Нещо лично

Не случайно точно ДПС , в лицето на Шерифе Мустафа, беше вносител за искането за моята оставка като директор на БТА през лятото на 1993 - та, а честта да ръководи гласуването на решението, като заместник-председател на Парламента, се падна на Кадир Кадир. Сега, от трибуната на Народното събрание Депутатът от ДПС Ахмед Юсеин, член на все по-важната вътрешна комисия, избра да спомене моето име като пример за несправедливо очерняне за принадлежност към ДС, докато същинските десари така са плъзнали, че вече съставляват 23 на сто от ДАНС. Не знам , с какво съм заслужил честта да привлека вниманието на г- Юсеин. Не знам също, дали той знае, че доста преди преврата срещу Живков съм заставал публично срещу „възродителния процес” - например пред голяма аудитория с престилки в окръжната болница в Разград, начело с техния директор. Каквато и да е причината обаче е забележително да те забележат с добра дума от „противниковия отбор” – мога да си представя, колко е трудно за тях да го направят и затова, както отбелязах, е забележително - забелязвам го и се надявам да е сигнал от по-общ характер…И няма да лицемернича с „нищо лично”-напротив, много даже си е лично. И защо не, нали пустата му демокрация се прави от личности!?