Богословът Ангел Ангелов пред Фрог: На Велика събота душата на Христос слиза в ада, извежда Адам и Ева оттам

„Първо нека да започнем със Страстната седмица, която е последната седмица от Великия пост. Наречена е Страстна седмица, защото това са последните дни от живота на Исус Христос. Църквата отбелязва тези дни по особен начин по време на своите богослужения.“

По думите му: „На Велика събота църквата възпоменава погребението на Исус Христос и слизането на неговата душа в ада. Което в библейската, църковната иконопис се изобразява с Христос, стъпил върху разбитите адови врати, държейки за двете ръце Адам и Ева, изваждайки ги от ада. По този начин възвръща първоначалното състояние на човека, а именно това, че е създаден за вечен и блажен живот.“

„Това е последният ден от Великия пост, където на следващия ден вече Христос възкръсва и ние го празнуваме радостно. Цялата предишна седмица -от понеделник до събота това са дни на тъга, на страдание. А неделята вече е денят, в който се радваме за това, че Христос е победил чрез своите страдания и смърт – смъртта и дарува вечен живот на човека,“ коментира Ангел Ангелов

На въпроса - какви са народните обичаи на Велика събота? Богословът Ангелов обяснява:

„Месят се обикновено обредни хлябове. В днешно време хората приготвят козунаци.

Боядисват се яйца. Яйцата се боядисват в четвъртък преди изгрев слънце. Първо се боядисват три червени яйца. Първото се слага на иконата на Света Богородица. Който не може в четвъртък, си боядисва яйцата в събота. Съботата е последният ден, в който могат да се боядисват яйца“

По думите му червеното яйце се слага на иконата на Света Богородица. А старото яйце, от предишната година се поставя под камък или някои хора го носят в църквата и го заравят някъде в двора. Първоначално са се боядисвали само червени яйца, впоследствие  хората са започнали да ги оцветяват във всякакви цветове, казва Ангелов.

На въпроса как се преплитат традиция и вяра, Ангелов отговаря:

„Според църквата ако човек няма вяра, то му се обезсмисля живота.  Човекът когато е създаден от Бога, на него първоначално му е заложена вярата. Когато има познания тази вяра може вече да по-добре да бъде изразена. Смисълът на това е, че ние вярваме, че съществува и друг живот, който е вечен. Защото ако говорим само тука на Земята живеем телесно, умираме и какво се случва след това – нищо. Вярата е заложена в човека.“

Росица Николаева