58 милиона причини

Когато про-европейското ОДС даде Нефтохим на руснаците, някак си го преглътнахме заради натиск от все още мощните червени служби и задкулисната роля на БСП. Когато социалистическата партия БСП въведе плосък данък, някак си го преглътнахме заради тежестта на либералното НДСВ. Когато дясната ГЕРБ спря приватизацията, някак си го преглътнахме заради златния пръст на квази-комунистическата АТАКА и популисткото РЗС.

Когато обаче квази-комунистическата партия АТАКА с дясната ГЕРБ, с либералното ДПС, с популистката „Воля“ и с мълчанието на социалистите от БСП подарят 58 млн. лв. на Кирил Домусчиев и вероятно около един млрд. лв. на останалите приватизатори с неизтекъл следприватизационен контрол, няма как да го преглътнем.

Когато почти всички политически партии от целия идеологически спектър направят подарък за стотици милиони левове на дузина корпорации, става ясно, че в самия парламент (а и наредените на опашката) де факто няма партии, а корпорации.

Законопроектът

Законопроектът, внесен от народния представител от АТАКА Николай Александров, създава само един нов член, който ограничава специфичните задължения на приватизаторите, освен тези за запазване на седалище, предмет на дейност, инвестиции и трудова заетост, до 5 години.

Депутатът Емил Димитров от ВМРО внася още едно предложение, с което предложеното от Александров ще важи със задна дата. Тоест законът ще прекрати целия текущ следприватизационен контрол по съответните клаузи, за който са изминали повече от пет години.

Всичко това се случва часове след като Агенция за приватизация печели окончателно съдебната битка срещу братя Домусчиеви за опитите им да заобиколят следприватизационен контрол върху Български морски флот и възможни глоби за около 58 млн. лв.

Валери Симеонов открива внесените поправки и опитва да ги спре с публичен скандал. Емил Димитров изпраща до Народно събрание писмо с искане неговият текст да бъде оттеглен. На председателски съвет Волен Сидеров също прави опит да спре гласуването, но Цветан Цветанов заявява, че ГЕРБ подкрепят текста. В зала законопроектът е приет след входиране от Данаил Кирилов и подкрепа от ГЕРБ, ДПС и „Воля“. БСП гласуват мълчаливо против, НФСБ и ВМРО са против, АТАКА отсъстват.

Оправдание на корпорация АТАКА

Лидерът на АТАКА Волен Сидеров успя да формулира някакво обяснение защо негов народен представител е внесъл подобен законопроект едва три дни след гласуването на второ четене. Според Сидеров, законопроектът предотвратявал обявяването на Български морски флот в несъстоятелност и спасяването на 300 млн. лв., предполагаема стойност на държавния дял в компанията, като тази информация идва от Агенция за приватизация. С това оправдание има три огромни проблема.

Първият е чисто фактологичният – Параходство „Български морски флот“ АД към края на 2017 г. има собствен капитал от 798 милиона лева, като реализира повишаващи се приходи от 200 млн. лв. през 2016 г. на 265 млн. лв. през 2017 г. и излиза на печалба преди данъци от 3 млн. лв. Нещо повече, компанията реализира мащабна инвестиционна дейност и едва преди месец обяви сделка с китайска банка за увеличаване капацитета на флота с нови 20%. Без съмнение, БМФ няма никакъв начин да бъде обявен в несъстоятелност в обозримо бъдещe, като най-вероятно дружеството ще излезе на още по-голяма печалба през 2018 и 2019. Твърдението на Волен Сидеров, че тази информация идва от Агенция за приватизация, повдига въпрос за компетентността на нейния директор и ако не бъде опровергана, то е логично да последва неговото освобождаване.

Вторият проблем е признанието на лидера на АТАКА, че законът е направен за частен корпоративен казус – Български морски флот. Имайки предвид, че текстът се внася часове след като БМФ са загубили от държавната Агенция за приватизация делото за следприватизационния си контрол, то не е трудно да се досетим каква е била конкретната мотивация на народния представител, внесъл законопроекта. Още повече, съвносителят Емил Димитров обяви, че е бил откровено излъган и измамен да се подпише на празен лист.

Третият проблем е идеологическият. Партия АТАКА е квази-комунистическа, русофилска формация, която е влязла в парламента със съответните идеологически обещания. Нейният лидер е виден противник на приватизацията в България през последните поне 15 години. Предложение за всеобхватна амнистия на нарушаващи договорите си приватизатори е вероятно нещото, което гласоподавателите на АТАКА, а и на Обединени Патриоти, никога не биха си помислили, че е възможно именно техните избраници да направят.

Оправдание на корпорация ГЕРБ

ГЕРБ положиха значителни усилия да се дистанцират от казуса, предполагаемо заради ниския праг на търпение на лидера им Борисов към гръмнали медийни и политически бомби, осветяващи лобизъм на негови депутати и министри. След осветяването на скандалния законопроект и опитът на съвносителя Емил Димитров (Ревизоро) да оттегли своя текст, парламентарната група на ГЕРБ изнесе тежестта на гласуването. Първо, нейният председател Цветан Цветанов е заявил на председателски съвет, че този текст е важен за ГЕРБ и няма да бъде оттеглен и второ, председателят на юридическа комисия Данаил Кирилов собственоръчно направлява гласуването в зала след опита на ВМРО да изтеглят своите поправки. Оправданието на Кирилов, че текстът е на Обединени патриоти и ГЕРБ са го гласували по инерция, защото е подкрепен от Икономическа комисия, няма как да снеме отговорността от управляващата партия, че пресичат заявеното желание на НФСБ, ВМРО и дори АТАКА на председателски съвет той да бъде изтеглен или да не бъде подкрепен. Не е далеч от ума да се сетим и че именно ГЕРБ са осигурили парламентарната подкрепа на ДПС и „Воля“. Най-малкото, ноторно свързаният с либералната партия „Булгартабак“ също се освобождава от определени клаузи за следприватизационен контрол.

Оправдание на корпорация БСП

Народните представители на БСП не подкрепят текста в зала, но запазват пълно мълчание. Това е парадоксално, тъй като именно подобни облекчавания на приватизационни условия би трябвало да са основна атака на социалистите срещу предполагаемо дясното управление на държавата. Лидерът Нинова и червени остриета като Зарков, Жаблянов, Стойнев и т.н. биха могли да разкъсат управляващите в зала, да дадат трибуна, да сезират Конституционен съд и Европейска комисия, да молят червения си президент да наложи вето и т.н. Това е де факто златен шанс за БСП да излезе от ступор и с ясна идеологическа и морална позиция да уплътни успешно поне 2-3 месеца опозиционна дейност. Нищо такова не се случва обаче. Червените мълчат и продължават да се гонят с козата на баба Дора. На последвалия след два дни пленум, поне 4 важни фигури от БСП повдигат темата за мълчанието в зала, а Янаки Стоилов директно отправя обвинение към Корнелия Нинова от телевизионния ефир.

И какво от това?

Отпадането дори на претенцията, че в българския политически и парламентарен живот съществува някаква идеология, някаква битка между ляво и дясно, някакъв конфликт между либерализъм и консерватизъм, води само до едно – превръщането на политиката изцяло и само в бизнес, разпределящ публични пари в лична полза за чужда сметка. Заради това всяка партия, която има желание да се дефинира като идеологически субект – независимо дали либерален, консервативен или социалистически, трябва да бъде държана отговорна за следването на дадената идеология. Единствено недефинираните са освободени да правят „каквото си искат“.

А дали това е добро или лошо, зависи от гледната точка – дали човек е от страната на разпределящите в лична полза, или от страната на плащащите сметката.

Чисто икономическият проблем

Дори да преглътнем, че Кирил Домусчиев и останалите приватизатори имат някаква особено важна роля в този момент и се нуждаят отчаяно от подарък за няколкостотин милиона лева, внесеният законопроект е с неограничено във времето действие и съответно ще се отнася до всички последващи опити на държавата да прави приватизация.

Ограничението със закон специфични задължения да бъдат налагани до 5 години повдига въпроса как това или бъдещи правителства ще успеят да договорят критични условия по предстоящи, да не кажем неизбежни, приватизационни сделки – за Български държавни железници, Български пощи, Топлофикация София и т.н.

Дори на най-десните икономисти е ясно, че при приватизация на БДЖ държавата трябва да защити функционирането на определени невралгични линии за поне 10-20 години напред. Същото важи за пощите и много други примери.

След приемането на този законопроект, това вече е невъзможно.

Автор: Николай Облаков, източник: Консерваторъ