Трета световна война откъм Сирия, но без Мел Гибсън

Дори хилядите жертви не правеха кой знае какво впечатление на света, освен, че от време на време бяха водеща новина в информационния поток. Когато обаче стотици загинаха от химическо оръжие, всички прозряха, че духът на злото е изпуснат от бутилката.

Чак сега и ООН се сети, че не е хуманно да загиват толкова деца, старци и беззащитни граждани и започна да настоява негови пратеници да посетят страната, за да видят на място, какво точно се случва.
Така й не е ясно обаче, кой точно е използвал оръжие за масово поразяване въпреки международните забрани. Едните сочат правителството, а то - бунтовниците. Има и трети вариант - група военни да изпълняват нечия поръчка и да действат на своя глава. Със светът скоро няма да разбере какво точно е истината.

Ако не беше толкова страшно, можеше да се направи аналог с екшъна на Мел Гибсън "Смъртоносно оръжие", където също падат доста жертви, но доброто винаги побеждава злото. В живота е доста по-различно и брутално.

Оръжията за масово унижожение (ОМУ) са най-голямата потенциална заплаха за нашата сигурност. Режимите, установени в международните договори и договореностите за контрол върху износа, забавиха разпространението на ОМУ и системите за доставка. От скоро, обаче, навлизаме в един нов и опасен период, в който се увеличава възможността за надпревара във въоръжаване с ОМУ, особено в Близкия изток. 

 

Най-лошият сценарий е придобиване на оръжия за масово унищожение на терористични организации. При използване на такъв тип оръжия една малка група хора могат да донесат поражения в мащаб, който в миналото е бил възможен само при участието на държави и армии.

 

Оръжията за масово унищожение са сборен термин за стратегически оръжия, способни да избиват безразборно голям брой хора и да нанесат сериозни щети на природата. На английски се наричат weapons of mass destruction.

 

По време на Студената война понятието се използва основно за обозначаване на ядрени арсенали, но след разпадането на Съветския съюз то е разширено до сегашното си съдържание. Често влиза в употреба през първото десетилетие на 21 век, особено във връзка с подготовката и обосновката на САЩ за военните действия в Ирак.

 

ОМП е оръжие, което осигурява особено военно преимущество. То позволява с относително малка военна сила да се победи по-голям противник. Възможността за владеене на стратегическо оръжие може да се основава на технологични, научни, организационни или социални предпоставки (или тяхна комбинация).

 

В оръжията за масово унижожение се включват ядрените, химическите, биологичните и радиологичните.

 

Към момента огромното предизвикателство към света е използването на химическо оръжие в Сирия, което е заплаха, както за сирийските граждани, така и за държавите около Сирия, Близкият изток и света. Затова e важно да се обясни какво представлява химическото оръжие, което се използва в Сирия.

 

Тъй като химическото оръжие обикновено е предназначено да въздейства върху голям брой хора и трудно се подава на контрол, то влиза в категорията оръжия за масово унищожение. Химическо оръжие са различни отровни химически вещества, използвани като оръжие с цел да се убие, нарани или да се направи по друг начин врага неспособен да воюва. Химическо оръжие се е използвало през Първата и Втората световна война, като ефектът е умопомрачителен – хората умират за секунди от вдишания отровен газ.

 

Отровните бойни вещества, въпреки че са използвани в Първата световна война (после и във Втората световна война), не са придобивки на периода. Още в древността (според Тукидид това са били спартанците в Пелопонеската война - 431 -401 г. Пр. Н е.), най-обикновените бойни химически вещества, които и до днес заплашват със своето действие човечеството, в по-голямата си част са открити много отдавна. Още химикът Г. Я. Р. Глаубер (1604-1668) предлага производството на артилерийски снаряди, пълни със задушливи газове. Хлора (най-важната съставка на бойните химически вещества) открива шведският фармацевт Шил в 1774 г. Горчивия газ, наречен през Първата световна война иприт, определя в 1822 г. Децпретц, а в чист вид го приготвя Майер в 1860 г.

 

Ако вече трябва да сме по-точни, химическото оръжие се нарича още бойно отровно вещество. Точното му определение е свръхтоксично вещество, в което определение влизат и средствата за неговото пренасяне и управление. Служи за поразяване, изтощаване на целите, затрудняване на действията. Основните му характеристики са: лесно получаване, висока леталност, силна токсичност, бързо действие, възможност за лесно пренасяне и др.

 

Химическото оръжие има и важни свойства. Едно от тях е устойчивост - продължителност на запазване свойствата на веществата и техния поразяващ ефект върху различните материали, възможности за хидролиза, за реакции с различни вещества, за адсорбция и дисорция. Друго свойство е летливостта му. Това е максималното количество бойно отровно вещество, което при определена температура и налягане насища единица обем въздух. Бойната концентрация се измерва в mg/l.

Съществуват различни видове концентрации на химическото оръжие:

- Прагова зона - най-ниската концентрация, над която се наблюдават началните симптоми на поразяване.

- Непоносима концентрация - тази, при която престояването повече от 1 мин. без защитни средства е невъзможно.

- Бойна концентрация - силно поразяване до 50% от хората.

- Смъртоносна концентрация – 100% смъртност.

 

От тактическа гледна точка химическото оръжие бива смъртоносно, временно изваждащо от строя, раздразнително и отчетливо. Средствата, с които може да се използва бойно отровно вещество, са ракети, авиация, бомби, хим.снаряди, разливни прибори и др.

 

Има различни видове химическо оръжие:

- нервно-паралитични - зарин, зоман, V-газове

- кожно-обривни - серен и азотен иприт

- общоотровни – циановодород

- психотоксични – BZ, марсилидий

- раздразнителни

- задушливи – фосген

- физически инкапацитанти, предизвикващи временна слепота и глухота

- рефлектовни със сълзотворно действие (полицейски отрови) – бром бензин цианид.

 

Към момента интерес събужда подчертаното в черно, а именно от вида психотоксични – BZ. Според експерти от Сирийско-американската медицинска общност сирийските военни сили са използвали срещу въоръжените сили на опозицията психотропно бойно отровно вещество хинуклидил-3-бензилат, наричано от НАТО „би-зет” или съкратено BZ. Изобретено е през 1951-ва година от Hoffman-La Roche. Компанията е търсела да изобрети анти-спазматично средство, което ще лекува стомашно-чревни проблеми. През 1959-та година САЩ започва да се интересува от веществото за да го използва евентуално като химическо оръжие. Името му идва от „Buzz” заради състоянието, което предизвиква върху съзнанието. Производството се контролира по график 2 на Конвенцията за химическите оръжия.

 

BZ е вещество, което действа на нервната система и предизвиква психични разтройства. Спада към групата на песперитил-бензилатите (производни на бензиловата киселна). При обикновена температура е безцветно кристално вещество. Използва се в аерозолно състояние. Поразява централната нервна система при попадане през дихателните органи, латентен период (30 мин-10часа). Токсичното му действие продължава от 1 до 5 дни. Картина на поражение - отпуснатост, неясен говор, дезориентация, вялост, сънливост, тахикардия, виене на свят, халюцинации. Антидоти няма. Първа помощ и лечението се изразява в евакуация извън заразената зона, предизвикване на повръщане.

 

Опасността, която дебне Сирия, Близкия Изток и света, не е малка. Никой все още не е запознат колко химическо оръжие има в Сирия. Нека само ви напомня, че от дълги години се говори за ядрено оръжие в Израел, слухове, които до този момент не са потърдени, но не са и отречени. При използване на химическо оръжие в Сирия и военна интервенция от страна на Израел в Сирия, кой знае дали няма да се стигне и до изваждане на ядрено оръжие от Тел Авив.

Да не забравяме също, че друг основен играч в опаснта ситуация е Турция. Тя има да си връща на курдската работническа армия и партия, които отдавна използват сирийска територия за свои бази. Турция разполаза с обучена и модерно въоръжена 800-хилядна армия, която може да сътвори криза от световен мащаб.

 

Иска ни се все пак да вярваме, че не сме на прага на Трета световна война. Разчитаме на силата на дипломацията и си пожелаваме повечето световни дипломати да са прочели поне по веднъж книгата на Хенри Кисинджър: „Дипломацията”.

Борислав Борисов