I’ll miss U, Пепи

Казвам това с известна доза тъга. Има един министър, който много ще ми липсва. Не става дума за качеството на работата му – нека други я оценяват. Става дума за личното му присъствие. Нали и президентът все повтаряше – личности, та личности. Е, имаме си личност. И ще я оценим, чак когато започне да ни липсва.

Министърът на икономиката и енергетиката Петър Димитров с неговото смешно-тъжно излъчване вече е част от фолклора. Сутринта ме стресна от един вестник с изказването, че България е втора в света по привлекателност за инвестиции. Да, за днес говоря. Когато вече и неикономистите забелязват, че парите се движат навън, а не навътре. Че все по-малко ги има. Че думата „България“ се появява в сериозните бизнес издания по света само в едно изречение с „корупция“. И новата дума, разбира се – „галевизация“. Но в моменти на криза всеки човек има нужда от една добра дума. От една усмивка. Пък дори и да е от съжаление.

Същият министър днес се е срещнал с членовете на клуб „Че Гевара“ в Добрич. Според агенция „Фокус“, Петър Димитров бил уточнил, че БСП официално се е отказала от комунистическата идеология, но въпреки това е изразил радостта си от съществуването на клуба. Как да не се засмее човек. Толкова искрен министър не сме имали. Колко е прав – официално не са се отказали, но иначе се радват. Иначе на сметката на Че Гевара е записана пряката отговорност за смъртта на хиляди кубинци. Но това не е толкова важно. Сега говорим за градивното и позитивното у човека.

Признайте, че тъжно-смешното излъчване на Петър Димитров ще ви липсва. А може и да не ви липсва. Всичко зависи от изборите. Но винаги е по-добре да има кой да те разсмее рано сутрин. Някои икономисти казват, че ни чакат много тежки кризисни месеци. И заради световната криза, и заради сегашните управляващи. Затова Петър Димитров трябва да остане. Може и без портфейл да е, да не му дават да пипа. Но поне да говори. В моменти на криза всеки има нужда от една усмивка в повече на ден.

Иван Бедров
ivanbedrov.com