Истинската история на „Беглецът”

Ирина Калчева

Бременната Мерилин Шепърд е убита в дома си в Бей Вилидж, Охайо, в ранните часове на 4 юли 1954 г. Нейният съпруг д-р Сам Шепърд разказва, че е бил нападнат от мъж с рошава коса, който го повалил в безсъзнание и после убил жена му. Въпреки тези показания обаче лекарят се превръща в главен заподозрян за престъплението и е съден през есента на същата година. Делото става обект на широка популярност и спекулации от страна на пресата. Някои медии в Охайо са обвинени в пристрастие, провокативни репортажи и умишлена клевета срещу Сам Шепърд, което може да му навреди, като повлияе негативно върху безпристрастността на съда и обществото.

По време на разследването наяве излиза тригодишната извънбрачна връзка на лекаря с медицинската сестра Сюзан Хейс, което автоматично е изтълкувано като мотив за убийството на Мерилин. Опорна точка на защитата на Шепърд стават физическите доказателства – нараняванията по тялото на обвиняемия, които подкрепят тезата за тайнствния нападател, както и липсата на кръв от убитата по дрехите на съпруга й. Лекарят се придържа към първоначалната си версия. Той спял в хола на долния етаж, когато чул писъците на жена си. Затичал се по стълбите нагоре, но бил пресрещнат от бандит с рошава коса и ударен по главата. Когато дошъл на себе си, Мерилин вече била мъртва. Тогава той се втурнал след убиеца в посока на езерото Ери, но бил повален в безсъзнание за втори път. Показанията на двама свидетели, видели рошавия мъж, подкрепят неговия разказ. Съдебните заседатели обаче не приемат тази версия и на 21 декември 1954 г. Сам Шепърд е признат за виновен за убийството на бременната си съпруга и осъден на доживотен затвор.

Нещастията за младия лекар съвсем не свършват с присъдата. Няколко седмици след това майка му се застрелва, а след още 11 дни баща му умира от рак. Това е изключително тежък момент както за Сам Шепърд, така и за седемгодишния му син. Семейната трагедия продължава през 1961 г., когато братът на осъдения – д-р Стивън Шепърд – също е признат за виновен по обвинение в лекарска небрежност и причиняване смъртта на пациент, и трябва да заплати обезщетение. Две години по-късно бащата на Мерилин Шепърд – Томас Рийс – се самоубива в мотел.

През 1964 г. вследствие на множеството молби за преразглеждане на делото, Сам Шепърд е освободен и е дадено началото на нов процес. Съдът постановява, че предишната присъда не е резултат от проведеното разследване, а е съдебна грешка, произлязла от един процес, превърнат от медиите във фарс. Счита се, че лекарят не е получил справедливост, защото от самото начало е бил третиран от съдията като „виновен като Дявола”. Три дни след освобождаването си Шепърд сключва брак с Ариане Тебенйоханс – разведена германка, с която той си кореспондира по време на престоя си зад решетките. Бракът им продължава пет години.

1966 г. е годината, в която Сам Шепърд окончателно е признат за невинен за убийството на съпругата си. След освобождаването си той пише автобиографична книга и за кратко се връща към медицината, но след като два пъти е съден за лекарска небрежност се оттегля от тази професия. За кратко се подвизава като борец с прозвището Убиеца. На 6 април 1970 г. Самюъл Шепърд умира след проблеми с черния дроб, дължащи се на хроничния му алкохолизъм.