Я. Гочев: Преброявам цели 8 опита за спасяване на Левски

Много преди Левски да прави комитети в България е съществувала една мрежа и това е мрежата, изградена от таксидиотите. Те са наричани още „тихите освободители на България“, тъй като те единствени и монасите в манастирите са успели да съхранят, до известна степен, българската просвета, българския дух.

Таксидиотите са основавали временни училища и читалища. Идеите на масоните светлина и братство са същите, но Левски е успял „да ги положи върху една българска традиция“, убедена е Антонова, която обясни, че таксидиотите са били са млади интелигентни и здрави мъже, обучавани да побеждават във враждебна среда, както и да се дегизират допълни тя. Те са умеели да влияят и върху психиката на събеседника си.

Толкова много тези има за оневиняване на поп Кръстьо, а нито една теза за оневиняване на Левски. Странно, че никой досега не се е запитал дали наистина Левски е убиец, заяви тя. Апостолът е бил трудно разпознаваем заради умението да се дегизира, изтъкна тя и посочи много различни свидетелски показания. Знае се, че е имал и трима двойници. Следователно, никой не може да потвърди, че човекът, който е убил младежът в Ловеч, е бил Левски.

За да бъде осъден Левски като престъпник, комисията е трябвало да има доказателства за убийството, обясни Антонова, но единствените сведения са били показанията на „съучастника му“, а в империята е имало хора, които могат да фалшифицират почерка му, например в „случайно“ откритото писмо от Левски до Каравелов, което съдържа подробности за убийството, допълни Антонова. Със същия почерк е било написано и писмо, получено от Каравелов, уж от Левски, че той не е заловен.

Юристът Румен Манов, изследовател, колекционер и създател на албума „Приказка за България“, който е открил неизвестна фонография на Апостола, допълни, че Левски е поддържал контакти с бъдещите Младотурци – полулегална организация с републикански идеи, модерни в Европа, имал е и близки приятели от прогресивно настроени мюсюлмани.

Членовете на Тайния централен български комитет в Букурещ на Иван Касабов Диамандиев и Димитър Ценович, чиито агент в началото на комитетската си дейност е и Васил Левски, били предимно масони и се намирали в директен контакт с Гарибалди и Мацини, а както е известно – и с руските анархисти, между които и Бакунин.

Манов припомни, че Анастас Попхинов е свидетелствал пред комисията, която е съдила Апостола в София, че Левски е искал да разпространи брошури на турски език сред ислямски комитети.

През 1931 г. Васил Шанов – приятел на Симеон Радев, е открил в Ориенталския отдел при Софийската народна библиотека шифрована телеграма от 20 листа от 24 ноември 1872 г, в която се казва, че Димитър Общи е закупил кон за Левски. Апостолът е заловен близо 3 седмици по късно, обясни Манов, който разполага с ръкопис на книгата на Шанов. Поп Кръстьо е донасял на турските власти, става ясно от книгата. Тя разсейва и съмненията, че властите не са знаели, кого са заловили.

Г. С. Раковски и Иван Касабов са били дейни членове на интернационална масонска ложа, допълни Манов, който разсри, че четирите лъва на Лъвов мост символизират четиримата книжари, сподвижници на Левски от Първия частен софийски революционен комитет, които са обесени малко преди освобождаването на София

Журналистът Румен Василев, автор на книгата „Масонската ложа и братството на Левски“ и още 3 други книги обясни, че масонството е проникнало сред революционерите ни, защото повечето от тях са учили отвъд пределите на Османската империя, основно във Франция:

Работил съм по пътя на логиката. Получавал съм оценки на други хора. Не мога да намеря престилката на Левски, както имаме престилката на Симеон Радев, както имаме престилката на Захари Стоянов. На Левски я няма престилката. Много неща на Левски ги няма всъщност. В последната ми книга „Свобода или смърт“ много детайлно проследявам това, което се случва от 1717 г, как се развива самото движение. Масонството също подлежи на еволюционни промени, има различни крила. Едно от тези крила е революционното.

Изследователят, историк и юрист Янко Гочев, автор на тритомния труд: "Руската империя срещу България" коментира, че твърденията, че не са правени опити за спасяването на Левски, не отговарят на истината:

Аз преброявам цели 8 опита за спасяването на Васил Левски. Първият е след откарването на заловения Левски в Ловеч – вечерта на 27 декември 1872 г. На 28 срещу 29 декември комитетските дейци в Търново се опитват да запалят конака, за да може в суматохата заловените българи да успеят да избягат. Третият е документиран в спомените на съратника на Левски Христо Иванов – Големия, където е отразено, че е правен опит за създаване на ударна бойна група от може би 20- тина търновски членове на комитета с идеята да нападнат конвоя, който съпровожда Левски. Оказало се, че на призивите на Големи се отзовали само трима от призваните. Четвъртият опит е от 2 януари 1873 г – организирана чета заминава за Арабаконашкия проход, но стига там няколко часа след преминаването на конвоя. Петият опит е четата, създадена по идея на Атанас Узунов - в София е изпратен човек, който да доложи по кой път ще бъде изпратен осъденият Левски в Цариград. Шестият е опит за подмяна на Левски с двойник в затворническата килия. Седмият - дипломатически опит– Руският вицеконсул в Пловдив Найден Геров да окаже дипломатически натиск върху Портата за освобождаването на Левски. Руският посланик в Цариград Граф Игнатиев категорично забранява това.

Русия е имала опасаение, че българската революционна организация е извън руски контрол и, ако предприеме успешни освободителни действия, може да насочи решаването на българския въпрос извън интересите на Русия, обясни Гочев.