Теория на мрака

И докато 90-те години на м.в. бяха белязани с кръв, насилие, див рекет и поръчкови убийства, то в днешно време на мода са „белите якички”. Те ръководят в сянка големи лъскави фирми и офиси, продават лекарства като Огнян Донев с неговата Софарма, подписват загробващи договори с държавата, като Иво Прокопиев, от което страдат гражданите, печелят обществени поръчки за всеки появил се на хоризонта строеж като "Главболгарстрой", владеят митнически канали, проститутки като „Октопода” и някои модни агенции и пр. Формално голяма част от този бизнес е в рамките на закона, макар и съществуващ на самата му граница. Затова и уважаваните добре облечени бизнесмени вече не се движат с роти от гавази, а с елитни адвокати и финансисти. Те работят хитро и безмилостно, източват ДДС, укриват данъци, не плащат акцизи, планират изкуствени фалити и всичко това гарнирано обилно корупционни подправки. Имат свои хора във високите етажи на политиката и властта, но най-вече в средния ешалон на важните институции и парламентарни комисии.

„Белите якички” са на приемите в резиденция „Бояна”, получават щедри субсидии от чужди фондации и програми, герои са в шербетени медийни сюжети, ще ги видите в репортажи от Брюксел, дават съвети и се изживяват като последна инстанция. "Съвестта" на нацията.

Те са красивата, фешън частта на организираната престъпност. Ухаят на скъпи парфюми, пури и ... смърт. О, не си мислете, че натискат спусъка и размахват юмруци. Това е работа за приматите, тези, които бяха хвърлени на съдебната система да си оправи имиджа с тях. Истинските баровци ходят на педикюр, спазват диети, посещават оперни спектакли, но в същото време реализират спекулативни и тъмни печалби, които убиват, в буквалния смисъл на думата, хиляди, стотици хиляди българи. Перфектни убийци, недосегаеми за закона, често награждавани, филантропи, които с едната ръка раздават благотворителност, а с другата подписват смъртни присъди. Клонинги на Мифистофел...

Свързаността на престъпността на "белите якички" и организираната престъпност е основна заплаха за България. Особено рискова форма на тази свързаност е корпоративната престъпност, която хората са кръстили „олигархия”. Само пазарът на нелегални сексуални услуги носи печалби от било 1,3 млрд лева, според данни на Центъра за изследване на демокрацията.
Правителството на ГЕРБ започна работа с твърдото желание и воля да притисне организираната престъпност. Полицейските акции, къде изпипани, къде не, следваха една след друга. Това даде надежда, че нещата могат да се променят.

Уви. След акциите започнаха едни безкрайни протакания на досъдебни производства, дела, съдебни процеси и пр. Министри от кабинета „Станишев”, които бяха дадени на прокурор и които се бяха уплашили не на шега, че може да влязат в затвора, бяха оневинявани инстанция след инстанция, адвокатите им ставаха все по-богати, а те все по-нахални и спокойни за съдбата си. Шест месеца преди парламентарните избори, същите тези олигарси и бивши министри вече отново искат властта и държавата. И знаете ли защо? Защото за три години и половина не бе направена грам реформа в съдебната система. Магистратите си останаха такива, каквито нито ние, нито Европа харесва. Същите, които кадруваше Красьо Черничкия от Плевен. Затова го и оневиниха, защото той ги беше назначавал и те му се отблагодариха. Дървото изяде обществото. За пореден път.

Така се стигна до драматичното разкриване на факти от зам.-главния прокурор и шеф на Следствието Бойко Найденов, че са прекратени 400 000 дела срещу неизвестни извършители на обири, най-вече от домове и вили. Наистина това не може да се пришие към организираната престъпност, но нещата са взаимосвързани. Когато има голяма шапка – мафия с всичките й структури и генералитет, се активизира и т.нар. битова престъпност. Бандюгите си разиграват коня както си искат. Шокиращата статистика доведе до обичайното прехвърляне на топката между МВР, прокуратурата и съда. Полицаите казват: "Ние ги хващаме, те ги пускат." Прокурорите контрират: "От МВР не ни предоставят годни доказателства за изправянето на виновните пред съд". Съдиите отвръщат на удара с констатацията, че МВР и прокуратурата работят некачествено и нямаме друг избор, освен да пуснем заподозрените. Обществото обаче не е вчерашно и знае, макар да не се чува високо гласът му, че това прехвърляне на топката не е случайно. И в МВР, и в следствието, и в прокуратурата, и в съда има хора, които са част от „белите якички”. По имотите, бизнеса на старите им родители и банковите сметки ще ги познаете. Достатъчни бяха скандалите около избора на членове на Конституционния съд, ВСС и главен прокурор, за се види за какво става дума. Вече сме съгласни да бъде еди кой си, защото е по-малко компрометиран от другия. Позорно. Това е авариралата „Фокушима” в центъра на държавата! Малкият и средният бизнес умират геройски, сражавайки се "кат шепа спартанци" със сганта на бюрокрацията. Занаятчиите и хората на изкуството са отдавна в „другий полк минаха”, както е казал поетът... Обикновените хора пък направо гинат като мухи, притиснати от несгодите и бандитите. Защита няма. Надежда няма; отчаянието се настани в хиляди български фамилии.

А българите толкова много искат промяна. Наистина. Но сякаш вече не им останаха сили и воля да я постигнат.

Дори и да има още шанс нещо да се случи, то със сигурност няма да е под формата на освобождението от 1878 г. и преврата на 9 септември 1944 г. с помощта на Съветската армия. Няма да е и повторение на 10 ноември 1989 г. По-скоро ще е нещо като Априлското въстание, колкото и архаично да звучи подобна идея във времето на Фейсбук. Социалната нищета ще роди нови форми на съпротива, невиждани досега у нас. Всички политически сили до една не са и няма да бъдат подготвени за това. Думата „революция” също ще е неподходяща, както и мятането на домати. Изпята песен ще е и моделът "Орлов мост".

Мафията и битовата престъпност ще се окажат онзи катализатор, който ще разбуни народния мозък. Той от своя страна, ще създаде нов елит и ще поиска нови форми на ред, справедливост и бизнес. А поиска ли ги - ще ги и наложи.

Интелигентността и мъдростта са създали и развили цивилизацията. Развиват я и днес. Така ще стане и у нас. По-бавно, по-трудно – но ще стане.

Светът отдавна се е произнесъл. На този опит и мъдрост трябва да се опрем.

Frognews.bg

Ето какво са казали велики умове по темата.

А в престъплението е достатъчно веднъж да се започне: едно падение ще повлече след себе си и друго. — Никола Боало

Отмъщаващият винаги е съдия на собствените си дела, а в такъв случай е много трудно да не поиска повече, отколкото следва.

Отмъщението усилива ненависта и я подхранва. -  Мадлен дьо Пюизие

Моралното негодувание е най-коварният начин за отмъщение. —  Фридрих Ницше.

Най-сладкото и благородно отмъщение е прошката – неизвестен автор.

Око за око, зъб за зъб  — Библията.

Прощавайте на враговете си. Нищо не ги дразни толкова. — Оскар Уайлд.

Най-простото сюрреалистично действие се състои в това да излезеш на улицата с револвер в ръка и да стреляш напосоки в тълпата колкото можеш повече. Всеки, който никога не е изпитвал желанието да се разправи по този начин с унижението и затъпяването, явно сам принадлежи към тази тълпа, а собственият му корем е на нивото на куршума. – Андре Бретон.

Ако бедността е майка на престъпленията, то недалновидният ум е техен баща. — Жан дьо Лабрюйер.

Всички хора са склонни да извършват непозволени постъпки както в личния, така и в обществения живот и никакъв закон не е в състояние да ги удържи. Държавите са изпробвали всевъзможни наказателни мерки и непрекъснато са ги усилвали. … С времето почти всички наказания били заменени със смъртно наказание. … Обаче и при тази мярка престъпленията не намалели. И така, трябвало е или да измислят още по-страшни наказания, или да принаят, че престъпниците въобще не се плашат от никакви наказания. — Тукидит.

Всяко злодеяние има собствен морал, който го оправдава. — Вилхелм Швебел.

Да не умееш нищо, и да се нуждаеш от всичко — това е коренът на почти всички престъпления. — Дезире Низар.

Лошите последици от престъпленията живеят повече, отколкото самите престъпления. — Уолтър Скот.

Мнозина извършват едни и същи престъпления, но с много различен резултат. Един носи кръста за своето престъпление, а друг – диадема. — Ювенал.

Ако държавата е могъща, тя ни смазва. Ако държавата е слаба, ние загиваме.

Никога не съдете за човека по неговитеприятели. У Юда те са били безупречни. – Пол Валери

Престъплението не е изцяло на едната страна, а невинността на другата. —  Морис Дрюон

Престъпникът с пари е възприеман от съвременния свят като честен човек. — Вилхелм Швебел.

Престъпността е заразна. Ако правителството започне да нарушава законите, то внушава презрение към Закона, приканва всеки човек сам за себе си да е закон и води към анархия. — Луис Брандайс.

Само случаят пречи на злоречивия да стане и злодей. — Квинтилиан

Хората могат да превърнат в престъпление и най-невинното занятие. — Молиер.