Руската култура: Взаимствана от Запада и удобно оправдание за русофилите

През 1918 г. по инициатива на Ленин се разработва план за “монументална пропаганда”, чиято цел е разпространение на социалистическата идеология. Важно място в него заема изкуството, на което е отредена ролята да обслужва партийните цели. За основоположник на социалистическия реализъм в литературата се сочи писателят Максим Горки. Съветизацията на Русия всъщност се забелязва в руската литература в творбите на Алексей Толстой, Илф и Петров, които стават известни автори на съветска литература. 

Докато социалистическия реализъм получава подкрепата на СССР, някои от писателите като Михаил Булгаков, Борис Пастернак, Андрей Платонов, Осип Манделщам, Исак Бабел и Василий Гросман тайно продължават класицистическата традиция на руската литература, пишейки "под масата“, като за тях е невъзможно такива творби да бъдат издадени докато са живи.

Киното също е едно от любимите средства за разпространение на пропагандата по времето на Социалистическя реализъм. Самият Ленин посочва, че от всички изкуства за партията е най-важно киното. Самите партийни и държавни ръководители имат решаваща роля при определяне съдбата на филмовите проекти.

Забележително произведение на социалистическото кино е “Броненосецът “Потьомкин“ на режисьора Сергей Айзенщайн. И днес филмът се изучава в университетите, а освен това присъства в класациите за най-добри филми. Сред безбройните киноленти, посветени на Червената армия и Великата отечествена война, като образци могат да се посочат “Свой сред чужди, чужд сред свои“ (1974) на Никита Михалков и “Бялото слънце на пустинята“ (1969), в които има немалко пропагандни внушения. 

Русия е поставена на огромен пиедестал от русофилите и това е проблем. Онези, които сляпо я хвалят, пропускат контекста, в който са творили авторите на редица произведения.

Руската култура е сравнително млада. До епохата на Петър I няма особено забележителни артефакти по тези земи. Във в. “Култура” разказват как до X-XI век дори няма книжовен език, защото той се формира чак след навлизането на християнството през 988 г. Допреди това се е пишело на старобългарски, който е оказал и силно влияние върху все още формиращия се руски език. Така на практика докато Шекспир твори пиесите си, а Леонардо създава шедьоврите си, в Русия все още преписват книги и имитират византийски икони. Иван III кани в Русия италиански архитекти, които строят сгради с италиански ренесансови мотиви. Една от тях е московският Кремъл.

Тогава идва времето на Петър I, който с невиждано насилие започва своята модернизация и разширяване руската империя. Всички постижения в “руския свят” на практика представлява имитация на презирания от Путин Запад. Всички градоустройствени, инженерни и архитектурни планове са дело на италиански, австрийски и други западни майстори. По-късно се включват и руснаци, до един обучени на Запад. Дворците, строили по времето на Елизавета, са строени от италианския архитект Бартоломео Растрели.

В Русия до 1861 г. съществува крепостничеството - форма на робство. Самият Достоевски пише, че руснаците имат две отечества - Русия и Европа. Първият език на Пушкин е френският. Частният учител на Толстой като момче е германец. Леля му го учи на френски. С изключение на няколко поеми от Пушкин, Толстой не познава руската литература. Тургенев има за частни учители французи и германци, като се научава да чете и пише на руски, благодарение на един крепостен лакей на баща си.

Наративът за руската душевност се появява през XIX век, който стъпва върху “чистата и неподправена Русия”. 

Философът Пьотр Чаадаев е обявен за луд, защото смята, че руснаците подражават на Запада, но не могат да усвоят морала и ценностите му. В съзнанието на руснака пък лежи силен комплекс за малоценност, несигурност, завист и неприязън спрямо Европа. 

Той е налице и днес и води до крайни реакции. Виждаме разделеното мислене на обществото дори у нас - едните казват, че Русия е спасителка, другите осъждат войната. 

Истината е обаче, че и ние не знаем много за историята си и сляпо величаем руската култура, без да сме наясно с контекста, в който е била създадена. Прегръщаме се с братята руснаци и сме вечно признателни за това, че са ни освободили от османското робство. Удобно пропускаме обаче времето на Червената армия, в което са избити близо 30 хил. души, хиляди са изпратени в лагери и много жени са изнасилени. 

Защо казваме всичко това? Защото руската култура се използва като удобно оправдание за агресията на Кремъл в Украйна. Тя е онзи параван, онова “но…”, което приспива съвестите на русофилите.

Руската култура? И като по времето на социалистическия реализъм и СССР, руската култура се използва за пропаганда. Или ако не за пропаганда, то инакомислещите творци са подложени на репресии. Вижте само какво стана преди няколко дни с известния актьор от сериала “Кухня” - Дмитрий Назаров. Той бе уволнен от Художествения театър “А. П. Чехов” заради антивоенните си позиции. Под удари попадна комика и съпруга на Алла Пугачова Максим Галкин. От първите дни на пълномащабна война той призова за прекратяване на убийствата на цивилни, а след ракетната атака срещу Одеса през пролетта на 2022 г. той каза, че лидерите на Кремъл са дали заповед за изстрелване на ракети по украинци. За подобни изявления Галкин беше признат за "чуждестранен агент“.

Наскоро руският актьор Артур Смолянинов, известен като "руският Рамбо" и някога сочен за един от любимите на Путин, заяви, че ако отиде на фронта, ще се бие на страната на Украйна. Заради това и заради критиките към руските власти той беше признат за "чуждестранен агент“.

Така че леко с руската култура. Голяма част от нея или е взаимствана от Запада, или стъпва върху криворазбраното схващане за руското величие, което обаче не е нищо повече от комплекс за малоценност. Руската култура стъпва върху силата на пропагандата. Стъпва върху тиранията и нуждата да се задуши всеки глас, който иска да каже нещо различно. 

Джесика Вълчева