вярата“, „Размисли върху Фатиха“, „Темата за съдбата на Корана“, „Що е джихад“, „Живот след смъртта“. Ето и някои от прозренията в  тях: „В исляма  превъзходството се оценява според положението на индивида при Всевишния. Мюсюлманинът, дори беден негър, толкова много превъзхожда императора немюсюлманин, че за сравнение не може и да се говори... Ако бих повелил някои да паднат ничком пред други, щях да заповядам жената да пада ничком пред мъжа си. И ако един мъж е разпоредил на жена си да пренася камъни от Червената планина, тя трябва да изпълни волята му. Жената даже да е възседнала камила, ако мъжът й я пожелае, тя няма право да го възпрепятства“...

 

Вероятно запленен от подобна философия /а може би и от мириса на финикииски знаци/ Главният мюфтия у нас Мустафа Хаджи обяви публично Фехтуллах Гюлен за „пратеник на Аллаха“...

 

Няколкото операции на ДАНС срещу местни и гастролиращи фундаменталисти предизвикаха публични прения по темата има ли у нас радикален ислям. Те показаха само каква гъста дезинформационна мъгла се стеле над нашето стресирано общество. Порой от войнстваща неграмотност ни заля от екраните на някои уж национални телевизии, самовлюбени нарциси демонстрираха собствената си посредственост, отричайки фактите, само защото не ги познават. Съмнителни „научни“ звена, финансирани от Анкара, ни облъчиха със смехотворните си теории за безоблачната, братска  идилия между християни и мюсюлмани. Други „корифеи“ в деликатната материя се втренчиха в жените- мюсюлманки от Гоцеделчевското село Рибново и обявиха, че не могли да разберат дали в иначе красивите им пъстри носии  не се крие радикалния ислям. Сигурно са очаквали,  той да се търкаля по улиците с указателна табела, за да го видят. Или   да застане на минарето върху местната джамия, да изкрещи „Аллах акбар!“ /Аллах е най-велик/ и да призове правоверните към джихад срещу гяурите...

 

Появи се и едно манипулативно проучване на „учени“ от Нов български университет в София, известни със сепаратистките си щения да откъснат мюсюлманите в Родопите от българския им родов корен. И със лекторските си занимания в Турция в компанията на агенти от МИТ и създатели на лагери за подготовка на муджахидини. Според авторите му призракът на исляма у нас се използвал като плашило за политически цели и в страната нямало условия за съществуването на фундаменталистки групировки. Само че нашите пишман – изследователи явно не знаят / или не искат да знаят/, че радикалистите имат стройна система за мимикрия и предпочитат сенчестите места в общественото пространство, за да преследват методично своите шериатско-джихадистки цели. Съществена част от тази система е философско- религиозното учение ТАКИЙЕ – според него истинските, агресивни намерения трябва да се прикриват с мантията на фалшива добронамереност. Един от постулатите му задължава неговите последователи да странят от светлината на прожекторите и да не привличат върху себе си общественото внимание. До момента, когато „Аллах призове войните си за разправа с неверниците“...

 

Всичко това, разбира се, стои встрани от интересите и разбиранията на онези, които обитават коридорите на властта у нас. В паузата между поредните сервилни поклони на югоизток и на запад можеха поне да отгърнат страниците, написани от световноизвестната италианска журналистка Ориана Фалачи в книгата й „Силата на разума“. Ето откъс от нея: „Войната, която ислямът обяви на Запада, не се води с оръжия, въпреки че 30 години синовете на Аллаха окървявяват нас и тях. Те ни избиват, за да прекършат духа ни, да ни сплашат и изнудват, да унищожат нашите мечти и постижения. Как да разчитаме на Европа, превърнала се в Еврабия, която се продава на врага като блудница. Нашето примирение и предателство – поради страх или ленност, е противоположно на разума... Днес Троя гори в Европа“...

 

*Димитър В. Аврамов е политически коментатор. Автор е на стотици публикации по вътрешна и международна политика, българо-турските отношения, ислямският фундаментализъм, Възродителният процес, ролята на ДПС в ерозирането на българската държава, кюрдският проблем. Неговите разследвания са в основата на два серийни документално- публицистични телевизионни филми. Народен представител в 42 – то Народно събрание. Почетен член на Националния независим съюз на офицерите в България.