ВСС – нахалство без граници

Скандалът, който в белите страни би бил земетръс от 9-а степен за магистратурата, у нас е с децибелите на жуженето на някоя досадна муха. Висш магистрат уреждал избирането си във ВСС – чудо голямо. По-добре ли беше, когато кадруваенто бе „поверено” на Красьо Черничкия? В сегашния случай поне има ниво, класа.  

Но да не се отплесвам. Комисията по етика и корупция към ВСС извика Ситнилски да го изслуша, както си му е редът. И по време на изслушването се случило това, което очакваха всички що годе нормални хора в държавата. Ситнилски отрече тотално съмненията и заяви: „Не мога да си обясня излизането на тези СРС-та, освен с едно размахване на пръст на Висшия съдебен съвет - да стане по-послушен и да бъде в тон с нечии настроения отвън, по повод предстоящите избори на административни ръководители през тази и през следващата година, а може би едно цялостно дестабилизиране на ВСС”. 

както вероятно сте забелязали, К.С. вече не говори за себе си; него, дето се вика, кучета го яли, но той е загрижен за целия ВСС. Което си е благородство, откъдето и да го погледнеш.   

Пред журналисти К.С. пък споделя: „Някои знаят през 1992 година на кого пречех. Сега сигурно лицата са други, но може би интересите са същите. Не мога да кажа на кого съм неудобен”.

 

К.С. бърка. Младите репортери и репортерки няма откъде да знаят какво е правил и на кого е пречил през 1992 г. Затова се налага малко помощ. През 1992 г. К.С. е част от фирма „Темида“ АД – дружество, учредено през август същата година с капитал от 1 милион лева. Адрес: София, ул. „Ангел Кънчев“ № 5. Там по онова време е базиран щабът на Мултигруп, империята на Илия Павлов, а „Темида” е част от групировката. По-късно офисът на „Темида” се мести на бул. „Мария-Луиза“, а К.С. вече е шеф.

 

Самата принадлежност към Мулти подсказва с какво се е занимавал юристът тогава, за кого е работил и какви евентуални ползи е имал от това. Показва също, че ако е имал врагове, то те са били от противниковия лагер на Мулти – примерно Емил Кюлев, ТИМ, СИК и ВИС. Днес К.С. заявява, че след толкова време лицата може да са други (със сигурност, защото Кюлев, Димата Руснака, Васил Илиев, Жоро Илиев и пр. са избити), но интересите били същите. Нито един репортер обаче не се сетил да го попита, как така след 20 и кусур години, при наличието на такъв доблестен и смел прокурор като него, интересите са пак тия, каквито и тогава? Какво направи той, за да се променят нещата? И ако не е направил нищо и сме в положението оттогава не е ли редно да е по-сдържан в защитата си?

 

Интересно, дали колегите на К.С. от ВСС са се сетили да го попитат знае ли нещо по въпроса за едни 200 000 лева ли, евро ли, намерени в кабинета на зам.-главен прокурор преди време? Какво е станала със същия този прокурор след това?

 

А дали някой някога ще го попита какво му е отношението към някои обвиняеми по делото „Килърите” и по-точно към един от тях, който на първа инстанция получи доживотна присъда без право на замяна за убийства, ръководене на организирана престъпна група, рекет, палежи и побоища? Настоявал ли е за преместването на този подсъдим в София заради тежко здравословно състояние, оказало се по-късно плод на симулации?

 

Любопитен разговор би се получил, стига да се намери кой да попита. Но очевидно няма такъв. 

 

За българските висши магистрати подобни теми очевидно са досадни подробности от пейзажа. К.С. знае това и се отнася към колегите си като към хора със здравословни проблеми. Иначе би ли им предложил да бъдат извикани записаните в СРС-то други двама прокурори - Емил Христов и Иван Ванчев във ВСС, където да ги питат арабийската дали ги е уговарял да правят нещо по-така. Ако кажели „да” – той щал да си тръгне веднага. Ако отрекат обаче, остава и продължава да работи доблестно, смело и честно за върховенството на закона в тази мафиотизирана и обрулена държава.

 

Сега, ако си нямате друга работа, се опитайте да отгатнете, какво ще кажат въпросните колеги на К.С. пред ВСС, ако въобще някой ги викне в София. Познахте и К.С. остава! Остава да громи организираната престъпност както и досега – самоотвержено и без умора. 

 

За да си изградите докрай представа за човека и професионалиста К.С., ще завърша това писание с още един негов знаменит цитат, който след време сигурно ще се изучава в учебниците по право. „Не съм чел излезлите СРС-та. Може би в интерпретацията, в съжденията на фактите, има много изкривяване, защото просто самите факти липсват. Имал съм и други провокации във връзка с работата ми с организираната престъпност”, Разбрахте ли сега? Той не е чел СРС-тата, но знае, че са гадни, не отговарят на истината и че някой ги тълкува както дявола евангелието.

 

Обещах последен цитат, но не мога да остана безразличен към оценката на К.С. и за протестите. 

”Не ме смущават тези, които са на протести пред ВСС. Аз съм сигурен, че тези хора малко знаят какво правят. Преди да изляза в отпуска преди 2 седмици, попитах една жена какво прави. Тя отговори, че протестира срещу някакъв човек, когото не познава. И аз си влязох във ВСС, а те останаха да викат”. Това е положението. Не знам обаче какво щеше да стане, ако К.С. бе попаднал на някоя друга женица, която да му заяви, че протестира срещу корумпето К.С. във ВСС? Сетих се: щеше да каже, че е платена от онези, дето и през 1992 г. и днес имат едни и същи интереси.

Апропо, за какво ни критикуват най-много в поредния юлски доклад на ЕК? Ама и те са едни...

 

Огнян Стефанов