България се е управлявала и без партии

В бурните години след Първата световна война много аспекти от живота на българите се променят. От 1912 до 1918 България участва в три войни, губи стотици хиляди свидни животи, мнозина млади мъже са осакатени, икономиката е в плачевно състояние, а съседните ни държави – Гърция, Сърбия и Румъния късат жива плът от страната ни, не без подкрепата на Франция и Великобритания. Вследствие на войната настават промени във всеки един аспект от живота на българите, а старите възрожденски ценности започват да отмират. Тежкото икономическо положение, социалните неравенства, разочарованието от войната и световните събития (разпадането на Османската империя, Австро-Унгария и появата на СССР върху територията на Руската империя) повлияват на политическата сцена на България. За пръв път в историята ни, левите партии – БЗНС и БКП стават първостепенни политически сили, като БЗНС налага един сравнително авторитарен режим в периода 1919-1923, припомня "Военен журналъ".

Режима на БЗНС действа „сопаджийски“ спрямо традиционните буржоазни партии от десницата, а Стамболийски успява да направи военните и ВМРО врагове на партията си. През 1923-та г. с преврат на Военния съюз и ВМРО правителството му е свалено, а самият той намира смъртта си по брутален начин.

Новото правителство на проф. Александър Цанков отвръща с репресии на земеделското недоволство и комунистическите конспирации. През 1926-та г. Цанковото правителство пада, тъй като България е в международна изолация, а вътрешното положение може да се нарече практически гражданска война. Новият премиер Андрей Ляпчев стабилизира страната, връща демократичните порядки и методи на управление, подобрява финансовото положение, но за добро или зло българската демокрация се е изхабила.
Андрей Ляпчев и Атанас БуровАндрей Ляпчев и Атанас Буров

По това време модерните тенденции в Европа са две – от една страната социализъм и комунизъм, а от друга фашизъм и десен авторитаризъм. Особено популярен става фашизма, защото за кратко време Италия на Мусолини жъне редица успехи в стопанската, социалната и международната сфери. Българите също започват да търсят алтернатива на демокрацията. Появяват се редица организации, които критикуват държавното устройство и търсят алтернативи. Една от тях е политически кръг „Звено“. Звенарите са малка група интелектуалци и офицери (близки до Военния съюз), които повлияни от актуалните тенденции започват да критикуват многопартийната система, защото считат, че тя обслужва интересите на елита, а освен това е и неефективна. Под ударите им попада също и икономическия либерализъм, на чието място те предлагат по-голяма държавна интервенция в икономиката, с цел да се изгладят противоречията между труда и капитала и по този начин да се създаде национално единна, справедлива и силна България. Те виждат идеалната държава като авторитарна и безпартийна, устроена на базата на социалния корпоратизъм (т.е. съсловно и професионално представителство в парламента), със частна собственост, но силна държавна намеса в икономиката, социалния живот и дори образованието. Разликата на „Звено“ с фашистите в Италия и нацистите в Германия е, че звенарите отхвърлят идеята за лидер (дуче, фюрер), както и тоталитарната власт на една партия, а освен това като българи на тях им е напълно чужд нацисткия расизъм или крайния италиански национализъм.

Най-изявените личности в „Звено“ са офицера Дамян Велчев, бившият офицер Кимон Георгиев, социалдемократа известен с това, че участва във всяка власт и всеки преврат – Димо Казасов, и други.

Те никога не стават масова организация, но въпреки това съдбата ще се окаже най-благосклонна към тях. През 30-те Голямата депресия удря и България, Хитлер става канцлер на Германия, а в същото време българската демокрация и партиите от десницата са във все по-неизгодна позиция.

Всички очакват, че нещо ще се случи. Заявки за властта, с цел отхвърляне на демокрацията дава проф. Цанков с неговото крайно дясно Народно социално движение, което има стотици хиляди привърженици и е много близко до нацизма и фашизма. Но Цанков е изпреварен от Звено. На 19 май 1934-та г. Звено и Военния съюз извършват преврат с участието на софийския гарнизон. Кимон Георгиев съобщава на цар Борис, че е извършена смяна на правителството и царя подписва указ за назначаване на ново правителство. По-късно в спомените си, Георгиев пише, че в единия си джоб е държал указа, който царя трябва да подпише за ново правителство, а в другия прокламация за абдикацията на владетеля и обявяването на страната за република, в случай, че Борис ІІІ откаже да съдейства на новата власт.  Освен това са подписани и укази за разпускане на парламента, укропняване на някои окръзи и др.

Новото правителство забранява всички политически партии и профсъюзи, както и ВМРО, взети са и мерки за репресирането на БКП. Кабинета, чийто премиер е Кимон Георгиев управлява с наредби-закони, в противоречие на демократичната практика. Въпреки, че звенарите управляват кратко, те успяват да сътворят много неща, а делото им ще живее дълго след това. Окръзите и общините са укрупнени, местното самоуправление е премахнато, като на негово място местната власт е поета от назначени от държавата чиновници. Имената на десетки селища са заменени с български, повишени са стандартите за учителската професия, а във финансовата област нещата почват да се стабилизират.

През юни 1934-та е създадена Дирекция за обществена обнова, която започва да извършва систематична пропаганда и „превъзпитание“ на населението в дух на уважение към държавата, патриотизъм, дисциплина и лоялност. Почват да се създават и казионни съюзи на различните съсловия и професии, които трябва да защитават интересите на членовете си. Създават се и държавни монополи над спирта, тютюна и зърното, с цел да се повишат държавните финанси. Близо 40 % от дълговете на България са анулирани, а останалите са разсрочени. Създава се „Българска банка кредит“, която обединява няколко изпаднали в затруднение банки, възстановени с държавен капитал. Двете най-големи държавни банки са обединени в Българска земеделска и кооперативна банка. Вследствие на данъчната си политика, режима успява да въведе безплатно лечение за бедните в обществените болници.

Във външната политика започва сближаване с Югославия целта, на което е, България да излезне от международна изолация и да направи пробив в Ньойския договор. Това е особено важно, тъй като малко преди това е създаден Балканския пакт между Гърция, Югославия, Румъния и Турция, чиято цел е да запазят статуквото и да изолират България. Освен това правителството на Георгиев установява дипломатически отношения със СССР.

За съжаление, на 21 януари 1935-та г. управлението на Военния съюз решава да замени политическите лица в кабинета с военни, което резултира в оставката на Георгиев. Новото правителство  е на на генерал Пенчо Златев. След това започва постепенното консолидиране на властта на цар Борис ІІІ, докато „Звено“ са отстранени от обществения живот, което по-късно ще ги накара да се присъединят към Отечествения съюз, воден от БКП. Смята се, че от 1935-6 та се налага личен монархически режим на цар Борис.

Няма съмнение, че опита за безпартийно, авторитарно и корпоративно (не в днешния смисъл) управление на България, е едно от най-важните събития в новата ни история. За кратко време безпартийният и антидемократичен режим на звенарите успява да стабилизира държавата. Все пак историята не е и не може да бъде еднозначна спрямо Звено, Военния съюз и режим от 19-ти май.