3| 13398 |03.08.2008 МИНАЛО

Губиделникови, от които тръгна крилатият израз "шуробаджанащина"

Да правиш големи пари и същевременно пряко да се афишираш в политиката, си е чисто самоубийство в български условия. Това обаче не се оказва вярно, що се отнася до баща и син Губиделникови.

Днес те са банкерска легенда. И ако по-често в тази роля виждаме Атанас Буров, то е, защото той обича показността и има цветист език. Старият Георги Губиделников е потаен - нещо, което предава и на сина си.
Макар мнозина да приемат за роден град на бащата Русе, той всъщност е роден в Котел. Завършва френски католически колеж в Цариград, после право в Новорусийския университет в Одеса и през 1883 г. се връща в България. По това време дипломираните юристи се броят на пръсти и Георги започва като помощник-прокурор във Варна, прокурор в Шумен и в Търновския окръжен съд. На този пост обаче се чувства длъжен да се включи в политиката, членува в Народната партия и това е причината скоро да бъде преместен в Русе, където вече е подпредседател на окръжния съд. Пак заради политическите си пристрастия е уволнен. И заедно с адвоката Теодор Теодоров (той пък на 28 ноември 1918 г. ще стане министър-председател на България) започват свободна адвокатска практика. Нищо няма да е в състояние да наруши тази дружба през годините. Нещо повече, Георги Губиделников ще се ожени за третата сестра на Теодоров - Станка. По-голямата й сестра, Мария, вече е жена на Михаил Маджаров, а другата, Елисавета, е съпруга на Стефан С. Бобчев - все зетьове политици. Заради делата им из България ще тръгне оня крилат и до днес израз "шуробаджанащина".
Звездният миг на Губиделников идва след падането на Стамболов. Организира манифестация в Русе, в която настоява за мъст за загиналите офицери русофили и обявява Стамболов за тиранин. Става депутат. През 1896 г. Губиделников е подпредседател на 9-ото Народно събрание и като политик е в подстъпите към върха. Вместо да го превземе, той се впуска в правене на големи пари.
Вече е водил оживени разговори за създаването на своя банка. Помага му Иван Е. Гешов, универсален наследник на милионите на Евлоги Георгиев и изпълнител на завещанието му. Той е дал благословията си и дори е уведомил бая си Евлогия в Букурещ с писмо от 26 февруари 1895 г.: "Г. Губиделников и другарите му тръгват днес през града ви за Русе. Те се представиха снощи на княза, който им говорил за банката им и ги съветвал да бъдат осторожни в операциите. Князът, преди да ги приеме, ми писа, че иска някои сведения за банката им, и аз веднага му отговорих, като му казах, че и аз им препоръчах по-голяма осторожност".
Българската търговска банка е създадена бързо - та протекцията за нея е лично на княза. Оттогава насетне Г. Губиделников ще стане редовен посетител на приемите на Фердинанд, та чак до абдикацията му през 1918 година.
Председател на управителния съвет е Иван Буров (брат на Атанас Буров, а от 1905 г. до смъртта си през 1938 г. Г. Губиделников е главен директор. При него започва работа и най-големият му син Георги Г. Губиделников, който пък е главен директор до 1944 г. Българската търговска банка представлява акционерно дружество със 7,5 млн. златни лева внесен капитал и 2,75 млн. лева златен резерв. По-късно старият Губиделников и Атанас Буров са съдружници в застрахователното дружество "България".
По време на своя възход Губиделников прави доста добри дела. На 22 септември 1894 г. заедно с Константин Стоилов, който вече е избран за председател на Народната партия, Михаил Маджаров, Стефан Бобчев, Теодор Теодоров основават в. "Мир" - орган на Народната пария. Парите дават Губиделников и Буров. През 1896 г. кметът на Русе Г. Михайлов създава комитет, който да подпомогне изграждането на "Доходно здание". В него е и Губиделников, който дарява значителна сума. Днес това е сградата на театъра. През 1931 г. прави 4 благотворителни фонда: на името на родителите си Ана и Гено, на имената на двама от починалите си рано синове Ангелко и Христо (третия, Иван, не включва) и на съпругата си Станка Губиделникова. Те се управляват от Светия синод, а заръката на Георги Губиделников е да се подпомагат бедни ученици от Духовната семинария. Към 1 януари 1945 г. сумата само от фонда на името на родителите му е 196 432 лв. През май 1952 г. парите от всички фондове са конфискувани в полза на държавата.
И синовете на Губиделников правят добри пари. Завършилият инженерство Тодор през 1923 г. създава акционерно дружество "Бъдеще" с Ат. Буров и белгийски капитали и разработва бургаската мина. През 1931 г. е създаден българският "Ротари клуб". Сред основателите му са същите двама - Атанас Буров и Тодор Губиделников, а първият му председател е бъдещият министър на народното стопанство и председател на 24-ото Народно събрание Стойчо Мушанов.
Стефан Губиделников е банкер и индустриалец, който също инвестира в политиката. Земеделецът Никола Петков живее във фамилния дом на баща и син Георги Губиделникови на ул. "Иван Шишман" 10-12 от юли 1944 до юни 1947 г., когато е арестуван.
Този дом е свързан и с един прелюбопитен факт - в него комунистите откриват "специалния" магазин, който снабдява с луксозни стоки червената номенклатура в края на 1947 година.

Текстове към снимките: