Двадесет и пет години от бойната мисия-одисея в Камбоджа
През февруари 1992 г. е направено първото неофициално предложение за участие на България в мисията на ООН УНТАК в Камбоджа с пехотен батальон. През април бе уточнена и първата група военни наблюдатели за Камбоджа. Още през първата половина на месеца започна набирането на доброволци за пехотния батальон. Авангардната група отлетя за Камбоджа на 4 май 1992 г.
Четирима български войници загинаха от куршумите на червените кхмери, единадесет наши сини каски бяха ранени, шестима загинаха при нещастни случаи и неизяснени докрай обстоятелства. Мисията на нашия батальон в Камбоджа бе оценена като успешна от представителя на генералния секретар на ООН Ясуши Акаши и от командващия мисията генерал Джон Андерсън. Специални бяха благодарностите на принци Нородом Сианук.
Пехотен батальон от 850 доброволци, 16 военни наблюдатели и военни полицаи ще замине за Камбоджа - това бе топ новината през далечния март на 1992 г. Ннезабавно започна предварителната подготовка по организирането, формирането и изпращането на военния ни контингент. Подготви се щат на батальона, постановление за финансово осигуряване, статут на контингента. Уточниха се условията за приемане на редови доброволци и команден състав - от наборната армия и от запаса. Оформиха се договорите. Формира се медицинска комисия. Извършиха се имунизации. Нашият батальон бе един от десетината пехотни батальона в състава на УНТАК. Щаб, четири пехотни роти, щабна рота, поддържаща рота, медицински взвод и още няколко подразделения. Основни изисквания към командния състав бяха - да владеят английски език, да са в добро физическо състояние и имат опит по длъжността.Срочнослужещите трябваше да имат най-малко шест месеца служба, да нямат дисциплинарни нарушения и да са здрави. Войниците от запаса трябваше да не са по-възрастни от тридесет години за пехотните подразделения и четиридесет за обслуващите, да не са криминално проявени.Ситото на подбора, както поради кратките срокове на формиране, така и поради недотам качествения материал, бе с известни пропуски.
Подготовката на военнослужещите протече във Враца. Воините се обучаваха по програми, съобразени с миротворческите мисии и изисквания. Имаше тактика, огнева, физическа, инженерна, международно хуманитарно право. Около 200 бяха учебните часове.
Първи за Камбоджа отлетяха военнослужещите от авангардната група. Точно в 22.25 на 4 май 1992 г. самолетът на "Джес Еър" полетя в азиатска посока. Груепата се водеше от заместник-командира на батальона майор Янко Янков, танкист от сливенската танкова бригада. Последователно за Камбоджа заминаха с няколко полета, няколко групи рейнджъри. Датски кораб , тип "Ро-Ро" отплава с техниката за района на мисията.
Съгласно решение на ръководството на УНТАК за базов лагер на българския батальон е предоставен казармения район в Тма Пау, на около четиридесет километра от Пном Пен. Първа рота се разполага в Кампонк Трай, на 190 км от базовия лагер, втора рота – в Кампонг Меа, на 140 км, трета рота остава в базовия лагер, четвърта рота е в Удонк, на 25 км, и пета рота в Одонг. Първа, втора и пета рота са настанени в палатки. В базовия район и двете роти използват дървени бараки и единични сгради, изградени от тухли. Храненето е при полеви условия.
Махагонова барака, циментов под, рояци комари, увяхнали палми, стада маймуни и разнообразие от змии. Местни жители - капафци. Невидими червени кхмери. Мръсни, болни и кльощави хора. Добра и питателна миротворческа храна. Това най-общо е характерното за обстановката в кантоните, където са българските кхемрски гарнизони на нашия пехотен батальон.
В различни райони на далечната страна нашите воини осъществяха наблюдение, контрол и проверка на изтеглянето на чуждестранните войски, следяха за прекратяване на огъня. Нашите момчета откриваха и конфискуваха оръжие от складове, оказваха помощ при разчистване на минни полета. Следяха за прехвърлянето и прегрупирането на силите по определени места и сдаването на оръжието, демобилизиха войски. Оказваха помощ на Червения кръст при освобождаването на пленници и цивилни граждани.
"Бог да пази баща ми!" - бе написал в едно литературно съчинение шестокласник, син на български офицер.От хиляди километри то бе усетило трудностите на нашите бащи и синове в Камбоджа. Някак си неусетно в българския език навлезе фразата "кантонален процес". Някои простичко я разшифроваха като "Сбогом на оръжията" в районите за приемане и сдаване на пушките от камбоджанските групировки.
От нашите воини са реконструирани десетина моста, без които не може да се стигне до вода и храна. Българите даряват кръв на камбоджански деца Осигуряваха безопасността на избирателните пунктове, наречени дистрикти. С "Хелоу УНТАК" местните жители поздравяваха нашите миротворци.
В трудностите изплуват като пяна и някои слабости. Командването на контингента има проблеми с някои военнослужещи, които като следствие от бързия подбор и неизвестната обстановка в азиатската държава. Десетки от доброволците се огъват пред трудностите, други, най-вече от резерва, си проличава, че са с ниско образование. На места понакуцва дисциплината. С право част от миротворците надигат глас за по-добро заплащане. Обстановката в един момент става напрегната. От България се реагира незабавно. Комисия, водена от полковник Панчо Шушков, заминава за Камбоджа и посещава почти всички кантони с българска войска. За дисциплинарни нарушения в България са върнати 96 военнослужещи, а несправяне със служебните си задължения - оше 88. По собствено желание се прибират 215 сини каски. Започва новият подбор за ротация на батальона, а в Камбоджа задачите временно се изпълняват със съкратен състав.
Новото командване е в състав полковник Стефан Николов, подполковник Димитър Желев, подполковник Стефан Давидов и капитан Николай Неделчев. Те пристигат в Камбоджа през януари 1993 г. Прави се частична подмяна на личния състав на ротите през януари, и след това през май.
Обстановката в Камбоджа продължава да е напрегната. Червените кхмери поддържат огъня на страха и противопоставянето - ту с престрелки от засада, ту с провокации на конвои, ту с нарочно предизвикани пожари. В джунглата и тъмнината те не признават нито парижките споразумения, нито хуманитарните харти. Усещат го на гърба си и нашите миротворци.
Един пролетен ден червените нхмери влизат в българския лагер в Пху Прег и разстрелват от упор трима български воина- Наско Петър и Цветомир. Ранени са няколко човека. Ефрейтор Тодор Поменов звъни за помощ в Амеланг, после заедно със сержант Димо Димов стрелят по оттеглящите се червени кхмери. Седем дни не излизат от окопа. Там ядат, там спят.
Дни по-късно, в Нови Опал, наш бронетранспортьор е е улучен от седем-осем метра от противотанков снаряд. Тялото на редник Мирчев спасява от сигурна смърт другите от екипажа. В дистрикта Тпонг са ранени още петима наши воини- старши лейтенат Генев, младши сержантите М.Ангелов и А.Ангелов Е.Лазаров, ефрейтор Павлов.
Който ни смята за печалбари , да заповяда в нашия окоп - пише тогава старши сержант Йордан Лелчев. Той разказва как посрещнали с "ура" закриването на тежкия кантон, в който били обстреляни с 40 мини за една нощ.
След дадените жертви се заговорва за изтегляне на батальона от участието в мисията УНТАК. Положението е овладяно и продължава изпълнението на задачите. Всички ще запомнят девиза на момчетата от четвърта рота: "Мъжка дума назад не се връща..."
Продължава и кантоналният процес.В провинциите Кандал и Ком Понг Спъ нашите осигуряват охраната на избирателните секции и документите, както и на специалистите по регистриране на населението. Българите охраняват над двеста секции.
Наравно с мъжете в Камбоджа носят тежестите на службата медицинската сестра Дора Новакова, аптикарката Маргарита Лишкова, санитарните инструктори Мария Боянова и Венета Асенова, служителката Диана Лазарова.По-късно в Камбоджа служи и медицинската сетра Пенка Сивриева.
Българската военна техника издържа на натоварванията и лошите климатични условия. В най-напрегнатия период излизат от строя само 8 машини, което е едва 6 процента от общото количество. Повечето от автомобилите изминават над 50 000 км по черни, разбити и прашни пътища. Понякога българските джипове минават оттам, където не могат дори тойотите.
Към края на мисията един обикновен унгарски офицер, майор Ласло Токач, пише до българското командване писмо, че е възхитен от професионализма и отговорността при изпълнение на задачите от сержант Димчо Йотов и редниците Красимир Джолев и Веселин Радков, които е командвал известно време. В Камбоджа българите печелят уважение, респектират не само със сила.
Изпълняват успешно задачите си и българските военни наблюдатели в Камбоджа. Те са час от общо 500 наблюдатели на ООН. Трима от нашите военни наблюдатели от първата група бяха командири на тимове- подполковниците Ангел Годинов, Петър Ганев и Красимир Гечев. Освен изпълнението на основната задача по докладване на нарушенията на споразуменията, военните наблюдатели бяха и посредници в преговорите между лидерите на отделните фракции, подпомагаха работата на изборните екипи, контролираха граничните контролно-пропускателни пунктове.
Български офицери имаше и в щаба на УНТАК - подполковник Валери Храбър Христов, майор Величко Бояджиев, капитан Владимир Георгиев, капитан Петко Събчев и др.
Старши на военните полицаи бе капитан Младен Младенов. В Камбоджа те действаха в сектори на други национални формирования.
На 21 юли 1993 г. българският батальон сдаде поста си на френско подразделение и прекрати своята дейност в УНТАК. На 12 август 330 сини каски посрещнаха изгрева в Бургас. На морската аерогара те бяха приветствани от името на президента Желю Желев. Първата група се водеше от подполковник Стойчо Йосифов. "Помнете Пху Прег, Нови Опал и Амеланг. Гордеем се с Вас" бяха думите на заместник-началника на ГЩ генерал-лейтенант Захарин Илиев.
Дни след това с Боинг -747 "Джъмбо" долетяха иоще 403 рейнджъра. На 22 август с 403 карамфила бяха закичени последните сини каски , завърнали се от Камбоджа.
В средата на септември в пристанището на Бургас пусна котва гръцкият кораб "Енархис". И последните шестима военнослужещи, придружаващи техниката и въоръжението на кораба, стъпиха на българска земя. Бяха разтоварени 203 броя бойна техника и 46 двадесетфутови контейнера.
След воините от батальона в България се завърнаха и военните наблюдатели. Камбоджанската страница затвориха подполковник Стоян Марков и майор Ангел Димитров.
В Пном Пен, в двора на българското посолство, остана един източноправославен параклис, изграден с дарения на българстите воини. В основата му е положен списък с имената на на загиналите наши воини , и на дарителите. Името на параклиса е "Св. Георги Победоносец"
Операцията в Камбоджа е един от първите опити на нашита страна да излезе от международната изолация в годините след Студената война, да се отвори към света и заеме своето място в решаването на световните дела.Участието на два български батальона в мисията УНТАК на ООН в Камбоджа има и политически, и морален ефект за България. То бе школа за командирите и редовете воини, за логистичните органи, стъпка към професионализма. Това участие даде възможност да се сравним с въоръжените сили на други демократични страни, да споделим ценен опит за бъдещото развитие на нашата армия и нейното участие в европейския и евроатлантическия интеграционнен процес, който ни предстоеше.
От който и ъгъл да погледнем участието ни в Камбоджа, и дори само откъм многото минуси, тази мисия остава във военната ни история не само като първата миротворческа, но и като успешна и хуманна. Дори с набързо събрания и подготвен личен състав, се оказахме конкурентноспособни на армии с опит.
Участието на България в УНТАК бе престижно не само в международен, но и във вътрешен план. Въпреки жертвите и нещастните случаи Бъэлгарската армия усети силата си и това допринесе за повдигане на самочувствието на българския воин. В златната армейска страница ще останат някои от крилатите изречения на бойните командири: Да стреляш и оцеляваш е професионализъм; Миротворецът не ползва оръжие, но трябва да владее всички образци ; Куршумът не подбира дали войникът е от набора или от резерва; Пред куршумите всички са равни и др.
В Камбоджа България и Българската армия си свършиха работата.За отбелязване е и фактът, че България получи в пълен обем всички обезщетения и средства от ООН, организацията нямаше никакви претенции към България.
Калин Джумайски