Българо-македоно-гръцкият триъгълник за името на Р Македония

проф. д-р Иван Кочев

  Повод за много размисли навежда новоизлязлото издание на фондация „Манфред Вьорнер” „Българската политика спрямо Р Македония” (авторски колектив). В него на висок глас откровено са казани отдавна известни на българската общественост истини за провокационното поведение на Скопие към нашата държава, което трае вече повече от половин век.

  София си въобразяваше, че като мълчи в интерес на идеологемното „братско” добросъседство, ще дочака отрезвяването на самозабравилите се старо-нови управници зад Огражден. Напоследък тя многократно отпускаше „кредити” за безусловна подкрепа за членство на Р Македония в ЕС и НАТО, на които югозападната ни комшийка по сръбски отговаряше с рушене на български паметници и гробища, с вандалско заличаване на българското име в надписи върху църкви, манастири, икони и фрески, фалшифициране на историята в учебниците, така както в Титовото си минало физически бе унищожила 30 000 души и изпратила по лагери и затвори още 120 000. На Скопие най-сетне бе казано, че отпуснатият кредит е вече изчерпван и че македонската страна нищо не е изпълнила от Съвместната декларация на министър-председателите на двете държави от 22. 02. 1999 г.

Не затова обаче Р Македония получи червен картон за НАТО на срещата в Букурещ миналата седмица. България преглътна пак обидите и въпреки всичко за пореден път се произнесе за влизането на Скопие в Североатлантическия военен съюз. Скопие бе препънато от Атина заради името „Македония”. На Гърция то не се харесва, защото се отнася до цялата географска област Македония, 52 процента от която след Балканските войни Атина успя да присвои, въпреки че преобладаващото население в нея беше българско. Част от него „доброволно” беше изселено в България (на негово място бяха докарани прогонените гръцки „маджири” от Мала Азия, Турция), друга част от около 250 000 души (в Костурско, Леринско, Воденско, Ениджевардарско, Солунско, Драмско) продължи да живее по родните си места. Като непонятен реверанс към Гърция в брошурата се твърди „че между Гърция и България малцинствената тематика не е актуална”. По-точно би било, ако бе отбелязано, че при нея няма реципрочност. В нашите черноморски градове днес съществуват гръцки културни дружества (дори по няколко в един град); изучава се гръцкият език от български граждани у нас, след което с допълнителни курсове се затвърждават знанията в Гърция; провеждат се ежегодни събори на каракачаните, на които неотлъчно присъстват представители на южната ни съседка. Българското име обаче за нашето население в Гърция продължава да има табуистичен характер. Там то е наречено или „славомакедонско” (макар че Атина се бори срещу бумеранговото име Македония, което през ХІХ в. е било „внесено” в Долна Мизия от самата нея, за да измести народното название Долна България) или славофонско.

 Предложените варианти за заместници на сегашното име на Македония- БЮРМ-са неприемливи за България. Новите предложения са насочени и срещу нашата страна – те са бомба със закъснител, източник на нови бъдещи спорове и разправии.Да се говори за неидентифицирани славяни през ХХІ в. е хумористично. От VІІ до ІХ в. чрез сливането си в единен етнос славяни и прабългари са създали българската държава и народност и, както твърдят византийските историографи, Кирил и Методий са превели Светото писание на българския солунски диалект. Тъкмо в гръцката средновековна история названието българин (български) е едно от най-често употребяваните от хронистите имена. Да се подменя то тенденциозно с общото славявин (славянски) също не е от най-добрият знак за добросъседство. Славяни днес са и поляците, и словаците, и чехите, и русите, и белорусите, и украинците и др. Значи ли това, че всички те имат място сега в Северна Гърция? Време е да се каже открито и честно, че в Северна Гърция са живели и отчасти продължават да живеят етнически българи, т.е. българи по произход, език, обичаи и пр., а не някакви абстрактни славяни, при това национално неидентифицирани.

 Последните новини, идващи от Гърция, с предложените варианти за заместници на сегашното име БЮРМ отново не са приемливи за България. Названия като Северна Македония и Горна Македония вм. БЮРМ решават въпросите на Гърция, в която македонската й част наистина е „долна” и „южна”, но не и на България, която има дял (Пиринския) в „Горна” и „Северна” Македония. Новите предложения очевидно са насочени и срещу нашата страна – те са бомба със закъснител, източник на нови бъдещи спорове и разправии между България и Р Македония, но в границите вече на Европейския съюз и НАТО. Замислена като „византийска”, хитростта на Елада се оказва чиста проба – дребна балканска, която се вижда от всички страни. Сърбия чрез създадената от нея ОМО „Илинден” и Гърция с новите предложения за името на Р Македония продължават старата си политика на съсредоточаване на огъня върху България в една точка – Пиринския край. Българската общественост вече сериозно се замисля дали да гледа на южната си съседка като на лоялен партньор в Алианса и НАТО?

  При тази неискреност, ако не се намери друго подходящо име в спора за областта (което не би накърнило интересите на България), по-добре е да си остане сегашното има – Р Македония.