Таксиметраджия: Българите пречат на България

Кореняк софиянец. Станал таксиджия не по неволя, а „по кеф”, защото му харесва да вози хора и да разговаря с тях. Така забравял да мисли за личните си неволи и му олеквало на душата, както сам признава.
 
Природно интелигентен, вишист, в колата му мирише приятно, не слуша чалга, спретнат е и приятен за окото. Винаги, когато сме разговаряли, ме е впечатлявал със своите точни и нестандартни оценки за България и българите.
 
Бях си казал, че един ден непременно ще седнем на по-дълъг разговор и ето, че това се случи.
 
(...) Спасението? Закриваме държавата и почваме на чисто. Но първо разселваме народа. До второ-трето коляно.
 
За да живне тази хубава земя, която от Господ ни е дадена, за да се посъвземе от мърсотията, българите трябва да се махнат. Други хора трябва да дойдат - швейцарци, норвежци, африканци, може и аборигени от Австралия. Но не българи. Българинът не заслужава да живее в България.
 
Българите пречат на България! Може и да съм краен, че мисля така, но ти ми кажи: това, което българите направиха с държавата си, не е ли крайност?
 
Комунизмът ни бил виновен. Че е виновен, виновен е, но кой го търпя този комунизъм толкова години? Кой продължава да го търпи? Не е ли българинът?
 
Управлявали ни агенти. Ще ни управляват, защото сме им позволили да ни управляват. Защото ни харесва да ни управляват. Българинът обича агентите, защото си е агент по душа. Дай му на българина да слухти и да донася. За съседа. За колегата. Сетне сяда с тях да си пие ракията, ама преди това хубаво ги е топнал, където трябва. Ето такива сме!
 
Може ли това да е народ? Може ли да искаш от такива хора да станат европейци?
 
Ти само им виж физиономиите и повече не питай! Разходи се по улиците, влез в ресторантите. Сложил връзка и бяла риза, обаче мяза на тиква. Тикви  с вратовръзки! Погледни ги в парламента – кратуна до кратуна. А ние сме ги избрали да ни управляват. Избрали сме ги, защото сме същите кратуни. Кратуни и мутри. Българите са мутренски народ. Борци, щангисти, селяци, мутраци.... – това сме.
 
Каква интелигенция? Подпухнали, криви, грозни и дебели. Ако трябва да изглеждам така, посмъртно не искам да съм интелигенция.
 
Министърът на културата две думи на кръст не може да върже. Алкохолни, продажни души. Чул ли си някой български художник, писател, професор да е бил наскоро в затвора? За идея някаква да е влязъл, за кауза. Или защото е ударил шамар на простия си началник. Не си, нали? И няма да чуеш. Защото това са страхливци, на които им дай да говорят глупости по телевизора. Защото тия, дето ги канят, са същите: тъпи и нафукани. Кой ги намести  там? Защо ги намести?
 
Не гласувам от години. Гласувах навремето за СДС, повечето излязоха доносници. Крадци и лъжци. Читавите измряха. В България читавото не вирее.
 
Цял свят ни се смее с онзи пиклив министър от бесепето. Мен ако питаш, тази партия отдавна трябваше да бъде разкарана изцяло. Без остатък.
 
Дали служа на някого? Служа на себе си. На себе си, на жена си и на детето. Но не на държавата. Защото държава няма.
 
...
 
Говорим за впечатленията на моя събеседник от западния свят. Работил няколко години навън, в компютърна фирма, с добра заплата. Върнал се, защото не издържал на самотата. Но вече е решил: ще съберат всички спечелени досега пари – неговите и на жена му – и ще напуснат България. Завинаги. Както ми каза: „оттук нататък до края на живота си искам да виждам красиви и усмихнати лица”.
 
Изумително е да чуеш такива думи от устата на един български таксиджия. Но както споменах по-горе, той е онзи, който връща ресто до стотинка. Който не слуша чалга. И в колата му мирише хубаво.
 
Прибирам се. Пускам телевизора и виждам кратуните – кратуна до кратуна. Сетне се замислям дали и аз да не си събера спестяванията.
 
Текстът е от подготвяната за издаване книга с етюди, публицистика и критика „Седмата нишка”.

Владо Трифонов, svobodata.com