Ваня Рибчева пред Фрог: Волен тичал при Борисов да се моли за шефа на СОБТ Георги Гайков

Това каза пред Фрог нюз майката на убития командос Емил Шарков-Ваня Рибчева. Тя призна, че е наясно за поредното брожение в отряда, за което Фрог вчера алармира. Рибчева разказа за един малко известен факт от акцията. След убийството на Емил Шарков, щитът му е бил скрит. Оказва се, че той не се е водил на отряда и са го използвали само по време на тренировки, тъй като е бил много малък по размери и не е могъл да защити служителя. „Емо го е взел, защото при тръгването за Лясковец, Лазаров е казал на баретите, че отиват да потренират. В съда бяха донесли съвсем друг щит. Представиха, че с него е бил синът ми преди да загине.

Има запис от този момент, в който се чува как Емо вика:” Подайте ми големия щит”. Това ме накара в съдебната зала да настоявам да донесат истинския. Разследващите дори в документите бяха написали, че Емо е носил тежък балистичен щит. Това беше лъжа и всички участваха в нея. След това с ужас научих, че имало план истинският щит да бъде изгорен или заровен някъде. Веднага след смъртта на Емо са го прибрали в склада на СОБТ.

В съда, по-късно като го донесоха, видях кръвта на сина ми. Безспорно искаха да го скрият, защото щеше да се разбере, че момчетата са пратени в Лясковец напълно неподготвени. И Гайков знае това. Всички знаят какво представлява Георги Гайков -и Борисов, и Румяна Бъчварова, и Валентин Радев. Всички обаче искат истината за Лясковец да не излезе никога наяве”, уточни Рибчева.

По време на съдебното следствие се разбира, че след репликата на Шарков : „Подайте ми големия щит”, един от колегите му опитал да се качи на балкона с него и да му го даде. Той е бил точно зад Емил, когато куршум се забива смъртоносно в главата на командоса. В съда става ясно, че няколко куршума са се ударили и в големия щит, благодарение на което баретата зад Шарков остава жив.

За проблема с ведомственото жилище, от което Ваня Рибчева бе изгонена, тя каза: Могат всеки момент да ми видят сметката. Водя тази битка заради други хора, които могат да изпаднат в същото положение като мен. А иначе отдавна ми е безразлично дали ще съм жива, та камо ли дали ще съм на улицата или не.