Български поети и писатели, обезсмъртили Възкресението

Сред тях са: Иван Вазов, Пейо Яворов, Димитър Подвързачов, Елисавета Багряна, Никола Ракитин, Константин Илиев.

Иван Вазов пише стихотворението "Великден", в което подчертава значимостта на Христовата саможертва.

Великден

Христос възкръсна!

Из гроба тъмни

той мрака пръсна:

пред нас да съмне.

Мъжът, детето

сега се радват,

играй небето,

трепери адът.

Да пейм, дружина!

Великден днес е!

Цял свят почина:

Христос възкресе!

Вазов е автор и на разказа от 1903 г. "Великденско размишление".

Друг изявен български творец, който пише за Възкресението, е Пейо Яворов. Произведението е написано в проза и е публикувано във вестник "Свобода или смърт" на 6 април 1903 г.

Част от творчеството на Пейо Крачолов е и поемата "Великден", посветена на брата на автора Атанас.

Великден

На брат ми Атанас

Един — и втори удар в безмълвието нощно…

Задружно проехтяват църковните камбани

и светла вест се носи; повтаря я всемощно

разбуденото ехо в намръщени балкани

и тласка я нагоре към висини бездънни.

Нощ мрачна оживява — тържественост я пълни

и говор я оглася свръхземен и невнятен:

души безгрижни сякаш, професия безкрайна,

невидими към бога молитвата си тайна

възнасят — и обхождат простора необятен.

Звънят, ехтят камбани… На всеки удар нови

с по някой спомен сладък отеква памет будна:

сърце за миг забравя тъгата, що го трови,

и трепетно заслушва се в приказката чудна

за минало детинство, за дните невъзвратни

на младите надежди и сънищата златни

и вярата наивна… кога тече живота

безгрижно и щастливо под бащин покрив мили,

кога неволи още не са ни поразили

и впрегнали догробно на черен труд в хомота.

Пред погледа възкръсват, минуват като живи

ред образи и скъпи, близки на душата:

ту стар баща, унесен в мечтания щастливи,

ласкаещ мила рожба, ту майката благата,

загледана в хлапака, ту братя и сестрици,

ту весела дружина от палави връстници —

рой птички повилнели — в игрите, смеховете;

ту русокъдра дружка… и две очи засмени,

и две странички нежни — божурчета червени,

на млада, ранна пролет най-любавото цвете…

Честито, свидно детство — цъфтяща, рай долина,

останала далеко зад пътника утруден;

от буря сякаш носен, той бърже я отмина

и днес напразно гледа зад себе си учуден,

напразно… А пред него — белей се път незнаен,

а мръщи се над него и небосвод безкраен —

и страх неволен често смущава му душата:

че слънце го изгаря, а сянка не съзира,

че хала го настига, а завет не намира,

нито спътник някой — да си даде ръката…

В по-ново време в легендарна се превръща драмата на Константин Илиев "Великденско вино". Тя разказва за един от Великдените на Поп Кръстю след залавянето на Левски. Свещеникът е смятан за предател на Апостола и затова никой не отива на служба в поверения му храм. Поп Кръстю е изпълнен с терзания и те проличават в монолога му от "Великденско вино".

Драмата излиза през 1979 г. и е поставяна многократно на българска сцена. Съвременна нейна постановка се номинирана за наградите "Аскеер" 2017. Авторът на "Великденско вино" Константин Илиев получи награда за Цялостен принос към театралното изкуство "Аскеер 2017

Успелите