В Правец още страдат за "Тато"

Нов биографичен филм за Тодор Живков ще прожектират днес в Правец. Премиерата на лентата, озаглавена "Човекът и народът", е по повод 101 години от рождението на най-дълго управлявалия български държавник. "Филмът е дълъг към два часа, а прожекцията е от 16 часа, пише Стандарт.
 

Надявам се да стане дискусия. Ще дойдат и режисьорът, и сценаристът", информира директорката на градския музей Татяна Борисова. Тя не скри, че не е съгласна с някои от коментарите им зад кадър, но всеки бил в правото си да "интерпретира историята авторски".
 

В Правец всеки има своя истина за личността и управлението на Тодор Живков, но нито един не се намери да каже, че му е било лошо под негова власт. На алеята в центъра двама пенсионери люпят карти и се карат, защото единият накрая се оказал с една в повече. "Ама нали ти ги раздаваше, аз какво съм виновен", оправда се единият. След като мъжете чуват от коя медия сме, приятелската препирня утихва и започват коментарите по адрес на видния им съгражданин. "Добър ръководител беше и затова животът ни се струваше лек. Дойдох фелдшер през 1979 година. Тогава Живков беше в силата си.
 

Здравеопазването на България бе на висота, имаше направления за всички болни, тогава им казвахме талони. А сега не е за приказки. Бърза помощ са боксови круши, докторите избягаха зад граница", описва ситуацията Петко-Доктора, докато вписва резултата от последната игра. Разяснява, че за 43 години трудов стаж взимал пенсия от 220 лева. По неговите думи тя би му стигала идеално само ако държавният строй не се беше сменил. "Още помня как баща ми, който почина точно преди промените 1989 година, вадеше по една двулевка за тока, телефона и водата", заявява бившият фелдшер.
 

Едното време и неговата сигурност пък жалеше човек с 30-годишен стаж в "Кремиковци". Той се представи за жител на съседното село Разлив. Чакаше пред общината за разрешително за надстройка на къщата. "Само ромите живеят сега, те правят сватби и кръщенета в ресторанта, а българинът се свива. Първо ми свиха електрожена, после бояджийската пръскачка. Накрая дойде едно дете, направих му забележка да не ми чупи дървото и ме удариха два пъти с тъпото на секирата. Едва оцелях. Преди 89-а година такава безнаказаност нямаше", нарежда 78-годишният мъж, който не смее и името да си каже от страх. "Скъпотия, брат, едва за хляба кретаме. Добре поне, че пенсията ми е нормална, ама съм работил в най-отровния цех на "Кремиковци". А сега няма професии, нито занаяти, как ще сме добре?", пита някогашният леяр.
 

В местната индустрия работила Красимира Великова. Тя сега държи книжарничката в езиковата гимназия "Алеко Константинов".

Жената се радваше на големия ремонт в школото - смяна на ВИК инсталация и радиатори по европейски проект. А по повод кражбите - "те са като навсякъде, но по-скоро са рядкост", заключи Великова, въпреки че и нейният апартамент бил разбиван отдавна. "Правец е страхотен град за живеене, природа и климат - всичко има", обобщава жената. За себе си разказва, че е пришълец, дошъл от Русе заради обгазяването.

"Много деца през 1984 г. получиха алергии и ние трябваше да тръгнем в нищото през 1988 г.", връща лентата назад  жителката на Правец. Като пристигнали в града на Живков, й направило впечатление колко много се дава за местните наготово. По това време за дипломатическия корпус на всички направили оградите и пътищата без пари. Великова започнала работа като химик-аналитик в завода за печатни платки, с които тогава се произвеждаше първият български компютър "Правец". В нейната лаборатория правили анализи на примесите на златото. Благородният метал се използва в електрониката за по-добра проводимост на пистите.

"Ние имахме най-модерната техника. В София лабораториите още не са достигнали нивото на нашата отпреди четвърт век", дава пример за напредничавия дух на времето химичката.
 

Заявява, че се радва на спокойствието, на зеленината и на голф игрището, което превърнало блатата в началото на града в място за отдих. Племенникът й идвал на гости, пуснал снимки във фейсбук, а коментарите отдолу били- в коя държава си.

Най-голяма заслуга за цветната симфония на площад "Тодор Живков" има бай Петър - философът озеленител, с няколко неиздадени книги. Запознаваме се с него в близост до паметника на Диоген, докато лепи една тежка плочка. Общинският служител усетил, че на мостчето срещу банката една леко се е отлепила и за да не падне някое дете, се наел без никой да му нарежда, да я сложи в ред. "Кметът ме е оценил и ме е оставил на самоконтрол. Да управляваш хората е най-голямото изкуство"

вметва възрастният мъж. Нощем, когато всички спят, той поливал, за да е красиво през деня. Така му се събирали повече часове работа, но както казва, за да цъфти родината, всеки трябвало да се раздава както по времето на Тодор Живков.
 

В горния край на площада излизаме на ул. "Васил Левски", водеща към родната къща на Тодор Живков. Както по всички правешки улици и по тази всичко е като под конец. Асфалтирана е като Монте Карло, тротоарите са сменени, портите с дърворезби, дворовете облагородени с цветя, тенти и хамаци. Комшиите на клана Живкови се готвят за зимата. Пред къщите са струпани докарани наскоро дърва за огрев. Тук-таме текат ремонти с външна изолация, за да не бяга топлото през зимата.

На номер 30 се намира къщата, в която от време на време отсяда Живковият внук Тодор Славков. Най-духовитите правешки баби коментираха шумно рекламното шоу с негово участие "Ексмилионер търси съпруга". "Тука си имаме умни и красиви момичета, не му трябват тия сметкаджийки по София", даде му акъл една пенсионерка, която срещнахме до чешмата срещу портата им.
 

Правчанлии разказаха още, че имало тенденция много млади момичета и момчета да се връщат в града да работят в хотелите и като учители. Една от тях всъщност срещахме на улицата, красивата преподавателка по английски език Цвети Иванова.