Психарите убийци са едни от нас

Трагедията в кв. "Гоце Делчев", убийството в столичния кв. "Толстой", при което психично болен уби съседа си заради простор за дрехи, или инцидентът в метрото навръх Коледа, когато 48-годишната Анета беше блъсната от Асен Цолов, страдащ от параноидна шизофрения, няма да останат единствените в България. Това е мнението на д-р Цветеслава Гълъбова, директор на Държавната психиатрична болница "Свети Иван Рилски".

Според нея причината за тези инциденти е липсата на качествена реформа в психично-здравната помощ, липсата на дневни центрове, които да посещават психично болните, както и липсата на регистър.

"Проблемът на психично-здравната помощ в България е, че не се случи реформа, която беше замислена в зората на новото хилядолетие и беше въплътена в два правителствени документа. Тежките психични болести започват в ранна възраст. По отношение на медикаментозното лечение, нещата в България са на световно ниво, но проблемът при нашите пациенти е, че лечението е не само медикаментозно. В един момент имаме много психично болни, които са в млада възраст и са инвалиди по болест, тоест те не ходят на работа. Практически те по цял ден са свободни. Няма ги дневните центрове, които да посещават през деня и да бъдат занимавани. Би трябвало такива центрове да има във всяка община. В София има един център. Най-парадоксалното е, че в гилдията има сериозни съпротиви от някои кръгове срещу тази реформа. Срещнахме съпротивата от колегите от центровете за психично здраве. Понастоящем се плащат пари от министерството за програми за психо-социална рехабилитация, звучи много хубаво, но не в този вид, в който сега ги има, защото продукт от тези програми няма", коментира още д-р Гълъбова.

Ето какво се случи в петък, 11 януари 2013 г.

Пет трупа са открити в блок 254 в кв. Гоце Делчев в София.

Според полицаи става дума за семейна кавга, завършила с кървава баня.

По непотвърдена информация се предполага, че са убити в понеделник, а тази вечер (четвъртък вечерта) след 22.00 часа са били намерени от съседка, която имала ключ за дома им. Жената се усъмнила, след като няколко дни не била виждала никой от семейството.

След 21.00 часа снощи е получен сигнал в СДВР за починала възрастна жена в апартамент в жилищен блок в столичния кв. „Гоце Делчев”. На място е пристигнал патрул, който е открил тялото на възрастната жена в коридора на апартамента с доста кръв около нея и гилза. В съседни стаи са намерени още четири трупа – на мъж, жена и двама по-млади мъже.

По данни на съседите възрастната жена е живеела с дъщеря си, зет си и двамата си внука. Тя е била 79-годишна, зет й е бил на 55 години, дъщерята - на 54 години, а двамата внука - на 27 и 21 години.

Бабата се казвала Здравка. Наталия и Васил са майката и бащата. Владимир е по-големият брат, а Георги е по-малкият. Били са открити от семейство Жанет и Емил Борисови, които са били техни съседи. Те са повикали лекар, който живее на първия етаж, а след това и полицията.

По данни на съседите, които са открили първи тялото на възрастната жена, входната врата на апартамента е била заключена. Те са имали ключ от жилището й и са влезли в него, тъй като не са я виждали от няколко дни, каза старши комисар Йорданов.

Защо психично болните често са опасни?

Три са факторите, които отличават тези убийци от другите.

Първият е, че по принцип те са изправени пред психични проблеми, породили желанието им да умрат. Проблемите варират от клинична депресия и посттравматичен стрес до шизофрения и други форми на психоза.

Вторият фактор е силното чувство, че са били измамени, и увереността, че животът им е съсипан от някой друг, който ги е тормозил, потискал или преследдвал. Няма голяма разлика дали мъчителят е враждебното правителство (в случая с терористите) или шефът, колегите, състудентите или членовете на семейството (в случая с масовите убийци).

Третият фактор е желанието да се прославят чрез убийството.

Последното очевидно не важи за убиеца от кв. „Гоце Делчев”. Но нещо е отключило неговата агресия и поведението му едва ли се дължи на моментен афект или че му е „паднало пердето”. Става дума за натрупване в дълъг период от време.

Кой чака влака?...

Предполага се, че близо 200 000 българи са с психични отклонения. От тях около 150 000 са регистрирани в психиатричните отделения само за година. Българите все по-масово страдат от депресии и психични разстройства.

Най-много хора у нас са болни от шизофрения и психични разстройства - над 36 000 човека. 27 000 са с разстройства на настроенията. Проблеми с психиката заради злоупотреба с алкохол имат 13 000 (неофициално те са много повече), толкова са и българите, чиито стрес и депресия са се задълбочили до перманентно психическо отклонение. В същото време България е на последно място по разходи за психично здраве.

Лекуваме ли се въобще...

Психиатричната болница в Курило, недалеч от София, стана емблема на психиатричното здраве в България – достойна за декор на холивудски филм на ужасите. Само че филмът е истински – наш, тук и сега. Холивудски актьори, милионери, политици – всеки е какъвто си поиска.

Годишно през тази болница минават минимум 1300 пациенти, но условията в нея са меко казани неподходящи. В Курило сякаш всичко е оставено на магия и на съвестта на медиците. Слава Богу, че все още работят всеотдайно, въпреки мизерията и абдикацията на държавата от този проблем.

Абсурди с лекарствата

Голяма част от българите с депресии се лекуват сами. Много нашенци пътуват до съседни страни, за да си купуват литий, защото у нас трудно се намира. Така пациентите плащат по 2-3 евро за опаковка на лекарство, много по-ефективно за психичните им проблеми от заместителите на медикамента в Позитивния лекарствен списък, които излизат десетки и стотици пъти по-скъпо като разход на Здравната каса.

Лекарството за депресивни състояния нормотимин или литий е регистрирано в страната, но от 6-7 години няма производство. Така 150-200 хиляди пациенти с мании и депресии не могат да ползват евтиното лекарство, а Здравната каса плаща за скъпи заместители. Пациентите с психични проблеми доплащат лекарствата си и това става причина много от тях да тръгнат на здравен туризъм.

В резултат на липсата на обратна връзка на Здравната каса с регистрите на болниците и реалната терапия на болните, се стига до отпадането на едно старо, но много ефективно лекарство.

След като Световната здравна организация определя, че всеки пети човек по света е в ефективен риск от депресия, а средната възраст на заболелите е от 20 до 30 години, психиатрите настояват Здравната каса у нас да включи в списъка си освен скъпите лекарства и лития, който е доказал своята ефективност.

Всеки пети българин е страдал от често психично разстройство поне веднъж в живота си.

Последни данни от изследване за психичното здраве на българите, проведено от колектив от експерти на НЦОЗА отчита, че болестността у нас от чести психични разстройства е доста висока - между 10 и 30% от общата популация.

Средният статистически риск за всеки живеещ в България да се разболее от някакво често психично разстройство е 19,5%, сочи изследването.

Психичните разстройства възникват в различни моменти от живота на човека, като някои от тях изчезват с времето завинаги, а други продължават цял живот или се повтарят.

От изследването става ясно, че тревожните разстройства са най-голямата група сред честите психични разстройства у нас - 11,4 на сто, като групата на хората между 50 и 64 години е най-засегната от този вид заболявания.

На второ място по честота е групата на психични разстройства в настроението - 6,2%.

На трето място, но не и по значение, е групата на психичните разстройства вследствие употребата на вещества и субстанции (почти винаги в тази група присъства употребата на алкохол) - 3,3%.

Най-голяма е злоупотребата с вещества (най-често алкохол) сред младите българи между 18 и 34 години - 4,4%. Употребата на алкохол от по-възрастните българи между 35 и 65 години, които страдат от психични разстройства също е значителна - около 4%.

Експертите отчитат, че е налице обща тенденция за увеличаване на разпространението на честите психични разстройства с напредването на възрастта, т.е по-възрастните българи са по-застрашени от заболявания на психиката.

Да се предпазим с... „Вентилатор”

Известни са редица способи и техники. Един от методите е известен под името „Вентилатор”. Той се заключава в следното:

Анализирате на какво реагирате най-болезнено. Какво ви дразни, какво ви вбесява или ви хвърля в униние ? Спомнете си конкретни думи, интонации, жестове на ваши опоненти. Затворете очи и отново си спомнете най-парещите думи, които предизвикват у вас чувство на агресия или объркване.
   А сега си представете, че седите срещу човека, който ви нанася тези психологически удари. Той ви казва жестоки, обидни думи и вие усещате, че започвате да "кипвате". Представете си  усещането за удар. Коя част от тялото ви реагира на него ? Какво се случва : появява ли се топла вълна в цялото тяло или нещо се свива отвътре, а може би просто ви спира дъхът ? Какво точно става с вас? 
   Възползвайте се от техниката за вентилация на емоциите. Представете си, че между вас и него стои мощен вентилатор, който веднага отнася думите му настрани, техните остри стрели не достигат до вас. Отворете очи и със сигурност ще усетите, че сега сте способни да издържите този психологически удар .