Българин да се наричам – по морето радост е за мене!

     Ана Кочева

  Току-що отлетелият уикенд се оказа рубиконът за туроператорите, хотелиерите и обикновените наемодатели по морето. Датата 15 юли, наистина беше сакрална, защото тъкмо след нея черноморските ни курорти „вече не са същите”. Малките градчета на юг се изпълниха с туристи и заприличаха на пъстър кошер, в който се преплитат всевъзможни езици за радост на местните. Из всички къщи, където основният поминък е отдаването на стаи под наем, вече цари оживление, а съседите се поздравяват с дълбоко закодирания въпрос „Зареди ли вече?” У непросветените той буди недоумение, врелите и кипели в бранша добре знаят, че това означава всъщност „Напълни ли си стаите с туристи?” „Зареждането” става по няколко начини – единият е до болка познат от соцминалото и изобразява седяща на столче баба край спирката на автобуса, която размахва парче картон, върху което с едри цифри е изписана цената на предлаганите стаи. Тази идилична гледка обаче вече не е сред най-обичайните и скоро ще отмре безвъзвратно, отнасяйки със себе си и традиционният пазарлък, който винаги съпътства срещите хазяйка-наемател. Обикновено този тип предлагане означава недотам луксозна стая с обща баня и тоалетна, но пък срещу 7-8 лв, което по морето в сезона си е жива далавера. На тия цени се навиват младежи, за които не е чак толкова важно къде ще спят, тяхната представа за почивка е лежачка по плажа и обикаляне на дискотеки, а замръкването по чужди квартири си е в реда на нещата.

  Другият начин да се сдобият туристите със стая, а местните с туристи, е като се обърнат към туристическо бюро. В тези случаи, естествено, се облагодетелства и туроператорът, но сигурността и на едната и на другата страна е много по-голяма. Този тип предлагане предполага и по-висока категория – стаята е със собствен санитарен възел, с тераса и с възможност да се ползва хладилник. Дори и да не е отделен, хазяите великодушно предлагат по един рафт от своя. Все повече българи предпочитат да не делят баня и тоалетна с другите почиващи на етажа, затова далновидните, които са се преустроили, отдавна са на печалба. Такива стаи вървят между 10-15 лв. Тук значение има и местоположението на къщата, отдалечеността й от плажа, от центъра – все фактори, които по цял свят играят роля при определянето на цените. В последно време стремглаво си пробива път и предлагането на стаи по интернет. Обикновено информацията за цената на стаите е придружена и от снимка на къщата и интериора, което до голяма степен улеснява изборът. Тук двете страни печелят от факта, че не минават през посредник и имат възможност да се договорят конфиденциално на цени, които взаимно ги устройват.

  Обичайното времетраене на почивките за чужденци е 9-10 дни, за българи варира от седмица, през 10-тина дни, та дори и до 14. Завист предизвикват заявките за 20-дневна ангажираност на стаите, това могат да си позволят малцина българи. За сметка на това руснаците са тези, които не идват за кратко. Те остават понякога дори до месец. При това не се циганят за цените, пълнят заведенията и естествено пият здраво.

                    И през тази година словашките автобуси са най-многобройни. За сметка на някога традиционните за южното ни черноморие чехи, сега вече почти не остана словак, който поне веднъж да не е летувал у нас. Все още им е евтино и приятно, но независимо от факта, че Словакия е член на ЕС от 2004 г. и заплатите там са относително прилични, туристите продължават да цепят стотинката на две, купувайки си по два домата и една чушка за вечеря. Младите словашки компании идват у нас, за да си отпият на алкохол – предимно в битови условия (за ужас на хазяите), а по-възрастните се отдават на разходки край морето и обиколка на магазините. Всички те не са надмогнали консервния манталитет и мъкнат тежки куфари, препълнени с пастет и със словашкия вариант на „русенско варено”, което хапват след плаж. Ден-два преди отпътуване обаче пълнят поопразнените от храна куфари с бутилки водка и нашенски франзели, които незнайно защо си носят до Словакия с автобуса. Вероятно там хлябът е още по-скъп от нашия, който също е литнал „високо, високо”.

  Доста по-различно изглеждат нещата с румънските туристи. Те се появиха по морето ни от миналата година насам и бързо станаха „любимци” на местните наемодатели. Не се пазарят, хранят се навън по заведения, доста културни са и за разлика от словаците, говорят и западни езици. Традиционните сърби и македонци през този сезон се броят на пръсти. Задължителните визи, за които трябва да платят, вероятно са ги отказали от почивки по родното черноморие, където до скоро се чувстваха като у дома си. Все пак местните се надяват, че през август картината може и да се промени. Тук-там звучи унгарска реч, все по-рядко полска, но откъслечно може да се чуе немски, даже и холандски. За радост на гларусите, които рефлекторно си налитат на чужденки, още повече че при българките все по-често диалогът се разиграва като във вица: „Гларус: - Бих искал да ви се отдам! Мацка: - Съжалявам, не приемам евтини подаръци.”

  Пак през август се очаква още по-голям бум и на българите, които продължават да се тъпчат по морето винаги през август. Независимо от всичко нашенецът си остава предпочитаният клиент по малките курорти. Пестил е цяла година, но на морето обича да се отпусне. Точно той е този, който пълни капанчетата и заведенията вечер, той е човекът, който не жали пари за всевъзможни детски развлечения, той си пие редовно бирата край кея, а съдържателите на дървените кръчмички прекрасно осъзнават този факт и отдавна вече не го „цакат с топла бира”. Българите осъзнаха, че са си взаимно полезни в този акт на лятно търсене и предлагане и култивираха търпимост помежду си. Защото, ако големите многозвездни курорти залагат предимно на баровци и чужденци, малките градчета и селца по крайбрежието са гостоприемно място за завръщащия се към родното море българин, който единодушно е обявен тук за най-добрия летовник. Свърши „времето разделно” на наши и чужди. Българи познаха българи и установиха, че се харесват!