Петър Иванов пред Фрог: Терминът „владичество” е фройдистки, свързан е с „обладать”

Иванов продължи: Писмото ви е подписано от „учени” в три института на БАН, че и от един... историк на свободна практика, каквото и да означава това. В

тези три института работят над стотици служители. Само в Института за

исторически изследвания има 7 секции и 6 помощни звена с огромен

персонал. Би трябвало от такъв гигантски „научен” потенциал да се очаква

да бъдат сътворени истински чудеса на науката.

И чудеса има. Само във вашето Отворено писмо те са седем. Ето ги:

1. Вие се самоидентифицирате като „хора, които професионално изследват

периода 15.-19. век от националната и балканска история” (правописът в

цитата е запазен, само седем грешки, четири правописни, една стилна, не

е „от”, а е „в”, и две граматическа, членуването на „балканска” и

изпускане на второ „от”). Би трябвало да знаете, че ХІХ-тият век от

историята на България, на българската нация, още не е настъпил, за да го

изследвате, сега сме 1 300 години България, значи в ХІІІ-тия си век,

анадънму?

2. Още в преамбюла на писмото си определяте официално периода на

петвековното турско робство на България като „период, в който българите

са били поданици на Османската империя”, нищо повече. Такъв глупав

евфемизъм, оскверняващ идеята за Национално-освободителното движение и

Възраждането у нас по онова време, никой досега не си е позволявал да

ползва. Излиза, че Ботев, Левски, Раковски и Бенковски са се борили

срещу един „период на поданство”. „Поданик” е термин, който внушава

смиреност и благочестива почит, и даже обич, към господаря-владетел,

внушава, освен подчинение, още и приемане на собствения статут с гордост

и достойнство. Казваме „поданик на Нейно Величество Кралицата” или

„поданик на Османската империя”, и това само по себе си звучи гордо и

достолепно. Нима не знаете, какъв е бил статутът на всички българи по

онова време? Те са „рая”. И като християни, неверници, са длъжни, по

Корана, където в Деветата сура се заповядва буквално: „Сражавайте се с

онези от дарените с Писанието, които не вярват в Аллах… и не изповядват

правата вяра – докато не дадат налога (джизя) безусловно и с покорство”

(9:29). Ако българите са поданици, те трябва да са равноправни на всички

поданици на султана. А те не са, те са рая, гяури, неверници. Тях ги

държат в покорство, с тях се сражават, насилват ги, убиват ги. Българите

дължат десетки данъци, които другите не дължат, насила работят ангария,

вземат им децата за еничари, вземат Хубава Яна и т.н. Ако се замислите

малко с посткомунистическите си мозъци (БАН е посткомунистическа

институция), може би ще съобразите, че след като не са равноправни,

например с турците, поданици, българите тогава са нещо друго, имат друг

статут, нали така? Какъв? Какво са българите? Може би свободни? Очевидно

не са. Тогава какви са? Ами според Тълковния речник на вашите академици

и професори (Л. Андрейчин, Л. Георгиев, Ст. Илчев и др.), роб е „човек

или народ под чужда политическа власт” (стр. 882). Българите през този

период не са били „поданици”, били са рая, били са роби на турците.

България е била поробена страна, това е. И този период е период на

робство. Самите вие от БАН, значи, определяте понятието „робство” ето

така: „Живот под чужда политическа власт, иго. Но сълзи кървави пролива

във робство милий наш народ. Д. Чинт.” (пак там, стр. 882). Ало, защо

един път, казвате „робство”, а сега „владичество, присъствие,

съжителство”? Защо?

3. В т. 1 на вашето отворено писмо пишете черно на бяло за историята, че

тя „култивира способности за аналитично мислене”. Боже Господи! Нима не

ви е известно с какво се занимава историята, какъв е нейният обект на

изследване като наука, какъв е нейният предмет, методи и т.н.? Нима не

сте чували, че с аналитичното мислене и въобще с мисленето при хората се

занимават други науки – логика, когнитивните науки, психология на

мисленето и т.н.? Не го казвайте това друг път пред външни хора, ще ви

се смеят, все пак у нас има и образовани люде, които знаят горе-долу коя

наука за какво е. Историята култивирала способности. Пфу-у-у!

4. Според мен доста цинично стигате до извод, че „съжителството” ни с

поробилите ни турци имало „позитивни страни”. Какви са те? Хайде кажете

ги. Може би кючекът или имам баялдъто? Излиза тогава, че Априлското

въстание е било срещу позитивни неща и е било голяма грешка, а тези,

които са участвали, са били тъпанари. Говорите, че турското робство било

„неразривна част от нашата обща история” с турците. Каква обща история с

турците, бе холан, те нали са наши поробители, клали са ни под път и над

път (Велико Търново, Батак, Стара Загора и т.н.)? Ние, българите си

имаме наша история, наша национална българска история, даже и вие

работите и получавате заплата от парите на данъкоплатците в Направление

„Културно-историческо наследство и национална идентичност”. Осъзнайте

се, бе хора!

5. Петата чудесия в писмото ви е твърдението, че „българите били

данъкоплатци и се ползвали от право на собственост, наследяване,

придвижване и пр.” Внушавате, че сме били напълно свободни, с много

права, почти Швейцария, можели сме да имаме собственост и, представете

си, да се придвижваме и т.н. После дълбокомислено казвате, че ние,

българите, не всичките сме били еничари, имало и нееничари сред нас,

тоест повечето сме били свободни, понеже само еничарите били роби на

султана (каква логика?!). Другите били поданици и свободно са се

придвижвали насам-натам. Тук, спомняйки си Дякона Левски, поданик на

султана, само се прекръствам с очи към Небето.

6. Най-обидното във вашето Отворено писмо е за израза „турско робство”.

Той бил, казвате вие, измислен от „идеолозите на българското национално

движение”. Защо, бе другари „учени”, ползвате термина „идеолози”, нали

ви е известно, че този термин е натоварен заради комунизма с отрицателна

конотация? Нима не става дума за националните ни икони Отец Паисий,

Раковски, Ботев? Защо по такъв гаден начин пропускате да кажете цялото

понятие „Национално-освободително движение”, а казвате „национално

движение”? За какво е било това движение, за имам баялдъ ли? Защо

премълчавате истини? ДПС-то и агент Сава ли не ви дават, Воденичаров ли,

дето слави Давутоглу, награждава турския патриарх Вартоломей и кани

мюфтията да чете лекции за „Ислямска държава” в мраморната зала на БАН,

кой не ви дава, кой цензурира, или сте си родоотстъпници и

кириякстефчовци по рождение? А може би нещо с интелигентността ви не е

наред, да не казвам, че сте прости? Категорично, като върховен авторитет

и съдник, вие гръмко се произнасяте, че „изразът турско робство е

терминологично непригоден”. Разбирате ли какво означава това? Да ви кажа

ли? Означава, че всички възрожденски песни – „Стани, стани, юнак

балкански”, „Боят настана, тупкат сърца ни”, Ботевите пламенни стихове,

националната епопея „Под игото”, тефтерчето на Васил Левски, „Записките”

на Захария Стоянов и др. са всъщност, според вас, негодна работа, тъй

като са пълни с терминологични непригодности. Кои сте вие, бе, ей, да

казвате такива гнусни работи, че и да ги пишете в работно време, на

заплата сте от бюджета, парите на всички българи, нали така, че и да ги

публикувате? Кои сте вие? Срамота!

7. Произнасяте се, че трябвало всички ние, българите, да ползваме оттук

нататък безкрайно тъпия ви неуместен термин „владичество”, синоним на

„владеене”. Думата „владичество” е натруфена и чужда за съвременния

български език, особено за младежкия (ученическия) говор. Нейният

произход е от църковно-славянския език (митрополитът на една епархия е

владика) от времето на глаголицата, далеч е от ХХІ-вия век. Вашия

тълковен речник определя „владичество” като „върховна политическа власт,

управление”. Терминът произхожда от глагола „владея” и от „владение”,

означаващи съответно „имам нещо, притежавам” и „притежание на нещо с

право да се използва и да се разполага с него”. Какво представлява един

човек или един народ, който е притежание, владение на султана и на

турците, които са завоювали това свое притежание с огън и меч, с насилие

и кръв? Този човек и този народ са поробени от турците, те са роби. А

периодът, преди да се освободят, периодът, когато са поробени от

турците, се нарича, безспорно, турско робство. И не е османско, а е

точно турско. Осман е първият султан на турската империя (1299-1324). Не

е логично да казваме „османско робство”. Турците и Ердоган могат да си

се наричат както си искат, но за нас тези хора са турци, империята,

която ни е поробител е „турска империя”. И робството ни е „турско

робство”.

И още нещо да ви кажа, терминът „владичество” е свързан с „обладать”

(Фасмер. М. Этимологический словарь. Т. І., Москва, 1986 г., стр. 327).

Звучи ми като фройдистки термин. Намирам, че е много обидно, в нашите

родни учебници да пише за обладаване на майка България и да караме

младите българи да учат за този период на обладаване, владичество.

Та, с една дума, повече без никакви чудесии, никакво съжителстване,

присъствие, поданство, никакво владичество, никакво обладаване!

Въпросният период се нарича „турско робство”. Толкоз!

Както го е наричал народния поет Иван Вазов!

Мен народния поет Иван Вазов („Обичах те, когато бе робиня и влачеше

позорния хомот!”) ме вълнува повече и го считам за доста по-голям

авторитет от историка на свободна практика Кети и от платените държавни

„учени” в БАН.