Да си признаем за чашката на ЕС
От София обаче се разлетяха във всички посоки недоумения, възклицания и сърдити подмятания. Сякаш си казал на чичкото със зачервен нос, който пресушава осма бира в 9 сутринта, че е малко множко и рано, а той се пени засегнат: „Ти меньи обичшш ли ма...". Това е единственото му мозъчно производство. И е направо потресен, че не му повтаряш непрекъснато колко много го уважаваш, щото е добър човек.
През последните 20 часа, откакто ни сполетя новината от Брюксел, родните първенци ни облъчват с познатите рефрени: ние правим всичко както трябва, но не ни разбират; зли сили ни топят пред ЕС; еврокомисари мерят с двоен аршин; западни медии рушат имиджа ни по поръчка; не сме ние измислили корупцията и т.н. В смисъл, хвърлихме толкова пари и усилия за ПР, а ни прецакват.
И всичко това само два дни след „историческия" конгрес на БСП, потънал в розови послания. Колко несправедливо! Абе, тия в Брюксел не са ли прочели „Защото сме социалисти", не са ли гледали клипчето с трамвая?
Очевидно не са, заети с подготовката на пъкления български вторник. Нещо като „Кристалната нощ" за евреите...
И така: губим 220 млн. евро по ФАР. Други 300 млн са замразени. Още по-преди ни спряха близо 500 млн евро по други програми. Все заради корупция, източване на еврофондове, непознаване на евродокументите, слаба координация и пр.
Към тези загуби можем да прибавим още. Хазната губи над 170 млн. лв. годишно от невнесени акцизи върху производството на алкохол и използването на фалшиви бандероли.
Губим 340 млн евро годишно от признаването на Косово, заради нарушен стокообмен със Сърбия и намален приток на туристи.
Други 300 млн евро ни краде азиатското карго.
От измами по ДДС губим близо 1 млрд.
Контрабандата ни лишава минимум от още 1 млрд.
Други 400 млн евро не ни влизат в джоба от спрения износ на ток след затворените реактори в АЕЦ - Козлодуй.
Неизчислими са загубите от разбитите пътища, от амортизираната техника, от стария автопарк, от невнесени данъци, от присвоявания във фирми и предприятия, от надвзети плащания за ток, парно, вода и др., от загинали и ранени българи в катастрофи и промишлени аварии, от природни бедствия, от „законни" заменки на имоти и гори, от невнесени мита и такси, от фалшиви цигари, от нарушаване на екологията и природното равновесие. Световната криза започна да ни връща и „командированите" гастарбайтери, което спира притока на парични преводи.
Как се нарича всичко това?
Бутилката е възможен вариант, олигавени и просълзени да фъфлим с патос „В механата" като едни неразбрани... глупци. Простичко е, нали. Но ние сме се запънали и искаме от управляващи и политици да вървим към Европата. И няма да се откажем, господа. Затова е редно да си признаем проблема. Не е срамно, а и има лек. Малко ще ви заболи, ще щипе и смъди, ще олекнат и сметките ви, но това е положението. Номерът с цупенето вече не минава.
Севт ІІІ, тракийски цар
P.S. Веднъж, преди около 3000 години, празнувахме Денят на Слънцето. Три дни ядене и пиене на корем. На четвъртия дойде един агент от личната ми стража и каза, че са изчезнали златните чаши, които ми подари Приам, царят на Троя преди да се скарат с Менелай. Самосезирах се на мига и разпоредих светкавично разследване. Не мина и час и един полужив велможа си призна, че бил замаян от виното с мед. Случва се, човешко е, рекох аз, заради старата ни дружба и битките по бойните полета. Съдът обаче го осъди, а присъдата бе изпълнена на часа, пред очите на всички. Неприятна гледка, признавам. След време ми разказаха, че съпругата му винаги сядала до него на масата, за да му подава храна и чашата с вода... Не давам акъл, просто се сетих как беше някога по тия земи...
Моля, подкрепете ни.
