Писмо до израелския посланик в София

Скандалът се просмука и гръмна и в централните медии, за да завърши накрая с оставката на един заместник кмет. Не се наемам да коментирам публикацията в местния вестник, най-вече по етични съображения, тъй като аз самият не съм присъствал на събитието, визирано във вестника. Това, което ме впечатли в случая е, че оставката на въпросния заместник кмет дойде след писмо на израелския посланик в България, изпратено до кмета Танчев. Всъщност става дума за ултиматум  и намеса във вътрешните работи на една суверенна общинска администрация, което само по себе си представлява прецедент, недопустим в дипломаятическата практика и несъвместим със статута на Негово превъзходителство - г-н Гал Гендлер.

Едва ли има нормален човек на планетата, който да не знае, че на Нюрнбергския процес след края на Втората световна война в Германия бяха осъдени не просто физическите лица, олицетворяващи човеконенавистническата идеология. В Нюрнберг беше осъдена самата идеология.

Така нацизмът беше заклеймен за вечни времена, а всеки опит за възраждането му ще продължава да среща яростна реакция на всеки, който не желае да се повтори кошмара на Втората световна война. Няма и не може да има цел, която би оправдала толерирането на каквито и да е изяви, свързани с реабилитирането на идеологията на националсоциализма. Ако все пак някой реши да прекрачи границата поставена в Нюрнберг, нека преди това да си спомни извесния надпис от нацистки контрацентрационен лагер - „Всекиму своето".

В случая обаче, това което ме провокира да напиша тези редове не е разигралият се скандал с хитлеристката символика, а по-скоро изявата на Негово превъзходителство г-н Ноах Гал Гендлер.

Незнам какво е учил въпросният дипломат, но съдейки по негова наскорошна изява разбирам, че дипломацията не е най-силната му страна. Става дума за неговото писмо до кмета на града - проф. Танчев, в което Негово превъзходителство отправя предложение до старозагорския кмет, което звучи повече като разпореждане, а именно, да бъде уволнено длъжностното лице, превърнало се в център на скандала. В него квази дипломатът поставя срок за отговор и отправя открити заплахи да се обърне към правителството и международни организации, ако разпореждането му не бъде удовлетворено.

Г-н Гал Гендлер, разбирам Вашата особена чувствителност, на Вас и на всички евреи по света, когато става въпрос за едно време, белязано с много страдания. Но Вие все пак сте дипломат, а не каруцар!? Макар че тонът, който се опитвате да държите на кмета на Стара Загора, е каруцарски и няма нищо общо с езика на дипломацията. Епистоларният Ви стил на общуване  издава надменност,  което поне за мен е лишено от всякакво основание, а пропуските Ви в дипломатическите познания са очевидни. Като дипломат, Вие вероятно сте чували за понятието суверинитет, а допущам, че вероятно знаете и неговото значение. Четейки писмото Ви обаче, разбирам че сериозно съм Ви надценил. По изказа Ви и по начина, по който грубо погазихте нашия суверенитет, не е трудно да се разбере, че Вие сте възпитаник на Американската дипломатическа школа. Само там понятието суверенитет в дипломатически план не съществува, а използването му, изобщо, има ругателен характер. Като свалям шапка в поклон пред милионите жертви на нацизма искам да Ви припомня един простичък факт. И това е, че руският посланик има не по-малко право и основание от Вас да пише писма и да се обръща към различни международни организации при подобни случаи. Жертвите, които даде руският народ за победата над фашистка Германия в никакъв случай не са по-малко свидни от тези, които дадоха евреите, американците, европейците и т.н. Но явно думата суверенитет в рустата дипломация носи друг смисъл и съдържание, различно от това, което Вие сте учили.

Затова незнам дали ще приемете, но ще си позволя да Ви дам един приятелски съвет! Не се опитвайте да монополизирате трагедията, сполетяла човечеството в резултат на кафявата чума! Не за това, че в случай като този , писмо като Вашето остава горчив вкус в устата, а защото незачитането на нормите на международното право и принципите на дипломацията, всъщност ни приравнява към тези, които днес ние с Вас единодушно осъждаме.

 

Енчо Енев

Стара Загора 

 

Предистория: Припомняме на уважаемите читатели, че на 16 май т.г. израелският посланик изпpати свое писмо до кмета на Община Стара Загора проф. Светлин Танчев. В него той настоява за „незабавното отстраняване на Тихомир Томов от всякакъв официален пост”, а в случай, че това все пак не стане, „посолството на Израел в София си запазва правото да се обърне към български институции и правителство, както и към международни организации”. Повод за сърдитото писмо на посланика беше значката, носена от Томов по време на честването на Деня на храбростта, 6 май, заклеймена от лидерите на левицата като нацистка. От БСП порицаха Томов, без да имат доказателства за някаква негова вина. Аргументите им се позоваваха на публикация в местно издание, показало в интернет изображение на значка на Вермахта. В последствие обаче се оказа, че Томов е носил съвсем друга значка, а не показаната. Но точно писмото на Н.пр. Ноах Гал Гендлер стана причина зам.-кметът да подаде оставка след оказания натиск. Кметът на Община Стара Загора проф. Светлин Танчев прие оставката и издаде заповед за неговото освобождаване.

Бел.ред: Предоставяме това мнение на Енчо Енев на вниманието на нашите читатели, защото то е факт и не е анонимно, както мнозина предпочитат да се изказват. Това е гражданска позиция, която може да бъде приета, дискутирана или отхвърлена, но в едно демократично общество, за каквото претендира да е българското, всеки глас има правото да бъде чут. Всеки. Което означава, че мненията и на други по повдигнатия въпрос са добре дошли.