Странджа – предумишлено убийство без свидетели

България няма Айфеловата кула, баварските или детройтските заводи, нито операта на Сидни. Тя има нещо повече. Най-красивата природа в Европа, с най-голямото богатство от билки и минерални води. Последните вековни гори с уникална флора и фауна. Най-древните човешки поселения и следите от седем цивилизации. От които едната живее като най-старата държава на континента.

За пореден път властниците показаха среден пръст на закона. И понеже законът у нас е елементарен пътен знак, на когото никой не обръща внимание, ясно е, че жестът беше насочен към благонравния, толерантен и безкрайно търпелив български народ.  От Василовден обаче ние не сме суверенна и независима държава, а съставна част от Европейската общност, така че елегантно размаханият жест е насочен и към Брюксел, който с половин уста мърмори, че у нас имало корупция и беззаконие. Е, и?

Само че този път търпеливите българи реагираха различно. Вместо типичното безразличие те буквално скочиха в защита на Странджа. Протести имаше в София, Стара Загора, Пловдив, Варна, Бургас и Ямбол. Природозащитници запалиха нестинарски огън пред НДК и призоваха спящите да се събудят, а будните да се вдигнат в защита на природата. Коалиция „Да остане природа в България”, обединила 17 природозащитни организации подкрепи протестите. Съюзът на българите по света „Бъдеще” изрази възмущение от решението на съда. Природозащитници и граждани блокираха за кратко кръстовищата в столицата пред паметника на Патриарх Евтимий и Петте кьошета.

 Последваха две по-радикални реакции – блокиране кръстовището на Орлов мост от около 200 граждани и близкото на бул. „Ев. Георгиев” и „Др. Цанков” от около стотина човека. Веднага срещу тях бе изпратена полиция, 35 „закононарушители” бяха задържани в І Полицейско управление.

Този път улиците не бяха озвучени от учители, лекари и миньори, искащи по-високи възнаграждения. Сега реакцията не беше първосигнална. Поводът беше особен. Фирма „Краш 2000” беше построила ваканционно селище „Перла” край с. Варвара, захапвайки част от природен парк Странджа. Десетократно строежът беше спиран заради закононарушения, но строителството не спря. Срещу природозащитните организации в региона, вдигнали глас в защита на Странджа, се изправи като Матросов пред амбразурата кметът на Царево Петко Арнаудов, този, който би трябвало да брани като каракачанско куче кошарата (природата). Той обаче заедно с „Краш 2000” сезира ВАС. Двама души (Юлия Ковачева изрази особено мнение) присъдиха – природният парк Странджа е незаконен поради юридически пропуски и несъответствия. Ликуй, Петко, горе главите, инвеститори! От Созопол до Резово –яхтени пристанища, голф игрища, ваканционни селища, частни плажове,многозвездни хотели, ресторанти и барове с величествените имена „Маями Бийч”, „Далас” и „Калифорния”!

Може би това беше капката, която препълни чашата. Защото някогашният Слънчев бряг днес е Бетонен бряг. Романтичният Несебър и слънчевият Созопол са селища, гонещи по размери Градът на тепетата. Бай Кольо от Равда, изселник от Солунско, ми разказваше, че до преди половин век заливчетата край селото са били безлюдни. Сега само в южната част на селището се строи курортно селище за 2500 човека на стойност 100 милиона. Чао, Иракли, сбогом, Арапя, Райски залив, Паша дере, фиорди...Сбогом, калкани, делфини, цаца, облепиха, зеленика, дюни, чисто море... Бетоненбург от Шабла до Резово...

Онова, което взривява гневът на мравките е арогантното, цинично и ярко манифестирано беззаконие на хората с власт и хората с пари. Когато за първи път видях незаконните вилички по южните склонове на Рила, бях изумен. Когато над Големия Беглик в гората видях двукатите вили, вече знаех, че у нас всичко може. Преди десетилетия искаха Витоша да стигне до НДК чрез низ от паркове. Сега градът стигна от НДК до Копитото и бързо върви към Камен дел. У нас парицата е царица. А царски особи секат гори.

Но Странджа? Да изреждаме ли?!?  116136,2 хектара най-девствената част от Европа. Природен резерват Силкосия от 1933 г. Четири резервата – Тисовица, Средока, Витаново и биосферния Узунбуджак. Дузина защитени местности, реките Резвая и Велека, изключително богатство на животински видове, 121 хабитата на пернати, 261 вида птици и магистралата на крилатите – Виа Понтика. Фолклорният резерват с. Българи, нестинарите – тази искрица от времето на Себазий и Орфей, архитектурният резерват Бръшлян, в който е неприлично да говориш високо, последният от десетките манастири тук „Св. Живоприемний източник”, който агонизира от безпаричие, и накрая ясният месец, що изгрява над Сърмашик, над Петрова нива за да огрее 25 хиляди преображенци от Странджа и Беломорието, тръгнали не империя да свалят, а курбан да се положат пред Свободата.

Та ако от тази светиня трябва да сътворим Капалъ чарши за съконтиненталците ни от трета ръка – колко му е. Келепир ще има, но няма да има на Странджа баир гората, няма да има дивеч, няма да има Виа Понтика и заветът на войводата Кондолов.

Тогава закономерно ще изчезнат и българите.

 Иван ВАСЕВ

2007 г.