Плъх и гълъб ли делят „Пирогов“ от ”Правителствена” или милиони и ”шоколадовия поток”?

Ще споделя съвсем пресен личен опит от престоя си в най-известната болница в страната. Получих криза, болеше адски, нещата загрубяха и се оказах в операционната на Института за спешна помощ. Оперираха ме по спешност във Втора хирургия (д-р Петров) на проф. Хистов. След това почнаха да ме възстановяват. Участваха хора и от други звена на болницата. Направиха го професионално и с респектиращ интелект. Не преувеличавам. Не съм от типа „благодарният пациент“, който величае тези, които са му помогнали. Имам дълъг и нелек стаж в български болници. Разговарял съм с десетки медици, за случващото се в здравеопазването. Категоричен съм, че „проблемите в бяло“ не произлизат от медиците – от санитарите до професорите. Идват от кръгове, близки повече до мафията и властта, отколкото до медицинската гилдия.

Та за „Пирогов“. Всеки ден – а в събота и неделя умножено по три-четири – по дебит „шоколадовият поток“ напомня водопада „Ниагара“ с неговите 5700 куб. метра в секунда… Ето за какво говоря. Влиза бай Илия в спешния 105-и кабинет. „Сньощи имъш бой“, изрича наместо добър ден. И сочи корема, ребрата, гърба, лицето си… Синини и лилавини навсякъде. Яко е млатен. Поема го млад, уморен, но гладко избръснат лекар. В този момент вратата се отваря, рамката се запълва от мургава дебелана: „Снощи съ бихъ“. Ръцете й облазват гърдите, корема, лицето… Втори лекар се включва. Задава въпроси и кани жената да седне. Тя трудно разбира, какво се иска от нея.  

На „сцената“ се появява трети персонаж: Снощи са млатиеме сие ебало майката. Той е млад, мускулест, татуиран мащабно, с окървавена вежда, ожулени ръце, още няколко рани по тялото. Личи, че се гордее, но му трябва помощ. Медицинска. Усмивки озаряват лицата и на тримата спешни гости, когато ги питат за здравните осигоровки. Усмивки от българските ленти.

Прегледите обаче са сериозно и дълго нещо. Следват изследвания, рентген и пр.

Отвън потокът от Факултето – тази сутрин, - не намалява. Като казвам приток си представете тъмните води на Рио Негро как се вливат в Амазонка.

Оттам насетне „шоколадовият“ и нешоколодовият потоци се разливат по етажите. Заемат се легла в съответните клиники, операционни, манипулационни, превързочни и пр. Включват се системи, висят банки, вливат се антибиотици, носят се памперси и уринатори на нуждаещите се. Веригата за медицинско обгрижване работи. Не са изключение изтръгнатите абокати, превръзки и обидите към персонала. Включват се медсестри, лекари, професори с по хиляда труда зад гърба си. Организмът „Пирогов“ не спира. Такава му е задачата. Това го прави толкова ценен.

Това не е ода за „Пирогов“. Всички лекари и сестри, с които имах възможност да поговоря бяха наясно с проблемите, гадостите и тайните в родното здравеопазване. Най-смъртоносното здравеопазване в Европа. Констатацията не е моя, на Евростат е. Пироговци обаче рядко се оплакват. Чувствителни са обаче към несправедливостите. Знаят, защо положението не е цветущо, знаят и причините. Както и отговорните за това. Но продължават да работят, да спасяват животи и да дават здраве. Невероятно, но факт. Много неща са направени през последните години клиники са ремонтирани, доставена е модерна техника и оборудване. Разбира се, че не е достатъчно. Точно затова ми е думата.

Правителствена болница, наричана вече База „Лозенец“ има около 65 млн бюджет, отпускан от държавата. Само през 2014 г този бюджет е поправян няколко пъти, като в базата са изляти допълнително над 22 милиона. Пироговци не могат дори да мечтаят за такива цифри. Но обслужват и лекуват над 200 000 пациенти годишно. База "Лозенец" е бутиково заведение по този показател. Тя обаче е заредена със скъпа апаратура, която има капацитет за много повече пациенти. Затова ми хрумна идея: част от потока към „Пирогов“ да се пренасочи към Правителствена. Хем „шоколадовите“ ще получат нужната помощ, хем ще се смесят с тези, които са избрали да ги управляват. Да полежат легло до легло, да си поговорят за светлото бъдеще и не толкова светлото настояще. Ползата е гарантирана.

Не е лошо журналистите и водещите преди да си лепнат усмивката към подобни кадри да отидат на място и да видят за какво иде реч. Или поне да помислят двайсетина секунди и тогава да изричат каквото й да е. И да се огледат за плъховете в техните редакции и другите грухтящи твари.

Огнян Стефанов

(Позицията е лична и не изразява мнението на работещите в "Пирогов")