Големият влаков обир

  Ирина Калчева   На 8 август 1963 г. пощенски влак, пътуващ от Глазгоу за Лондон, е спрян от червен семафор на Сиърс Кросинг. Сигналът бил фалшифициран, като зелената светлина била закрита с ръкавица, а червената била захранена с обикновена батерия от 6 волта. Машинистите обаче няма как да знаят това и спират композицията. Когато се опитват да докладват по телефона, установяват, че кабелите са прерязани. Нападателите имат намерение да се отърват от двамата машинисти, но се оказва, че въпреки добрата си подготовка никой от тях не може да се справи с управлението на дизеловия локомотив. Затова решават да задържат единия водач – Джак Милс, а другия изхвърлят навън. Вагонът с парите е отделен от останалите и преместен един километър по-надолу, където до един мост чака Ленд Роувърът на бандитите, за да превози плячката. 15-членната банда е под водачеството на Брус Рейнълдс, а останалите й членове са Рони Бигс, Чарли Уилсън, Джими Хъси, Рой Джеймс, Джон Уетър, Брайън Фийлд, Джими Уайт, Томи Уисби, Гордън Гууди и Бъстър Едуардс. Те разтоварват чувалчетата с парите под прикритието на моста и ги пренасят в чакащия автомобил. По време на нападението никой от тях не използва оръжие и единственият акт на насилие е, когато машинистът Джак Милс е зашеметен със силен удар по главата, от който получава трайна травма. Обирджиите внимателно планират деня на нападението и поради това успяват да се сдобият с толкова апетитна плячка. Обикновено пощенският влак пренасял не повече от 300 000 лири, но поради почивните дни в Шотландия сумата този ден била по-голяма. Така бандата се сдобива с 2 631 784 лири в употребявани дребни банкноти от 1, 5 и 10 лири. Днешният еквивалент на тази сума е внушителните 40 милиона лири. Пет дни след дръзкото нападение полицията получава анонимна информация и отива във фермата Ледърслейд край Оукли, Бъкингамшър, където на 8 август се укрили бандитите със заграбената плячка. Там детективите откриват пръстови отпечатъци, щедро оставени от престъпниците по всички повърхности, включитено и по една игра „Монополи”, която те играли с истински пари. Използвайки това доказателство полицията постепенно успява да залови 13 от членовете на шайката, която предвидливо се е разпръснала. На 16 април 1964 г. арестуваните влакови обирджии са осъдени на по 30 години и хвърлени зад решетките. С това обаче историята не прключва. След 15 месеца Рони Бигс успява да избяга от затвора и се установява в Аделаида, Австралия, където започва работа като строител и за известно време води нормален живот. После обаче е предаден и принуден отново да бяга – първо в Мелбърн, а после чак в Рио де Жанейро. Там той живее съвсем свободно и открито и не може да бъде екстрадиран обратно в Англия, тъй като е станал баща на бразилско бебе. Чарли Уилсън също бяга от затвора през 1964 г. и се скрива чак в рядко населените канадски гори край Монреал. През 1968 г. обаче той прави грешката да покани братовчед си на гости, с което дава възможност на Скотланд Ярд да го проследи и залови. През 2001 г. 71-годишният Рони Бигс доброволно се завръща в Англия, готов да поеме риска да бъде арестуван. Така и става – той е задържан и след кратко изслушване в съда е изпратен зад решетките да доизлежи присъдата си. Историята на Бъстър Едуардс, който първоначално бяга в Мексико, а после се предава сам на властите, служи за сюжет на филма „Бъстър” (1988 г.) с участието на Фил Колинс. След освобождаването си от затвора Едуардс продава цветя на гара Ватерло и се самоубива през 1994 г.