Честит рожден ден, Моцарт!

Баща му го учи да чете и пише, да свири на клавесин, цигулка и орган. В Англия малкият Моцарт е предмет на научни изследвания, а духовенството вижда в неговата необичайна и изключителна дарба Божията намеса.

Моцарт е надарен с изключителна музикална дарба и успява да изсвири дадено музикално произведение след като го е чул само веднъж. Характерна за него е и изключителната му импровизаторска способност. Известно е, че Моцарт не е ползвал чернова и е композирал някои от оперите си само за седмици.

Музиката му е своеобразен и типичен пример на класическия стил. Когато започва да композира, Европа е завладяна от галантния стил, своеобразна негативна реакция, насочена против стила барок. Моцарт успява да върне сложността на епохата на барока, като го обогатява с нови музикални форми и го адаптира към новата социална среда.

Моцарт е многостранен и гъвкав композитор, който пише във всички музикални жанрове, познати тогава - концерти, опери, симфонии, но им придава техническа сложност, изтънченост и емоционален заряд. Той пише също така и религиозна музика, включително меси, но и танцова музика, дивертименто, серенади и други развлекателни жанрове.

Всички основни характеристики на класическия стил присъстват в музиката му - чистота, баланс, прозрачност, сила. Особено в последните години от живота си Моцарт издига хроматизма до нова, непозната дотогава степен на артистичност. Той запазва през целия си живот способността и дарбата да запомня и адаптира ценни части от музиката на други композитори, за което допринясят несъмнено и многобройните му пътувания.

Едни от най-известните му произведения са оперите "Сватбата на Фигаро", "Вълшебната флейта" и "Дон Жуан", както и Симфония 40.