130 години и четири трупа делят БУРмов от БОРисов

Историята с титлата „министър-председател” започва с Тодор Бурмов на 5-ти юли 1879 г., точно 130 години преди Бойко Борисов да спечели изборите за 41-вото Народно събрание. Започват злощастни години за България и само за 4 години се сменят 6 премиери на кабинети. Сред тях един митрополит – Климент Търновски е с най-краткия мандат от 3 дни. С ден повече управлява Петко Каравелов, който заема поста след Митрополит Търновски. На 20-ти август 1887-ма идва звездният ден на Стефан Стамболов, който е министър-председател цели 7 догини, докато не се превръща в в първия убит премиер по поръчка на Цар Фердинанд. 12 години след това същата участ сполетява и 14-тия министър-председател -Димитър Петков. След тях, през 1923 г. Алексадър Стамболийски е жестоко заклан. През целия период на социализъм у нас след 1944 г. жертеи няма, само отделни министри изчезват безследно по указания на партията.

Така идва 1996 г. – 40-тият премиер Андрей Луканов е застрелян показно пред дома си. Той беше депутат в 5 народни събрания и в едно ВНС. Килърите му и до днес не са известни.

Датата 23-ти ноември 1946 г. оставя огромен отпечатък върху по-нататъшните съдбини на родината. В премиерското кресло се настанява завърналият се от Москва „Вожд” – Георги Димитров. Управлението му предизвиква абсолютен култ към личността му, запаметео в „зелените десетолевки” и оранжевите 20 лв. С тях израстват няколко поколение чавдарчета, пионерчета и комсомолци. Димитров умира през 1949 г., а на негово място един след друг се изреждат  Васил Коларов, Вълко Червенков и Тодор Живков. Тато мъдро ръководи 35 г. и оставя на българите един невероятен завет от цитати – „Сега всеки ден, всеки час, навсякъде има мат`риал!”, "Конкурсно начало не означава конкурсен край, другарки и другари.”, „Някои казват, че нашата власт се клати! И на коча мъдите се клатят, ама не падат!”, „Уважаеми студенти, честит осми март"(по повод студентския празник) и крилатата фраза „Таз година завод за полупроводници – догодина за цели!”.
 
Но още неотървали се от Живковите премъдрости, демократите по време на прехода също започнаха да бълват велилки мисли, които дълго ще помним. Димитър Попов в момент на тотално прозрение като министър-председател успя да процеди пред народа култовите думи: „За Бога, братя, не купувайте!"  Филип Димитров, който пое властта след Попов, гневно се обърна към опозицията, когато тя го свали от премиерския стол с: „Отваряте вратата към хаоса, която с толкова усилия затворихме!”. Години по-късно Жан Виденов, след тежката зима на 1996 г. отговори на СДС с думите: „През онези 40 дни червените перестройчици и сините хунвейбини бяха основните съучастници в разоряването на нацията”. Паметни ще останат за него словата на Анжел Вагенщайн: „Влезе беден във властта и излезе беден от нея”.

Няма как да не си спомним какво каза и Иван Костов, след като загуби изборите от Царя през 2001 г: „Глас народен, глас Божи”. Преди него Симеон II, както тогава беше по-известен у нас, вместо сега по по-пулярното име Сакскобургготски, материализира латинската мъдрост: „Вени, види, вици! (Дойдох, видях победих)”. По-късно думите му, че за 800 дни ще оправи България му навлякоха хиляди критики, подигравки и коментари от опозицията. „ВЕрвайте ми!” беше неговият съкровен апел към народа. 

Народът пък не му повЕрва за втори път и реши да направи премиер Сергей Станишев, който на своите  35 години тогава нямаше нито един работен ден. Сред безбройните му гафове един от най-силните спомени, завещани от Станишев е въпросът: „Кой нормален човек, освен медиите го интересуват досиетата?”. Така най-младият премиер в историята на България след 10-ти ноември 1989 г. обиди всички, които ненавиждаха тайните служби. Сергей Станишев показа още, че освен перфектен английски владее малко и турски, като поздрави турска рота с „Мархаба, аскер!”. Сред своите ангажименти на политик намери време да издаде и книга „Защото сме социалисти”, а наскоро се изяви и като сексуалист в разговор с колегата си Берлускони.

През 20-годишния преход страната ни е имала 10 министър-председатели, сред които само една жена – Ренета Инджова. Тя оглави първия служебен кабинет в условията на демокрация. Вторият бе ръководено от Стефан Софиянски през 1997 г. 4 от кабинетите са били със синя окраска, 5 с червена и 1 с жълта. Ако Бойко Борисов получи нужните 121 гласа в НС, ще стане 50-тият премиер в историята на страната, подарък за 50-годишнината му. Инак личното число на бъдещия премиер е 6. Хората под знака на 6-тицата са благонадеждни, сигурни и верни. Понякога са големи инати. Тяхната покровителка е планетата на любовта - Венера, за това те са по-скоро романтични, отколкото чувствени. Много ценят красотата във всичките й форми. Самите те са с привлекателна външност и умеят повече от всички останали да създават приятелски отношения. Ненавиждат кавгите и безредиците, но могат да бъдат упорити бойци. Щастливият им ден е петък.

Някои смятат Борисов за Терминатор, а агенция Ройтерс ден след изборната му победа припомни и друго негово прозвище –Батман. Приписват му всички велики вицове за екшън-звездата Чък Норис. „Знаете ли какво е земетресение? Бойко Борисов прави лицеви опори.” „Няма нищо подобно като глобално затопляне – Борисов си усилва слънцето, за да не му е студено”. „Супермен носел гащи на Чък Норис, а Чък Норис – на Бойко Борисов.” „Знаете ли защо е потънал „Титаник”? Защото Бойко Борисов не е бил роден”.