Реклама / Ads
26| 48386 |20.09.2022 НАРОДЕН ГЛАС

Двуликият (Стефан) Янус

.
Стефан Янев
Тъжен разказ за това струва ли си избирателят да гласува доверие на лидер на партия, непочтен в личните си взаимоотношения и предал най-близките си приятели, които го извадиха от нищото. Такъв човек ще предаде и Родината си. Ако четете това заглавие и неволно се опитате да асоциирате древногръцкия бог Янус с името на Стефан Янев, няма да сбъркате. Значи сте на прав път.

В случая обаче е необходимо да направя малко уточнение. До подобно логическо съждение може да достигне човек, който го познава много добре.Тъй като истинската му същност няма нищо общо с лустросания му образ на интелигентен, възпитан и уравновесен, красиво остаряващ мъж, на българския Джордж Клуни, любимец на жените, прекрачили „на попрището жизнено средата“. На джентълмен и принципен държавник, на новия полъх в политическия ни пейзаж, на нов знак с апетитни мераци за присъствие в бъдещия парламент. Все визии, с които ни го лансират неслучайни социологически сондажи и медийните му вестникарски и ТВ изяви, безспорно умело режисирани и добре планирани.


Янус - постепенно през вековете това божие име семантически се превърна в еквивалент на думата двуличие. Янус, богът с две лица- едното гледа напред, другото назад. Едното наляво, другото- надясно. Но при Стефан Янев, лидер на партия „Български възход“, подобна душевна метаморфоза обаче стана за месеци. Янев- бивш генерал, бивш служебен премиер - и то два пъти. Бивш служебен военен министър - един път, плюс вицепремиер. Плюс един път редовен МО шеф. Не може да му се отрече, че му провървя в живота. На малцина съдбата поднася такъв джакпот на тепсия. А това се случи, защото имаше, подчертавам имаше, добри и верни приятели. Да управляваш държавата без преди това да си положил някакви усилия, без да си се явявал на избори- това не е ли шестица от тотото? А той я грабна, защото въпросните приятели му повярваха. Но за съжаление до този момент бяха видели само едното му лице.


Веднъж попитали великия Балзак какво е неговото хоби, с какво се занимава, когато не пише романи, какво колекционира? А той отговорил: „Колекционирам човешки характери.“ Не съм Балзак, джудже съм в сравнение с него, но неволно се улавям, че имам богата колекция от характери, защото такава ми е професията. От 43 г. съм в журналистическия бранш. Именно професията ми ме е срещала не с десетки и стотици, а с хиляди съдби. Познавам страшно много хора, имам куп познати. Но истинските ми приятели са малко - Стефан беше един от тях, докато не видях и другото му лице. Тогава осъзнах, че с такива не бива да тръгваш на битка, те винаги могат да те изоставят на пътя. С такива как да браниш Отечеството, ако се наложи? Човек, който предава най-близките си приятели, като нищо утре ще предаде и Родината си.


Гениалният Лев Толстой има една велика мисъл: „Не е опасна тази жена, която те е хванала за… оная работа, а тази, която те държи за душата.“ Стефан Янев много добре знае за какво говоря. Знаят го още много хора в МО, в Министерски съвет, в Президентството. След като съдбата го погали и той служебно оглави държавата, даде много власт на една Мадам. Даже нямам желание да й споменавам името. Мадам, която остави кошмарни спомени у тези, с които работи по време на пребиваването си в правителството и после в Министерството на отбраната. И накрая, неясно защо, го изостави.
Не знам дали Стефан Янев си спомня не толкова далечната зима на 2017г., когато стартира първото служебно правителство на Румен Радев, в което той стана военен министър и вицепремиер. Не вярвам да е толкова късопаметен и да е забравил как зае тези постове. Благодарение и на моя милост. Да е забравил как аз и той бяхме в един частен офис и сглобявахме новото ръководство на МО. Забравил ли е как ме питаше: „Евгени, този става ли за зам-министър, а кой ще направим шеф на Пресцентъра?“ Така ли беше Стефане? Има свидетели. Споменавам това, защото от този миг тръгна неговият възход, звездният му път. По това време той беше обикновен средностатистически чиновник в някаква фирма. За съжаление той безцеремонно предаде хората, сред които и мен, въвели го на бял кон в политическия живот.


По-късно, като секретар на държавния глава по сигурност и отбраната, Янев ми е звънял, обсъждали сме негови лични и служебни проблеми. Междувременно Тодор Тагарев му заведе дело, не защото бе махнат от поста директор на Института по отбрана от Янев, когато бе военен министър, а защото било уронено достойнството и доброто му име по повод медийни публикации за неговото уволнение. На делото ходехме като свидетели в негова защита аз и покойният вече началник на отбраната ген. Андрей Боцев, светла му памет. Не зная на какъв етап е сега съдебният казус, но доколкото ми е известно, дано не са ме подвели, на първа инстанция съдът отредил солидно финансово обезщетение за Тагарев.


Докато бъде сложен на поста служебен министър-председател Стефан Янев 4 г. неотлъчно бе до президента. На всяка публична изява той стоеше плътно зад него. Това правеше впечатление на всички. Странно, но след няколко месеца служебно премиерстване Янев изведнъж разви Наполеоновски комплекси, че е велик. Че ако рече, държавата може пак да му е подвластна, стига да се яви на избори.


Всъщност, казват, че това му го внушила Тя, която той взе със себе си в Министерски съвет. И я оторизира с немалко права, направи я първа сред равните. Легенди се разказват как е командвала в правителството. А после и в МО. Няма да навлизам в детайли. Миналото лято един ден ми се обади тогавашната шефка на пресцентъра на МО и разтревожена ми сподели, че Стефан Янев възнамерява да назначи за PR на служебния кабинет доста спорна личност, която бе обслужвала няколко правителства и няколко партии. Звъннах му и казах, че идвам с шефката на пресцентъра на МО да си кажем насаме, като наши хора, някои неща. Мислех, че ще сме само тримата. Уви - присъстваше и Мадам. Тя не го изпускаше от очи. И от контрол. Както и да е. Говорих само аз. Обясних на премиера, че евентуално подобно назначаване (което стана факт) ще е грешка. Още повече,че през 2017г. той изгони от МО въпросния човек заради драстично нарушение. „Сега ще му дам шанс да се докаже“, отсече тогава Стефан. Впоследствие се разбра, поне така се говореше, че Мадам била предложила този човек за PR на кабинета. И аз съм се осмелил да оспорвам нейния избор. Това бе истинската, но скрита, причина Янев нагло да ме уволни като директор на Информационния център (ИЦ) на МО. Но той намери друг повод да го направи- много глупав и нескопосан.


Веднъж моят заместник като шеф на ИЦ на МО даде идеята Военният телевизионен канал (ВТК) да направи документален филм за съкращенията във войската и унищожаването на основните въоръжения на армията през 90-те и началото на 2000-та година, когато царското правителство наряза най-страшните ни оръжия- ракетите „Скъд“ и СС-23. Съгласих се, защото наистина темата е интересна и важна. Бях писал цели поредици по тези проблеми като журналист във вестниците „Стандарт“ и „Труд“. Поредици, които медиите цитираха. Аз бях само редактор на филма, тъй като в текста на сценария имаше доста грешки- терминологични и фактологически. Бяхме поканили живи участници в тези процеси, които разказаха за събитията от онези години. Стана страхотен филм, всички от военната телевизия, които работиха по него, се справиха изключително професионално. В навечерието на Нова година Янев пристигна в студиото на ВТК, придружен от Мадам, тя вече като зам-военен министър, за да запише новогодишно приветствие към войската. Направихме 5 дубъла заради нея, защото тя била „перфекционистка“ – така се изрази в студиото. Когато си тръгваха, заместникът им каза за филма, който бе пред завършване. Стефан одобри идеята и без още да го е гледал заяви, че трябва да бъде разпратен в поделенията. Все пак им предложихме да го видят предварително и да си изберат дата, на която да го представим в Централния военен клуб. Даже Мадам си даде мейла да й пратим филма предварително. Тя избра датата на представяне - 27 януари т.г., което ще рече, че си е дала съгласието за него. На сакралната дата филмът бе представен пред вътрешна аудитория. Искам да подчертая, че дотогава той не бе излъчван в ефир. Видяха го малък кръг хора - министърът, Тя, експерти от МО и Щаба на отбраната, за да си кажат мнението. Решаващо бе това на Янев. След презентацията той заяви пред няколко души от военната телевизия: „Превъзходен филм, пожелавам на ВТК да прави повече такива прекрасни филми.“ Това бяха точните му думи. На 1 февруари, 4 дни след презентацията, Стефан Янев ме извика в неговия кабинет, за да ми връчи заповедта за уволнение. Попитах го защо, а той отговори: „Заради филма.“ Едва не паднах от стола. Репликирах го, че той го определи като превъзходен. А думите му бяха: „Не му е сега времето. Виж какво става, война в Украйна“. И не смееше да ме погледне в очите, погледът му блуждаеше в стената. Доводът беше абсурден, изсмукан от пръстите. А филмът нямаше нищо общо с войната в Украйна. Той разказваше за събития, случили се в армията ни преди близо 30г. Така Янус сътвори парадокс-първият министър, който уволнява директор за нещо, което той е похвалил. Но явно Мадам не е мислела така. Чудя се, този мъж няма ли достойнство, собствено мнение ? Бедни ми, бедни, Стефане!


Преди да напусна кабинета му, той излъга безцеремонно, че на моето място ще има временно изпълняващ длъжността до назначаването на титуляр след провеждане на конкурс. Конкурс естествено нямаше, защото длъжността не е конкурсна. Това бе поредният фалш на Двуликия.

 

Янус ме уволни пет дни преди рождения ми ден. Него пък го отстраниха като министър на отбраната заради неадекватната му позиция за войната в Украйна на 1 март. След което той качи на стената си във фейсбук филма „Скрап“ и го препоръча на широката аудитория, като класен продукт на ВТК. Боже, боже, тук трябва да се прекръстя, не знам на кое лице на Янус да вярвам. Да уволниш някой за нещо, което не се е случило, тъй като филмът още не е излъчен в ефир, е сложна загадка за здравия разум. Освен това Янус ме уволни заради филм, който той оцени като „превъзходен и прекрасен“ и все едно ми каза браво, работил си добре, справил си се, но те махам.


Казват, че дяволът за всяко нещо е заровен в детайлите. Та ето още няколко детайла. Когато стана редовен министър на отбраната, на сайта на МО бе публикувана официалната биография на Янев. В нея бе пропуснат фактът, че като генерал е бил 3 г. военен аташе в САЩ. Пропускът едва ли е случаен. Само да поясня - биографията на всеки военен министър се публикува на сайта на МО след негово лично одобрение. Та да попитам- да не би да се срамува Стефан Янев, че е бил военен аташе в САЩ- страна, която ни е стратегически партньор в НАТО? И друг факт от биографията му. Прочетете я внимателно. Най-голямата бойна единица, която е командвал, е артилерийски дивизион в Асеновград. Дивизионът е тактическа бойна единица и се ръководи от офицер с чин подполковник. Толкоз е „барутната“ му закалка. Но той става генерал, а за да те удостоят да носиш сърмени пагони, трябва да си начело поне на механизирана бригада.

Но Стефан е гъвкав, в МО се говори, че е от тъй наречените „паркетни генерали“, чието „бойно поле“ са канцелариите в дирекции, управления и служби зад граница. В министерството все още има хора, които помнят този период от биографията му и могат да разкажат любопитни неща. Между другото той се отказа и предаде безочливо човекът, който го направи генерал. Вярно ли е Стефане? Освен това Янев е генералът, престоял най-кратко в длъжност- малко повече от месец, защото се оттегля по собствено желание. Мълвата в МО говори, че напуснал, защото въпросната длъжност не отговаряла на възможностите му, искал, по-престижно и по-авторитетно място.


И още детайли, но вече като служебен министър-председател, назначен от президента. Именно назначен, а не избран, защото Янев удобно забравя този факт. Веднъж разговаряхме в премиерския кабинет, като първи приятели, каквито бяхме. Та преди да си тръгна ми сподели, че на шефа на една от службите е поставил няколко задачи, но нито една не е изпълнил. В интерес на истината не е споменавал никакви детайли, само се оплака, че не се справя. Казах му: „ Добре де, Стефане, нали ти си го избра.“ А той гузно замълча.


И още. Янев вече е редовен военен министър в редовния кабинет на Кирил Петков от квотата на „Продължаваме промяната“. Събрал е генералитета и говори на висшето командване на войската. От време на време се обръща към Мадам, която стои зад него. Тя му кимва одобрително, дава му знак, че правилно говори. Легенди с привкус на ирония се разказват в МО за тази случка. Или - Мадам вече е зам- министър на отбраната. Още първия ден заявява, че характерът на началника на отбраната адмирал Емил Евтимов ще бъде коригиран, точният й израз бе „ще бъде изправен“. А става дума за военен №1 в държавата. Нали знаете какво говорят зевзеците, че в казармата две неща не свършват никога- зелената боя и простотията. Та с назначаването на Мадам за зам-военен министър бе прибавена още една доза недомислие. Стефан освободи единия служебен зам-военен министър, бивш класен офицер от кариерата, армейски професионалист отвсякъде и сложи Нея. Вероятно, защото, евентуално, може би, едва ли не някога е виждала жив войник в малкото Дунавско градче, откъдето е родом политоложката. Затова министърът, когато отдаде заповед за разпределение на ресорите между неговите заместници, на Нея й вмени важните дела. Дори да го представлява в Съвета по сигурността към Министерски съвет, когато отсъства. За другия зам-министър,също безупречен специалист, остана утешението, че участва и в работата на някакви съвети ли, комисии ли бяха, за борба със СПИН и полово предавани болести. Понеже това са тревожните „проблеми“ на войската.


И друг детайл. Интересно защо се провали операцията, която служебният премиер много искаше да изясни ситуацията в енергетиката или по-точно, къде са се губили през годините средно на месец около 30 млн. лв. в сектора при предишни правителства?


Стоя зад всяка своя дума, зад всичко, което разказах дотук. Готов съм да се закълна в най-свидното, което имам в живота си, готов съм дори да се подложа на полиграф за истинността на написаното от мен. Готов ли е и Стефан Янев, лидерът на „Български възход“ да направи същото?

 

Казват, че зад всеки успял мъж стои жена. А зад провала на нечия мъжка амбиция не стои ли фатална дама? Древна притча гласи: ако искаш да си щастлив за 1 час напий се, ако искаш да си щастлив 1 година- влюби се, ако искаш да си щастлив поне 10 години- ожени се, но ако искаш да си щастлив цял живот- имай верни приятели. Не знам дали Стефан ще е щастлив до сетните си дни, след като предаде най-добрите си приятели.

 

Съжалявам, че се получи тъжен разказ за един духовно объркан човек, който изгуби битката със собствената си чест. Чест, която струва ми се, падна, простреляна от женски фалш. А сега е с претенции пак да е фактор в държавата. Но истинският водач, сочи историята, трябва да е мъж с характер. Мъж с топки, както се казва. Та си мисля дали си струва избирателят да гласува доверие на партиен лидер, говоря по принцип, непочтен в личните си взаимоотношения. На човек, който потъпква моралните постулати в живота заради конюктурни изгоди.


ЕВГЕНИ ГЕНОВ,

директор на Информационния център на МО до 01.02.2022г.

 

PS. Тази публикация изразява личното мнение на автора и по никакъв начин не обвързва или ангажира определени държавни институции.

Реклама / Ads
Уважаеми читатели, разчитаме на Вашата подкрепа и съпричастност да продължим да правим журналистически разследвания.

Моля, подкрепете ни.
Donate now Visa Mastercard Visa-electron Maestro PayPal Epay
Реклама / Ads
ОЩЕ ПО ТЕМАТА
. 5| 7126 |19.09.2022 Проф. Тагарев: Преврат в Кремъл ще има, при паническо бягство на руските войници . 0| 4945 |16.09.2022 „Булгаргаз“ да вземе пример от германския гигант Uniper, който ще съди ”Газпром” . 1| 22249 |14.09.2022 Адв. Велислав Величков и Огнян Стефанов: Бившите управляващи са дали 3 млрд. за проект, обслужващ Путин, за да започне войната в Украйна . 0| 4036 |14.09.2022 Експертът Йордан Божилов: Не може да се говори за коренен обрат в конфликта между Украйна и Русия

КОМЕНТАРИ

Реклама / Ads