11|
20021
|01.08.2017
НАРОДЕН ГЛАС
Карбовски изригна: Убий българина! Въпрос на време е
Убий го – просто защото можеш. Безнаказно е.
Просто защото когато циганинът е престъпник – това има значение, на циганина и на всеки друг трябва да защитаваме расата му, правата му, дискриминирани са.
А когато българинът е жертва, националността няма значение. Всички сме хора.
Убий българина смело, има кой да те защити. Българинът чака да го убиеш, живее тихо и уплашено, той вече е мъртъв от страх.
Убий българина безотговорно, по най-жесток начин, защото той няма да отвърне, той ще чака правосъдие, което няма да се случи.
Правосъдието е извън хоризонта на живеене на българина, докато осъдят убиеца на българина, убиецът на българина ще остарее и ще се радва на внуци.
Убий българина – няма такова друго нещо – да убиеш българин , това се забравя така бързо и лесно, сякаш нищо не се е случило. До следващия българин.
Убий тая рая, тоя гяур. Той обича да бъде роб.
Той, българинът, е рецидивиращ роб, професионален наложник на историята. Той е анти-зилотът на империята, той е конкубинът на статуквото, той е мужикът на безопасната тишина.
Той беше вдъхновен фашист, после беше екзалтиран комунист, днес е всеотдаен либерал – какъвто го искат Великите сили – такъв става.
Убий българина – един по един, накарай го да се откаже, че е българин. Смени вярата му, смени историята му, смени знаците му, размени мъжко и женско, объркай го докрай и го удряй.
Удряй българина, той търпи, той чака, той е овца без стадо.
Той изчезва бързо, той вече е полужив, него го няма в Северозапада, него го няма в Странджа, него го няма на село. Няма го и в града. За двадесет и пет години бяха убити 2 000 000 (два милиона българи) и никой не разбра. Претопиха се в световната пролетарска кал милиони българи, тука останаха само хората, които махват с ръка след всяка своя жертва.
Тука останаха само тия, дето плачат и питат – „какво да направим, сами сме…“
Гаче ли другите народи са в компанията на Бог, а ние сме сами навън, дадени на Дявола.
Можеш да убиеш спокойно още един българин.
Той умира без война. Отказва се без убеждение. Отива си, без да е гонен. Унива без натиск.
Убий българина. Убий му езика. Азбуката му убий,музиката му убий, книгите му убий. Другото ще свърши някое друго племе.
Въпрос на време е.
Мартин Карбовски, Фейсбук
Убий българина безотговорно, по най-жесток начин, защото той няма да отвърне, той ще чака правосъдие, което няма да се случи.
Правосъдието е извън хоризонта на живеене на българина, докато осъдят убиеца на българина, убиецът на българина ще остарее и ще се радва на внуци.
Убий българина – няма такова друго нещо – да убиеш българин , това се забравя така бързо и лесно, сякаш нищо не се е случило. До следващия българин.
Убий тая рая, тоя гяур. Той обича да бъде роб.
Той, българинът, е рецидивиращ роб, професионален наложник на историята. Той е анти-зилотът на империята, той е конкубинът на статуквото, той е мужикът на безопасната тишина.
Той беше вдъхновен фашист, после беше екзалтиран комунист, днес е всеотдаен либерал – какъвто го искат Великите сили – такъв става.
Убий българина – един по един, накарай го да се откаже, че е българин. Смени вярата му, смени историята му, смени знаците му, размени мъжко и женско, объркай го докрай и го удряй.
Удряй българина, той търпи, той чака, той е овца без стадо.
Той изчезва бързо, той вече е полужив, него го няма в Северозапада, него го няма в Странджа, него го няма на село. Няма го и в града. За двадесет и пет години бяха убити 2 000 000 (два милиона българи) и никой не разбра. Претопиха се в световната пролетарска кал милиони българи, тука останаха само хората, които махват с ръка след всяка своя жертва.
Тука останаха само тия, дето плачат и питат – „какво да направим, сами сме…“
Гаче ли другите народи са в компанията на Бог, а ние сме сами навън, дадени на Дявола.
Можеш да убиеш спокойно още един българин.
Той умира без война. Отказва се без убеждение. Отива си, без да е гонен. Унива без натиск.
Убий българина. Убий му езика. Азбуката му убий,музиката му убий, книгите му убий. Другото ще свърши някое друго племе.
Въпрос на време е.
Мартин Карбовски, Фейсбук
Моля, подкрепете ни.
Реклама / Ads
КОМЕНТАРИ
Реклама / Ads