Доц. Светлана Велизарова: Нямаме доводи, с които да успокоим хората. Всичко е страх и ужас

Това каза в „Честно казано“ по Евроком доц. Светлана Велизарова, шеф на детската клиника по белодробни заболявания в София.

Колкото повече хора се разболяват, толкова повече други хора инфектират. Ще дойде пик и след това тази крива бавно ще започне да пада надолу. Така или иначе ковид-инфекцията много прилича по протичане и начин на изява с грипа. Ковид не прави нищо по-различно от другите инфекциозни заболявания. Не може политиката да излезе от тази тема, защото става дума за пари. Нямам обяснение защо е така, нямам обяснение защо е тази световна истерия.

През 2009 година върлуваше свинския грип, беше нов вирус. Имаше ли някакви затваряния, отваряния… хората са докарани до там, че те в себе си нямат доверие. Ако те карантинират вкъщи и ти си сам, ти няма на кой да се обадиш, ще звъниш на 112, защото те стреха. Внушено е, че ковид е чума, ковид е смърт. Най-неприятното е това, че ние в този период на ковид изпускаме много други заболявания.

Пирогов трябваше да я пазим като очите си. А сега там ще разкрият още 200 легла. Ние започнахме отзад напред. А трябваше да започнем с доболничната помощ. Трябваше да има разпределение, там трябваше да се отсяват болните, да се вика лекар при нужда и да се оборудва една ковид болница с 800 до 1000 легла. В тях като пристигне болния, ако е съмнителен, той да бъде настанен във филтърни отделения. Той се пази от другите болни до доказване на неговата диагноза.

Когато бяхме млади лекари, бяхме към военните. Веднъж на две години ни събираха на обучение. Разиграваха се кризисни ситуации. Убедена съм, че при военните има такива сценарии. Нямам обяснение дали страх или неориентираност, това затваряне за три месеца бе прекалено голямо.  Това не е втора вълна, а просто протичане на инфекцията. Не трябваше всички болници да се замърсяват. Един инфаркт къде ще отиде?! Виждате ужаса и страха на хората-400 повиквания в „Бърза помощ“. Само 20 процента са имали нужда. Всичко друго е страх и ужас. Леглата не лекуват. Ние имаме страшно голямо количество легла. Ние нямаме персонал. Ние десетки години неглижирахме медицинския персонал. Всички млади хора в клиниката работят на две и три места.  

Всяка криза е възможност. Но за кого да бием камбаната, всички неща са казани стотици пъти. Здравеопазването е скъпо. Не може с дребни пари да се прави здравеопазване. Ние нямаме поглед върху парите.  Никой от медицинската гилдия не знае къде се влагат парите. Ние търгуваме със здравето на хората. И колкото повече хора има, толкова по-богати ставаме ние. Това е в чист разрез с моя лекарски морал. На мен трябва да ми се плаща, защото има малко болни.

Хората са толкова уплашени, че не смеят да доведат децата си на преглед. Децата минават през това заболяване, повечето пъти неразбирайки. Децата продължават да се събират. Но нека да ги помоля, да отварят прозорците и да не са много близо.

Не може да се лекува на конвейр. В болница трябва да са само средно и тежко болните. Болница без кислород няма смисъл. При ковид може да се поддържа температура по 10-12 дни. Първият тревожен момент е да чувстваш недостиг на въздух. Много се увеличиха паник-атаките. А те започват като невъзможност да дишаш. През това време си мислиш, че умираш. Бронхопневмонията се получава при тежките случаи. Препоръчвам на хората да не се събират повече от 6 човека.