Навършиха се 35 години от първия ни полет в Космоса

Потърсихме 73-годишния генерал-лейтенант Георги Иванов, герой на България и на тогавашния СССР, да разкаже как ще бъде чествана годишнината от полета и да ни върне към онова славно време.

- Как се чувстваш, генерале, 35 години след полета?

- Като на 35 години.

- Сериозно?

- Да, за мене полетът де факто беше втори рожден ден.

- Със здравето как си?

- Слава Богу - не се оплаквам.

- Как ще отбележиш годишнината от полета?

- Направихме много сериозна програма, с която да отбележим Международния ден на авиацията и космонавтиката, както и годишнината от моя полет с Николай Рукавишников. Известната радиоводеща Божана Димитрова написа една хубава книжка. Петко Горанов направи един филм, който на 8 април представихме в Ловеч. Снощи в кино "Одеон" пък беше представен вторият филм - на Мартин Карбовски. Довечера от Москва пристигат гости, за да отбележим в Руския културно-информационен център 80-годишнината от рождението на първия космонавт Юрий Гагарин (9 март) и от неговия исторически полет. Ще има изложба на снимки на космонавта Юрий Лончаков, направени в Космоса, които, твърдят, лекували едва ли не всичко. На 11 април в Музея на авиацията в Крумово е планирана среща със студенти от Техническия университет, на самия 12-и имаме среща на нашия випуск в София, след което започват да идват гостите от Русия. Поканили сме доста хора - на практика всички космонавти от програмата "Интеркосмос" и много руски колеги, включително Валя Терешкова и Алексей Леонов и сегашния шеф на Звездното градче Сергей Крикальов. Ще пристигнат Виктор Савиних, Юрий Гидзенко, Павел Виноградов, който миналата година летя 6 месеца в Космоса. От него очакваме да чуем много новости, още повече, че по време на своя продължителен полет той фотографира почти цяла България. (б.а. - докато разговаряхме, по телефона се обади чешкият космонавт Владимир Ремек, който потвърди, че пристига от Москва за годишнината от полета.)

Официалната програма на 5-дневните чествания, която започва на 14 април, включва десетки мероприятия. Трудно ми е да изброя всичките. Ще има научна конференция и изложба в БАН, срещи с президента Росен Плевнелиев, с военния министър Ангел Найденов, който е патрон на честванията, с кмета на София Йорданка Фандъкова, посещения на Боянската църква и катедралата "Ал. Невски". Ще имаме срещи със студенти от авиационния факултет в Долна Митрополия, с ученици в Ловеч и пр. Специална програма ни е подготвил и Санаторно-оздравителният комплекс "Камчия".

- Спомена студенти и ученици. Как се чувстваш сред младите? Навремето всички мечтаехме да станем космонавти, а сега никой не поглежда към Космоса, всички са забили погледи в интернет?

- Мисля, че не си прав. Работя много тясно с Фондация "Еврика", която повече от 15 години прави конкурси за деца в различни области, сред които и на космическа тематика. Много българчета печелят международни конкурси. Така че Космосът не е далечна тема за младите, напротив. Младите са нашата голяма надежда за бъдещото покоряване на Космоса. И дори съм убеден, че аз и Сашо няма да останем единствените в историята български космонавти.

- Нека се върнем към повода за нашата среща - твоя полет. Каква е твоята оценка днес. Имаше ли смисъл той? Днес Институтът за космически изследвания едва оцелява, а да се хвърлят пари за изучаване на Космоса за повечето хора като че ли е дори по-безсмислено и от научните изследвания на Антарктида. Космосът не остана ли само един светъл спомен от миналото ни?

- Да, положението на космическата ни наука не е завидно, но въпреки това тя се бори не само да оцелее, но и да се развива. Работи се по нови експерименти, така че космическата ни наука е жива и има място под слънцето. България беше третата страна в света, която създаде храни за Космоса. Днес те се използват не само там, но и за експедиции в Антарктида, Хималаите и пр. Те са с доказано качество, произвеждат се и се продават по света. Вярно е, че икономическото ни положение не е цветущо, но не можем да мислим само как да оцелеем. Когато навремето попитаха Юрий Гагарин защо трябва да се харчат милиарди за космическите полети при положение, че по света има милиони гладуващи, той мъдро отговори: "Ако човек мисли само за насъщния, щеше още да живее в пещерите."

- Въпреки че отдавна всичко е известно, нека пак припомним някои основни неща около полета?

- Излетяхме от Байконур в 20,34 ч московско време. В Космоса бяхме почти две пълни денонощия. Задачата ни беше да извършим подготовка за сближаване със станцията "Салют-6" и да се скачим с нея. Но на около 3 км от станцията отказа основният двигател на кораба. Включвахме го един, два, три пъти, но той не влизаше в работен режим. Оказа се, че помпата за високо налягане на горивото се е взривила. По време на маневриранията при сближаването към станцията включвахме двигателя поне 5-6 пъти. Той отработваше зададените секунди и автоматично изключваше - нямаше никакъв проблем. Но при включването за сближаване отказа. По указания от Земята Николай направи няколко опита да го включи отново, но неуспешни.

Тогава от Земята ни дадоха 12 часа почивка. На другия ден главният конструктор на "Союз" Юрий Семьонов взе интересно, но логично и отговорно решение - да не правим 3-секундна проба на резервния двигател, а направо да го включим. По този начин трябваше да отработим импулса за насочване на кораба за приземяване. В определеното време включихме резервния двигател. По разчет той трябваше да отработи 188 секунди. С Рукавишников следяхме времето на два различни часовника. Двигателят обаче не изключи автоматично. Ние имахме право да го оставим да работи още 25 секунди, но когато минаха и те, Николай го изключи ръчно. Тогава влязохме в т.нар. балистически спуск, при който човешкото тяло понася огромно претоварване, от порядъка на 8-9, дори 10 g.

- Какво чувствахте в спускаемия апарат?

- Огромно налягане - теглото се увеличава 8-9 пъти. Ние това сме го тренирали, но при претоварване 8 единици, и то само за 30 секунди. А при нас претоварването беше по-високо, и то в продължение на 2 минути и половина. За да не изгуби съзнание, човек трябва да поеме въздух и да спре дишането през всичкото това време, което е цяла вечност.

- Имаше много спекулации около полета - за припадане, за самообладание и геройство. Нека изясним какво точно се случи в онези часове?

- Да. Самият аз едва неотдавна разбрах откъде твоите колеги изсмукаха от пръстите си тезата, че едва ли не аз съм спасил кораба и какво ли още не. Искам наистина веднъж завинаги да се спре с тези спекулации. Успях да си изясня причините за това недоразумение едва когато имах възможност да гледам пълния запис от първата пресконференция след приземяването ни. На нея някой от журналистите попита Николай как сме тренирали за полета в Звездното градче. И той започна надълго и нашироко да обяснява една от най-сложните наши тренировки. Става дума за отиграване на една от всичките около 250-260 извънредни ситуации, които могат да възникнат по време на полета, за всяка от които трябваше да сме тренирани как точно да реагираме. Една от тях беше именно отказ на основния двигател, което и ни се случи. Друга ситуация беше "Командирът е загубил съзнание, действа само бордният инженер" - в случая аз. Това също сме го тренирали многократно, а Николай взе да обяснява с най-големи подробности как е била проведена тази тренировка. И в един момент явно журналистите забравиха, че въпросът е за нашите тренировки и свързаха обясненията на Николай с полета. В резултат на което тръгнаха спекулации, че Николай е изгубил съзнание и че аз съм спасявал полета, което няма нищо общо с реалността. Никой не е губил съзнание по време на целия полет, и двамата с Николай действахме в пълен синхрон точно според инструкциите.

- Но мисията на полета се провали?

- Почти. Ние трябваше да изпълним широка научна програма - общо 28 експеримента. За нея бяха създадени изцяло български системи и прибори, като "Спектър 15", "Средец", "Пирин". Ние успяхте да изпълним малко от тези експерименти. Програмата беше изпълнена по-късно от екипажа на "Салют-6", а резултатите - предадени в БАН.

- Къде и как се чувстваш най-щастлив, най-спокоен? Какво обичаш най-много да правиш?

- Трудно ми е да отделя нещо по-така. Най-щастлив съм сред моето голямо семейство, което продължава да се увеличава. С много голямо удоволствие се занимавам с кошерите в двора.

- Откога си пчелар?

- О-о-о, отдавна. Пчеларството наследих от баща си и от вуйчо си. Още от малък ме хващаха да "пуша" кошерите, да нося питите. Беше много хубаво, защото на пчелина палехме огън, от който вземахме въглени за опушването. След като приключехме с работата, печахме на жарта сланина и хляб и си хапвахме сладко. Сред кошерите човек се успокоява, забравя всичко друго.

- Как Ви действа голфът?

- Чудесно. След 3-4 часа разходка по зелената площ се чувствам отпочинал, зареден.

Белчо Цанев, Стандарт